Валя Ахчиева: В Банско, под знака на Covid-19, се е случило нещо абсурдно
Банско. Градът, който беше заключен за 14 дни заради Covid-19. След това блокадата беше отменена и беше решено – ще се правят масови тествания на хората там. И те се правят. С дарени тестове и още някакви други, а протоколите от изследванията на около 1300 души от Банско с бързи тестове за наличието на антитела срещу коронавируса в кръвта на хората се съхранявали в клона на Регионалната здравна инспекция (РЗИ) в Разлог.
Само че, хората са си искали резултатите от тестовете, но…не са им ги давали.
Защо? Нали кръвните изследвания са лична здравна информация?
Според закона за здравето, здравна информация са личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и друга медицинска документация. Задължението за събирането, обработването, използването и съхраняването на здравна информация е на лечебните и здравните заведения, както и на регионалните здравни инспекции, на лекарите, фармацевтите и на други медицински специалисти.
Защо тогава копия от тези документи не са предоставени на хората, които са дали своя кръв за изследване на антитела срещу Covid-19?
Пациентът има право на информация за своето здравословно състояние.
Това право на пациента е очертано като водещ принцип в Европейската харта за правата на пациентите, приета през месец ноември 2002 година и тя е призната от всички държави-членки на Европейския съюз. С влизането в сила на Регламент 2016/679, личните данни за здравословното състояние на пациента получиха още по-голяма защита. Те попадат в категорията “специални лични данни”. Обработката им е забранена, освен в изрично посочените в европейския регламент случаи.
А в Банско, под знака на Covid-19, се е случило нещо абсурдно.
Ето как разплетохме тази история с дарените бързи тестове, тръгнала от един сигнал до нас, подаден от жител на Банско.
Банско ни посрещна с почти празни улици. Тук-там се виждаше човек. Усещаше се страх. Напрежението се носеше във въздуха в ярък контраст с прекрасната гледка към планинските върхове и снега по тях. Дори в малката аптека продаваха лекарствата през малко прозорче откъм улицата. Фармацевтът ми сподели, че сам си направил тест. Имал доверие само на себе си. Сам си взел кръв и сам си видял отрицателния резултат за антитела.
Само около поликлиниката се движеха хора.
В тази поликлиника правят бързите тестове на местни жители за наличие на антитела срещу коронавируса. Но една жена от Банско ни сигнализира, че не давали на хората да си видят резултатите от тестовете. Не им издавали и документ за резултата от теста. Дори да искали с очите си да погледнат чертичките от своя тест, направен с тяхната кръв – НЕ МОЖЕЛО!
Така им казвали медицинските лица. Жената, която ни подаде този сигнал, се съгласи да публикуваме нейния разказ, но поиска да не съобщаваме името й. Тя ни разказа какво всъщност се е случило на нейната съседка и дъщеря й при тестването им с бързите тестове в поликлиниката.
Вземали им кръв и цялата процедура отнемала около 15 минути. Казвали им да стоят в района на поликлиниката. Полицията контролирала влизането на хората в сградата. После се обаждали по телефона само на тези, чиито тестове били с положителен резултат. Другите, които били с отрицателен резултат, изобщо не ги търсели. Съседката и поискала разпечатка от резултата на своя тест, тъй като лаборантката й била позната. Но тя и казала, че това не може да се случи, защото тестовете били дарение и не можело да се видят. Не можели да й дадат нищо черно на бяло с отрицателния резултат от нейния тест.
После с дъщерята на съседката се случило същото. Само че нейният тест бил положителен. Имала била антитела. И я извикали втори път за тест – този път със слюнка. Явно това е било PCR-изследване. Но след това изследване никой не я потърсил. Тогава майката отново се обадила на познатата й лаборантка в Поликлиниката и я попитала – какво става с втория тест на дъщеря й? Тогава лаборантката и съобщила, че и второто изследване е показало, че дъщеря й има образувани антитела и че е изкарала коронавируса.
Но, отново не можели да й дадат никакъв документ и за това PCR-изследване.
След този разказ на жената потърсихме един общопрактикуващ лекар в Банско – д-р Благой Терзиев. И той ни беше потвърдил, че наистина не дават документи на хората с резултати от техните изследвания. Това било физически невъзможно. Толкова много хора тествали – по 100-140 души на ден, а екипите били само два – просто било трудно. И никой нямал интерес да ги крие тези неща от хората. Защото, кашлица и любов, както сме знаели, не можели да се скрият.
Да, така е за кашлицата и любовта, но реално сега документите с резултатите от кръвния тест остават скрити за хората.
