Учителка за ужаса в автобуса на „Тракия“: Чантата ми бе пълна с жито и стъкла

„Жито и стъкла от прозорците в чантата ми. Пазя ги, но ще ги изхвърля сигурно, че ми навяват лоши спомени.“ Това разказва пред Би Ти Ви Николинка Макаева, оцеляла в тежката верижна катастрофа на магистрала „Тракия“. Жената, която 30 години е била учителка, пътувала с група от град Левски към санаториум в Несебър.

Автобусът им се удря в румънски тир, а отзад в него се блъска друг камион, натоварен със зърно. Върху пътниците се посипват жито и стъкла. Два дни по-късно Николинка още ги намира сред вещите си и в джобовете на дрехите си. „Ние пътуваме от 2 часа през нощта. И кой буден се е позапазил, така да се хване в седалките, а които са спали, паднаха в коридора върху житото. Един върху други. Не можехме да отворим вратите да излезем“, спомня си тя.

Друга пътничка, Геновева Михайлова, показва раната си от удара в седалката. Разказва, че е преброила шест удара отзад. Излизането от автобуса станало възможно с помощта на младежи. „Младежите счупиха стъклото, единият излезе навън, отвори вратата и започнаха вече да ни извеждат от автобуса“, казва Геновева. „Шокът беше голям.“

Един от пътниците разказва, че е видял и други два автомобила край румънския камион: джип пред него и лек автомобил до него, завъртян срещу движението. Това е свидетелският му разказ за видяното на мястото на катастрофата. Част от групата успява да стигне до Несебър. Преживяното обаче продължава да тежи на оцелелите.

„Наистина има сериозен стрес, който са преживели. И това няма начин да не рефлектира“, обяснява д-р Пламен Лаков. За Николинка споменът остава и в чантата ѝ. Житото и стъклата още са там. Иска да ги изхвърли, защото я връщат към мига, в който пътуването за лечение се превръща в борба да излязат от автобуса.