Уникалните репортажи на Чарлз Дикенс от България

Май 1854 година… Върху дървеното скеле на пристанище Варна слиза от борда на английски кораб специално изпратеният в българските земи английски кореспондент Чарлз Дикенс. По онова време световноизвестният писател е само представител на актуалния по онова време лондонски вестник „House bolo Worlds” и задачата му е да отразява в кореспонденциите си избухналата Кримска война. Бележките отпреди 165 години се пазят в архивите на БАН.

По това време Варна гъмжи от английски, френски и турски войски, които оттук с десантни кораби потеглят към бреговете на Крим. Чарлз Дикенс се настанява в един от лагерите, определен за английски командири край самия град.

Четиридесет и две годишният английски писател и журналист решава, че трябва да опознае тази страна и народа, където го довежда съдбата. „Един народ; както той по-късно казва в кореспонденциите си, който е далеч по-различен от поробителите си”. А за да го опознае, той трябва да пътува, да обикаля, да види, да влезе в личен досег с българите.

Ето защо всичките му кореспонденции, изпратени от България, представляват за нас особен интерес. Те разкриват облика на българските градове и селища, на жителите им, на бита и националните им тежнения. Твърде интересни са неговите бележки, посветени на Варна като град и като пристанище. Една от кореспонденциите започва с интересно описание на града и морето.

„Незначителните места, пише Дикенс, където се води война, извършва се убийство или се построява железница, добиват широка известност. Настоящата Североизточна война принуждава вестникаря да изучи най-внимателно атласа и да намери на картата онези места, които за първи път се явяват във вестника като сцени на важни събития. Варна - този град на българи и турци, е най-последният дебют”.

Варна - пристанището на българските земи и настоящото място на войната, пряко свързано с битката в Крим, както много други градове по Черно море представлява селище със сбор от къщурки и колиби. Тя сега обаче е много важна и се управлява от турски „мирмидор” или паша…

Преди 15 години, както това го научих от местните хора, животът е бил по-евтин. Три яйца стрували една пара, една кокошка - 15 пари. Сега яйцето струва пет пари, а кокошката 2 гроша. По-рано хлябът не бил добър, но сега хлебарът г. Агалидис прави превъзходен хляб дори и за износ от Варна, но струва по-скъпо. Варна е втори износен град след Одеса по цялото Черноморие.

Модата на жените и мъжете започва от 1850 година и е била донесена от Цариград. Улиците на Варна, както и на други градове на Турция, са тесни, неправилни, криволичещи, извиващи се в най-различни посоки, мръсни и обикновено непостлани. Изключение прави само Русчук (Русе). Калта във Варна е особено дълбока пред житните хамбари около пристанището и „Татар капусу” (Татар порта). Климатът е добър, а водата за пиене е от превъзходно качество. Градът има пет градски врати. Те всекидневно са отворени, макар и да се наблюдават от заптии - местна полиция. Първите две врати са отворени до залез слънце, а последната с половин час по-късно за удобство на търговците и екипажа на корабите. На мнозина се търсят тескерета - своеобразен документ за самоличност, непознат още в Англия.

Като морско пристанище, отбелязва по-нататък в кореспонденцията си Дикенс, би могла скоро да съперничи на Одеса. Пристанището, макар и незащитено от източните и югоизточните ветрове, е добре запазено от северните и североизточните ветрове - най-опасните. Но най-добрите кормчии на Варна, които предимно са българи от местното население, много ловко вкарват корабите в залива въпреки най-буйни ветрове.

Научих, че имало предложение да се прокопае и открие канал между пристанището и Девненското езеро, което ще бъде най-безопасното място за корабите и най-важната точка в Черно море.

В 1847 година, когато султанът посетил Варна, идеята била сложена пред него. Като разбрал, че планът и предложението са на двама българи, султанът отказал да го изпълни, като заявил: „Гяури няма да ни учат на акъл”. (Акъл на турски значи ум.) Трябва наистина много да съжаляваме, защото сега, по време на бурите, английските кораби биха намерили сигурен подслон. На други инициативни българи принадлежи и идеята да се прокара първата железница със стратегическо значение от Варна за Русчук (б.р. по-късно в 1866 година такава железница била построена по искане на Мидхат паша. Строежът бил осъществен от английска компания, чиито акции притежавал най-вече известният английски държавник Уилям Гладстон)”.

Чарлз Дикенс по-нататък в друга кореспонденция съобщава: „Сега пристанище Варна се посещава от около 430 кораба. Преди две години между тях е имало само един английски кораб. Една година по-късно те станаха осем. Австрийските параходи посещават Варна два пъти седмично на път за Цариград и Галац. Според статистиката на местния мютесериф износът на кокошки от Варна надхвърля 200 хиляди, а на яйца - 5 милиона!

Варна е много важен търговски пункт. Тя е морска столица на българските земи, както Русчук е столица на Дунава. Много чуждестранни консули отдавна се установиха във Варна, а сега се обосновават и в Русе. В 1847 година за първи път представител на английската търговия и политически интереси беше господин Нойл, чието скорошно заминаване от Варна се отбелязва в английските вестници.

Във Варна се развива очевидна търговия и специално житната търговия. Тя ще обогати Варна. Неотдавна българите са получили разрешение да изнасят жито направо в чуждите страни. За няколко години много хора, търгуващи в Цариград, забогатяха. Чуждите прекупвачи се мъчат да лъжат българите, като пускат в оборот и една фалшива мярка –„шиник” която отнема на продавача от 2 до 3 оки жито. Тези подробности в търговията са характерни за Изтока; те не могат да не бъдат за нас интересни, защото този е начинът, по който ние може би се снабдяваме с българското жито, от което е направен хлябът, който днес ядем”.

И накрая в една от последните си дописки Чарлз Дикенс добавя: „В недалечно бъдеще поляните, долините и плодородните полета на големите равнини, затворени всред грандиозни планини, покрити с буйни девствени гори и снегове, могат да бъдат между най-важните житници на Европа, ако се обработват правилно от един народ, който е много трудолюбив, но е потиснат”.

С тези си кореспонденции известният английски писател прави достояние за обществото на Острова съществуването на българския народ и българските земи. Един от първите, които обръщат внимание на тези дописки, е Уилям Гладстон. През 1876-1877 г. именно Гладстон е фигурата от най-голям мащаб в Англия и Европа, която привлича вниманието към България. В резултат на общественото възмущение от жестокостите при потушаване на Априлското въстание в Англия се оформя движение за защита на българите, т.нар. „българска агитация“.

Гладстон, който през този период се намира в опозиция, става негов политически водач и защитава българската кауза пред парламента и общественото мнение – в парламентарни дебати, множество речи и памфлети като „Българските ужаси и Източният въпрос“ (1876), в който осъжда зверствата на Османската империя срещу българите. В него Гладстон напада правителството на Бенджамин Дизраели, което е на власт, заради безразличието му към насилието и потисничеството над българите в Турция.