Кабинетът на д-р Терзиев е в тази поликлиника. Сградата е стара и неугледна. И отвън и отвътре е тъжно да я гледаш. Още един контраст на фона на лъскавите хотели в този световно известен планински курорт.
Но тук идваха хора за преглед и такива, които бяха извикани по телефона за бързите тестове. И им бяха посочили час, в който да дойдат. Видяхме жената, определена за 10 часа. Видяхме и тази, която е за 10.30 ч. И за 11 часа…
Времето минаваше, но никой не приемаше хората за тестове. Никой не правеше тестове. Идвали били екипи от РЗИ-Благоевград, за да извършат тестовете. Когато и жената, определена за 11.30 часа ни съобщи, че тестовете щели да започнат едва в 13 часа, ние са качихме на втория етаж в Поликлиниката, за да видим, какво става. Къде правят тестовете?
Оказа се, че точно д-р Благой Терзиев е дал част от кабинета си за екипите на РЗИ-Благоевград, за да извършват изследванията. Това ни съобщи неговата медицинска сестра, която беше единствена на етажа. Д-р Терзиев го нямаше.
Нямаше и никой от Регионалната здравна инспекция все още. Мястото за тестовете приличаше повече на килер, отколкото на медицинско помещение за боравене с кръв. Имаше няколко ампули с аналгетици и противоалергични препарати в стъкления шкаф, стол за пациент, стол за лаборант и… отворено кошче за боклук. Питам се, дали в друга ситуация, различна от сегашната, самото РЗИ нямаше да запечата това помещение?
Отново слизаме на двора пред поликлиниката и чакаме да стане 13 часа. Един жител на Банско се съгласи да говори пред камера. Той разказа, че си е правил бърз тест преди две седмици. Съобщили му резултата, но и на него не са дали документ. Не му бил трябвал.
Когато и в 13,30 часа не се появи белият микробус с лекарите от РЗИ-Благоевград, аз решавам да звъня на регионалните здравни власти по телефона. Контактите ми беше написал в своя отговор до мен кметът на Банско – г-н Иван Кадев. Той твърдеше, че Общинската администрация съдейства на здравните служби в организирането на хората за изследване, но начинът на тестване и оповестяване на резултатите са били изцяло в правомощията на здравните власти. След като нито директорът на РЗИ-Благоевград, нито директорът на дирекцията по заразни болести – д-р Мончева, не отговориха на позвъняванията, ние имахме само един път да получим отговори на поставените въпроси – отиваме в Благоевград.
И там, в Регионалната здравна инспекция, здравните власти ни отговориха.
Директорът д-р Калоян Калоянов нямал представа защо не са давали копия от документите на хората с резултатите от техните изследвания. Нямал такава информация. Да, разбира се, че хората имали право на това, но той не бил участвал във вземането на кръвните проби. Мислел, че имало дневник с резултатите, но повече подробности щяла да ми каже д-р Стоева.
Директорът д-р Калоянов ми съобщи последните данни за Банско. А те бяха наистина шокиращи!
От 1300 души в Банско, тествани с дарените бързи тестове, 8 процента от тях били с антитела – IgG и IgM. И след като на тези 8 процента са направени втори път изследвания, този път PCR-изследване, се оказало, че
НЯМА НИТО ЕДИН ПОЛОЖИТЕЛЕН РЕЗУЛТАТ ЗА COVID-19!
Всички резултати на изследваните от Банско за наличие на коронавирус били отрицателни.
Д-р Янита Стоева, която е началник-отдел “Медицински изследвания” в РЗИ-Благоевград, потвърди един друг факт, съобщен ни от директора. Това, че кметът на Банско всъщност е създал ред за изследванията с бързи тестове. Правел списък на хората в колко часа да дойдат в Поликлиниката и така по график им вземали периферна кръв. Китайските тестове не били с венозна кръв, а с капка кръв от пръста. След това кметът Иван Кадев правел снимка на положителните резултати от тестовете на хората, за да си ги имал и да вземел съответните мерки.
– Той ли е съобщавал на хората? – питам аз д-р Стоева. “Не. Ние преди това сме им се обадили! Но на хората с отрицателни резултати, никой не се е обаждал.” Д-р Стоева обяснява, че нямало как хората да видят резултатите си, защото нямало как да им ги покажат. Защото тогава трябвало само по 10 души на ден да минават. „А джипита-та за какво са?”, контрирам я аз.
Тя не отговори на този въпрос, но каза, че имало било протоколи от изследванията и тези протоколи били в Банско.” Къде точно в Банско? – продължавам да настоявам.
