Умря един от последните политзатворници

Един от последните политзатворници на комунизма - участник в прокопаването на 18-метровия тунел с лъжици под старозагорския затвор през 1971 г. За кончината на Николай Недков съобщи дисидентът Петър Бояджиев. Недков е загинал в автомобилна катастрофа в Полша.

Тунелът е изкопан за цяла година и през 1972 г. едва четирима се осмеляват да го ползват, за да се опитат да избягат. Двама са разстреляни, а двама - върнати обратно зад решетките. Нито един от 70-те затворници, осъдени от комунистическите власти, не предава заверата, нито плана. Легендарната история се носи и до днес сред заралии и наследниците на жертвите на тоталитарния режим. 

А ето какво разказва и самият Бояджиев: 

"Той беше последният жив участник в едно събитие което е от изключителна значимост сред нас политическите затворници на комунизма. Ще кажа накратко за какво става дума и кое е значимото. През 70-те години аз съм в старозагорския затвор, обект дърводелски цех, а Николай в обект щайги. Какво значи това ли. Консервеният комбинат е до стените на затвора.

Затворът има договор със комбината за производство и ремонт на щайгите му и така една група затворници работят по тези щайги в един голям двор на затвора. Бараките, в които работят, са по протежение на стената и на разстояние около 6 метра към вътрешноста. Разбира се между бараките и стената има и телена ограда с кльон, като по пътеката между кльона и стената минават пазачите да отидат до вишките. В средата на двора има тоалетна с канал, която работещите ползват.

И така четирима от затворниците решават да прокопаят тунел под стената. Тоест 1,5 вертикално, след това около 6 метра хоризонтално и след това още 1,5 вертикално за да стигнат до повърхноста. Дупката която е в пода на една от бараките е постояно затрупвана със щайги, така, че пазещият ги стражар да не може да я забележи. И тъй на работа. Пръстта се изкарва в джобовете и се изхвърля в канализацията на тоалетната. Е, колко трае всичко това. Ами около 6 месеца.

Е, може ли да остане тайна за другите затворници, които са около 30 човека, не може. Е, може ли между тези 30 човека да няма вербувани за доносници. Е, не може и ето тук се опровергава онази максима, че от трима българи единият е доносник. Никой не е донесъл на администрацията в продължение на 6 месеца. И тъй един ден четиримата излизат през тунела. 

Дупката остава открита, защото ако някой от останалите я закрие ще даде доказателства че е съучастник. И тъй един от пазачите минава и вижда дупката. Хуква към административната сграда като пиян, невярвайки на очите си. То не беше паника, то не беше армия, то не беше милиция. Подпалиха района. В резултат хванаха двама и ги убиха на место. Хванаха другите двама и ги осъдиха на още 20 години затвор. Та Николай беше един от тези двама оживели. Дълги истории, които показват силата на човешкия порив за свобода. А и силата на човешкия дух. Почивай в мир, Николай. С теб продължихме и след затвора и направихме, което беше по силите ни. Ще дойде ден и пак ще се съберем там горе и ще се обичаме".