В социалната комисия: Поспориха геройство ли е, ако управляващите отхвърлят удължителния бюджет

На извънредно заседание депутатите от Комисията по труда и социалната политика в Народното събрание влязоха в спор за приемането на удължителния закон за бюджета за 2025 година. Вносител е Министерски съвет. С него се удължава действието на трите основни бюджета - на държавата, на държавното обществено осигуряване и на Здравната каса до приемане на нов официален бюджет.

По време на дебатите, от Националния осигурителен институт (НОИ) обявиха, че ще подкрепят удължителния закон с аргумент, че ще се гарантират осигурителните плащания през бюджета на Държавното обществено осигуряване.

Народният представител от БСП-Обединена левица Нина Димитрова заяви, че по данни на синдикалните организации удължаването на бюджета ще засегне над 470 000 души. За тях това означава реална загуба на покупателна способност с обещани доходи с ръст от 10%, отчете "червеният" депутат. Още над 130 000 работещи в градския транспорт, БДЖ-Пътнически превози и "Български пощи" ще бъдат пряко засегнати, посочи Димитрова и предупреди, че всяко социално напрежение ще доведе риск за цялото общество.

Тя се надява между първо и второ гласуване да бъдат предложени социални и справедливи решения за хората. БСП-Обединена левица ще гласува "въздържал се" за удължителния закон за бюджета за 2025 г. "Ще има тежки социални и икономически последици за обществото от неприемането на бюджета за 2026 г.", предупреди Нина Димитрова.

Лидерът на МЕЧ Радостин Василев заяви, че слушайки БСП-Обединена левица, единственото оправдано действие и политическо геройство ще бъде, ако цялото управляващо мнозинство чрез все още действащият Министерски съвет гласува против удължителния бюджет за 2025 г. "Ако приемем този бюджет, ще нанесете още един удар по гражданите чрез въвеждане на еврото", коментира Василев.

Според него ще се направи "политическо геройство", ако не се приеме удължителен бюджет на държавата и ако България не влезе в еврозоната. И предложи гражданите със закъснение, ако трябва да си вземат заплатите за януари месец догодина, но страната да не влезе в еврозоната.

"Избирателите на БСП не искат влизане в еврозоната и сега партията получава заслужените си политически щети", посочи Радостин Василев. Той призова народният представител от ГЕРБ-СДС Деница Сачева да "говори с единствения генерал, на когото има доверие", да не бъде приет удължителният бюджет за 2025 г.

Според Василев въвеждането на еврото е отмъщение към българските граждани.

Деница Сачева отговори на Василев, че за МЕЧ предизборната кампания вече е започнала и предлагат "много екзотични идеи". "Гражданите са достатъчно притеснени и мисля че не е редно да вкарваме интрига. Редовният бюджет се намира в деловодството на Народното събрание и в този смисъл бюджетът може да бъде внесен в пленарна зала на парламента. Ако някой иска гражданите да получат увеличенията си, на председателски съвет може да се обсъди включването на бюджета на държавата в дневния ред на Народното събрание", обясни Сачева.

Радостин Василев отговори на Сачева и призова да се подложи на референдум, ако трябва дали гражданите са готови да не получат заплати за 2026 г. или да не се приема еврото.

Лидерът на ПП обясни, че увеличените заплати в държавния сектор, се залагат във вече приетия бюджет със задна дата.
От Министерство на труда и социалната политика увериха, че средствата за минималната работна заплата от догодина и за лични асистенти са осигурени.

В крайна сметка депутатите от социалната комисия приеха удължителния закон с 12 гласа "За", 5 гласа "против" и 2 гласа "въздържали се".

При подобен удължителен закон за бюджета държавата има право да харчи толкова, колкото е разходвала през същия месец на изминалата година, но с условие, че надвишава размера на събраните приходи.

В удължителния бюджет е записано, че разходите ще се изпълняват съобразно закона за въвеждане на еврото в България, което гарантира преминаването към новата валута.

При него се има предвид и вдигането на минималната работна заплата от 1077 лв. на 1213 лв. (или 620 евро), тъй като увеличението ѝ е заложено вече с постановление на Министерския съвет. През удължителният закон обаче пак не могат да се случат редица повишения на държавните разходи, включително вдигането на заплатите в публичния сектори.