„Не, не са в Банско. В момента са при при колежката ни в Разлог”- поправя се в твърденията си д-р Стоева.
В Разлог имало клон на РЗИ-Благоевград. Ситуацията в Банско поисках да коментира д-р Стойчо Кацаров, който е председател на Центъра за защита правата в здравеопазването.
Нарушени ли са правата на пациентите, след като според нормативната база във всички случаи медицинските специалисти са длъжни да информират на първо място пациента за неговото здравословно състояние, а само в определени случаи и трети лица. Нарушена ли е процедурата? Защо са пренебрегнати хората с отрицателни резултати от бързите тестове?
Според д-р Кацаров, да, наистина формално са нарушени правата на пациентите.
“Всеки пациент има право да получи документ с резултата от изследването, което е направил. И второто, което виждам като нарушение е, че тези данни са съобщавани и хората са получавали информация за техния тест от лица, които не би трябвало да ги имат. Дали е кметът, дали е някой друг…Това са лични данни. Според Европейската директива те са особено чувствителни лични данни и без съгласието на конкретния човек, чиято кръв е изследвана, законът забранява да се дава информация, на когото и да било. Единствено личният лекар има право по закон да получи тази информация.”
А и защо не са се потърсили хората с отрицателни тестове?
Банско. Градът, който беше заключен за 14 дни заради Covid-19. След това блокадата беше отменена и беше решено – ще се правят масови тествания на хората там. И те се правят. С дарени тестове и още някакви други, а протоколите от изследванията на около 1300 души от Банско с бързи тестове за наличието на антитела срещу коронавируса в кръвта на хората се съхранявали в клона на Регионалната здравна инспекция (РЗИ) в Разлог.
Само че, хората са си искали резултатите от тестовете, но…не са им ги давали.
Защо?
Нали кръвните изследвания са лична здравна информация?
Според закона за здравето, здравна информация са личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и друга медицинска документация. Задължението за събирането, обработването, използването и съхраняването на здравна информация е на лечебните и здравните заведения, както и на регионалните здравни инспекции, на лекарите, фармацевтите и на други медицински специалисти.
Защо тогава копия от тези документи не са предоставени на хората, които са дали своя кръв за изследване на антитела срещу Covid-19?
“Да – продължава д-р Кацаров – Всъщност, отрицателният тест означава, че ти си рисков. Ако имаш изградени антитела, какъвто е положителният тест, могат да ти кажат, че ти можеш да се движиш свободно. Вероятно имаш имунитет и за теб няма риск да се заразиш. Точно на хората, на които е отрицателен тестът, трябва да бъде обяснено, че те се водят с висок риск. И че, ако усетят симптоми, те трябва да знаят, че много вероятно е да са се заразили с коронавирус. И това, че са отказали на хората да получат резултатите си с положителен или с отрицателен резултат от теста, това означава, че здравните власти нарушават закона. Отказвайки им тази информация, те нарушават закона. Нарушават права, дадени със закон. Извънредното положение не отменя закона и правата, които нашите закони ни дават като граждани и като пациенти.”
– А как ще коментирате шокиращите резултати от тестваните в Банско? Това, че няма нито един положителен резултат след повторно изследване с PCR на 8-те процента с открити антитела срещу коронавируса? Тоест, в момента няма нито един заразен или болен там! А с блокадата на града за 14 дни, се създаде впечатлението, че Банско е Българският Ухан? – продължавам да питам.
Д-р Кацаров коментира така:
„Тези данни доказват характеристика на място, където не е имало взрив, какъвто беше приписан.
В мен имаше съмнения за тези мерки, които се приложиха. Според мен, те бяха абсолютно неадекватни мерки. Това блокиране на града, заради открити няколко души, за които май се оказа, че тестовете са били отрицателни на някакво английско семейство. Мярката беше непропорционална и напълно ненужна.
Това, което се вижда от това изследване е, че Банско не е българският Ухан и че там не е било огнище на взрив.
Имало е вероятно заразени, както има и в много други градове на страната, но блокадата беше напълно излишна. Правилният подход в такива случаи е, както в момента се изследват хората, това трябваше да бъде направено тогава.
И тези хора, за които се установи, че са положителни и са носители на вируса, те да бъдат поставени под карантина, а не да се блокира целият град”.
В Банско кръвните изследвания с бързите тестове за антитела срещу коронавируса продължават. С тях продължава и тестът за… състоянието на здравната ни система.
Репортажът е на Валя Ахчиева, euractiv.bg
