В условията на изолация животни се настаняват в градовете
Коментар на Никол Триулейр във в. "Фигаро"
Петнадесет дни след началото на карантината, наложена от голям брой страни, за да бъде спряна пандемията от COVID-19, местните жители се адаптират криво-ляво, като си стоят у дома. Природата, както изглежда, обаче си взима своето. От началото на изолацията с цел борба с коронавируса, кадри показват, че спирането на човешката активност позволява на планетата да си отдъхне малко.
В Париж, например, патици бяха забелязани да се разхождат близо до театър Комеди Франсез.
Друг пример е Северна Италия, по-специално Венеция. Там карантината буквално спря ежедневието, основаващо се почти изцяло на туризма. Лодките сега са вързани на кейовете, а водата стана по-чиста от обичайното за това време на годината и си възвърна едновремешния блясък. Невероятно събитие за местните жители, които откриват един нов начин да оценят средата, в която живеят, казва във Фейсбук венецианецът Марко Контеса.
В един свят, който сега живее на забавен каданс, дивите животни и растения се възползват от преоткритото спокойствие, докато хората отделят повече време, за да наблюдават природата. Така например, жителите на големите градове преоткриха с радост птичите песни. Глигани бяха забелязани в Барселона, млада пума се разходи по улиците на Сантяго в Чили, в Средиземно море се струпаха делфини. . .
Появата на животни в повечето случаи обаче се дължи на това, че те търсят храна. Някои видове не намират начини да се прехранват сами.
С бруталното намаляване на човешкото присъствие градските диви животни имат свободата да обикалят, коментира Ромен Жулиар, директор по изследванията в Националния природонаучен музей на Франция. Като пример той посочва лисиците: "Те променят много бързо поведението си и когато мястото е спокойно, те отиват там", казва Жулиар.
Животните и птиците, които обитават градските паркове, например врабчетата, гълъбите и гарваните, могат да напускат обичайната си територия и "да освободят повече място за други животни". А птиците, които обичайно са по-дискретни в градовете, сега като че ли са станали повече? Или по-скоро се чуват по-добре. Някои от тях "спират да пеят, когато има шум. А сега те вече не спират да пеят", обяснява Жером Сюьор, специалист по акустика в Националния природонаучен музей на Франция.
Шумът освен това смущава поведението на животните и поражда у тях стрес, отбелязва експертът. Трябва да се надяваме, че изчезването на човешката какофония е от полза за животните в разгара на размножителния период през пролетта. "Животните се очистиха от човешкия шум", допълва експертът.
В Мадрид няколко категории животни се забелязват през карантината. Някои страдат от липса на храна в отсъствието на хората, които обикновено ги хранят. Така например, патиците и невероятните пауни в парка Ретиро решиха да прескочат огражденията, за да тръгнат да търсят храна.
В по-селските райони планински животни се появяват в населените места с падането на нощта. Така например, жителка на провинция Албасете качи в интернет видео, на което се виждат кози, събиращи се вечер на селски площад, откакто хората са принудени да си стоят у дома.
В провинциалните райони, а също и в морето, дивата фауна би могла да се чувства по-добре. Във Франция карантината сложи малко преждевремнно край на ловния сезон. Тя беше наложена в момент, когато за някои видове любовният сезон е в разгара си. Такъв е, например, случаят с обикновената жаба или с петнистия саламандър, които "пресичат пътищата и редовно са прегазвани", казва Жан-Ноел Риефел, регионален директор в Службата за биоразнообразие във Вал дьо Лоар във Франция. Малките черноглави чайки, които гнездят на пясъчните брегове на Лоара, обикновено са смущавани от хората. Сега обаче вече ги няма разхождащите се, кучетата, офроуд автомобилите и канутата. Няма и любопитни хора, които да се опитват да докосват еленчетата.
В националния парк Каланк, недалеч от Марсилия, който сега е затворен за посетители "природата и животинските видове са преоткрили естествените си хабитати изненадващо бързо", казва неговият ръководител Дидие Рео. При последното си излизане служителите на националния парк наблюдавали страшно оживление в морето: групи делфини, чайки, буревестници, бели рибояди, лов на риба тон, от време на време преминаващи сиви чапли... И ако да се срещнат тези видове в Каланк не е рядкост, то честотата, с която става това, и необичайно големият брой животни са нещо необичайно.
Същото е в сила и за растенията. Дивите орхидеи, които са защитени, растат в края на април или началото на май и понякога са обирани от разхождащите се, разказва Жан-Ноел Риефел. Те може да избегнат тази участ тази година. В градовете неокосените поляни разцъфват и предлагат "ресурси за стършелите, пчелите, пеперудите", допълва Ромен Жулиар. За учения "още по-значим феномен е това, че нашето внимание към природата се променя: хората, принудени да си останат вкъщи, си дават сметка до каква степен им липсва природата".
Затворен у дома, застанал на прозореца или в градината си, всеки има време да наблюдава природата и да я преоткрива. Сайтът Vigienature дори изброява различни инициативи в тази насока. Така например, акцията "Затворени, но бдителни" на Лигата за защита на птиците позволява да "отвориш прозореца си, да наблюдаваш птиците, да ги идентифицираш, ако можеш", разказва президентът на Лигата Ален Бугрен-Дюбур.
Изолацията на хората обаче все пак може да се окаже и лоша новина за видовете, свикнали да се хранят с техните отпадъци. Друг проблем е това, че акциите за оказване на помощ на застрашените видове или борбата с инвазивните видове са преустановени, казва Лоик Облед, делегиран генерален директор на френската Служба за биоразнообразието.
Ще бъдат необходими и мерки в периода след края на изолацията. "Тогава хората ще изпитват нужда от природата и ще има прекомерна посещаемост, което може да не е от полза за фауната и флората", предупреждава Жан-Ноел Риефел. Така например, птиците, които сега отиват да гнездят и мътят в опустелите училищни дворове, отново ще бъдат притеснявани от хората. И спокойствието ще продължи кратко.
