Учител пасе овце между лъскавите сгради на Брюксел

През лятото на 2018 г. гимназиалният учител Дейвид д'Хонд си купува 10 овце. Той ги води на зеленото пасище зад университетската болница “Еразме” в Западен Брюксел. Оттогава преподавателят често разхожда добитъка си между лъскавите сгради на белгийската столица.

Мечтата на градския животновъд Дейвид става възможна благодарение на проекта “Брюкселски селяни” (Boeren Bruxsel Paysans), част от програмата за 2014-2020 г. на Европейския фонд за регионално развитие.

Проектът обучава и подпомага аматьори, които се пробват да станат фермери, като отглеждат животни, зеленчуци, билки, чайове и цветя в белгийската столица. Партньорите на проекта съдействат на кандидат-земеделците, като им дават земя за безвъзмездно ползване, осигуряват им необходимата инфраструктура, помагат им с изготвянето на бизнес план и намирането на клиенти за продукцията с възможно най-малко посредници.

Целта е да се увеличи наличието на пресни и висококачествени селскостопански продукти, произведени в Брюксел. За разлика от големите земеделски производители проектът “Брюкселски селяни” създава микроферми за изцяло биопродукция с активно участие на гражданите на столицата.

Роден и израснал в Брюксел, Дейвид д'Хонд кръщава своя проект “Овцете на Брюксел”, защото това е едно от нещата, които липсват на белгийската столица. Работейки в гимназия като учител на деца от проблемни квартали, Дейвид решава да представи алтернатива на грубия град.

Управлението за околна среда и енергия в региона на Брюксел предоставя на овчаря две пасища зад болницата в западната част на белгийската столица.

Овцете на Дейвид се хранят основно с трева, което прави месото и вълната им далеч по-ценни, отколкото на промишлено отгледаните животни. Засега обаче учителят овчар не може да се похвали с особен доход, но не се отказва от плановете си след 3-4 години да разшири стадото си до 50 овце.

По време на разходките на овцете из града към стадото често се присъединяват хора, заинтригувани от необичайната гледка. “Отвън може да изглежда странно, несериозно или дори смешно - признава Дейвид. - В града обаче няма животни, това не е провинцията. Така че нека дадем на градските хора достъп до поне няколко животни.  Децата могат да пораснат с допир до поне малко природа, дори и никога да не са били във ферма.”

Дейвид вярва, че прекарването на време с неговите овце може да има терапевтична полза за деца в неравностойно положение или пациенти от психиатричното отделение на съседната болница.

“Не мога да кажа, че моята идея е връщане към природата. С овцете около бизнес сградите на столицата човек по-скоро адаптира природата към своя живот с цел и двете да оцелеят”, казва Дейвид.

Проектът “Брюкселски селяни” носи най-голяма полза за жителите на белгийската столица със своята тестова ферма - т.нар. училище за земеделци.

Вместо да застрои своята площ, определена за жилищни сгради и струваща цяло състояние, един от малкото останали земеделски райони на белгийската столица - община Андерлехт, на 30 минути от центъра на Брюксел, решава да я предостави за градско земеделие.

Това е място, на което хората, които искат да станат фермери, могат да се пробват за 2-3 години, преди да инвестират спестяванията си в подобен бизнес. На кандидат-земеделците се предоставя безвъзмездно малко парче земя и цялата необходима инфраструктура - парници, условия за поливане и т.н. В момента на около 2,5 хектара се поместват 5-има фермери, което означава по около 0,5 хектара, или около 5 декара за всеки от тях.

Една средностатистическа ферма в Белгия е с размер около 50 хектара, а за всеки хектар засадена и продадена продукция печели около 100 000 евро. Това е абсолютно невъзможно за микроферми като тези. Те обаче представляват нов тип градско земеделие, при което на много малка площ интензивно се отглеждат между 50 и 100 различни видове растения, а реколтата се продава директно без посредници на жителите в квартала, за да може фермерът да получи максимална печалба.

Методологията се изразява в интензивен ръчен труд, разчитащ на широка мрежа от доброволци, които помагат с прибирането на реколтата. Почвата се поддържа плодородна чрез добавяне на органична материя. Липсата на механизация изисква минимални първоначални инвестиции.

Фермерите аматьори обикновено са жени, 30- 40-годишни, със стабилна, но вече нежелана професионална реализация. Една от тях е бившата готвачка Валери Понло. Тя отглежда зеленчуци, ароматни билки и цветя и се хвали, че на площ, по-малка от 10 декара, има над 25 различни видове зеленчуци.

“Работя със зеленчуци, които не са много популярни. Такъв е бодливият личи домат, който комбинира вкусовете на двата плода в сладко-кисела комбинация. Може да се добавя както в солени, така и в сладки ястия и много върви с различни видове патладжан”, казва бившата готвачка, цитира "24 часа".

“Основно предизвикателство беше да се намери купувач за огромното количество зеленчуци, с които разполагах. Най-вече за карфиола. Проблем беше и преумората, защото знам, че всичко зависи от мен и не мога да си позволя да се излежавам, когато фермата ме чака”, разказва Валери.

Със съдействието на създателите на проекта младата жена намира клиенти, а тъй като зеленчуците отнемат почти цялото ѝ време, е благодарна и на помощите за безработица, които получава.