УниБИТ почете 150 г. Българска екзархия
Във връзка със 150-ата годишнина от учредяването на Българската екзархия Университет по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) откри изложба с архивни документи в Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“.
Изложбата се организира като част от дейностите по проект: „Булгарика - културологичен профил на българската диаспора“ , КП-06-ОПР-05/10 от 17.12.2018 г., Фонд „Научни изследвания“.
Експозицията показва оригинални документи, свързани със създаването на самостоятелната българска църква и избора на първия български екзарх Антим I, съобщи пред Lupa.bg бившият зам.-министър на образоването и член на Националния съвет на БСП проф. Ваня Добрева.
Изложбата мина с рехаво политическо присъствие - шефката на парламента Цвета Караянчева дръпна казионно слово. За сметка на това експозицията бе видяна от главния прокурор Иван Гешев. Сред документите, които са показани, е ферманът на султан Абдул Азис, издаден на 27-и февруари 1870 година, с който се учредява самостоятелната българска църква, разказа директорът на библиотеката доц. Красимира Александрова.
"Българската екзархия е призната за официален представител на българската народност в Османската империя. Първата официално призната българска институция след близо 500 години липсваща държавност и 40 години национални борби", обясни Александрова пред БНР.
Изложбата включва още богат снимков и графичен материал. Ще бъдат показани портрети на изтъкнати църковни дейци, свързани с първите години от съществуването на Екзархията. Честванията на 150-годишната от създаването на Българската екзархия продължават и утре. В петък българският патриарх Неофит ще отслужи благодарствен молебен в катедралата Свети Александър Невски.
Българската екзархия е учредена със султански ферман от 28 февруари 1870 г. и е просъществувала до 1953 г. С документа се узаконява обособяването на българска църковна йерархия, наречена „екзархия" от Цариградската патриаршия. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковно-народния събор, свикан в Цариград през 1871 г, Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.
Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. При тайно гласуване той получава седем бюлетини, а Антим Видински - шест. Изборът изненадал Високата порта, защото митрополит Иларион бил обвиняван в размирност на Ловчанска епархия и във връзки с дейността на Вътрешната революционна организация и Васил Левски. Под благовидния предлог за напреднала възраст, слаби сили и лош слух, Иларион Ловчански е принуден да подаде оставка.
Четири дни по-късно на извънредно заседание на 16 февруари 1872 г., синодът избира за екзарх Видинския митрополит Антим I, който е утвърден от султана.
След обявяването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. екзарх Антим I е свален от своя пост и заточен в Мала Азия заради неговата патриотична дейност и проявени симпатии към Русия. За нов екзарх е избран ловчанският митрополит Йосиф I.
