Ван Бастен: Сега съм просто един инвалид...

Спорт
00:00 - 23 Септември 2020
11427
Ван Бастен: Сега съм просто един инвалид...

Има голове, които носят в себе си майсторството и класата на автора им. Има голове от далеч, има и голове от малкото наказателно поле. Има голове с ляв и десен крак и с глава. Има голове с рикушети и такива, които влизат точно в ъгъла на вратата. Но рядко има такива голове, които носят такава магия и несравнима брилиянтност, че стават синонимни с името на един играч. А точно такъв е голът на Марко ван Бастен срещу СССР във финала на Европейското първенство през 1988 г.

Всеки уважаващ себе си футболен фен е виждал този гол или поне е чувал за него. След центриране от дясно на Мюрен, Ван Бастен намира топката по-най добрия възможен начин от воле и успява да прехвърли вратаря на СССР Ринат Дасаев. Този гол все още е еманацията на футболния гении и обобщава Ван Бастен по възможно най-добрия начин – техника, увереност, мощ и елегантност.

***

Беше през април 1982 г., а Амстердам е красив през април. Когато Йохан Кройф показа към скамейката кой да го замени, малко над 20 000 на стария стадион "Де Меер" се оживиха. Чудесно време, леко дъждовно, както подобава, 4:0 на полувремето срещу НЕК и почти сигурна шампионска титла в края на сезона, а ето, че на терена се появява и един слабичък юноша на клуба.

На 16 години, видимо смутен и стреснат, той влезе на мястото на идола си и вкара петия гол. Боговете на футбола се усмихнаха. Геният от Утрехт бе пристигнал в играта.

11 години по-късно, на 26 май 1993 г., вечерта в Мюнхен също бе мека и красива. Базил Боли обаче не бе в настроение за пролетна поезия, той просто трябваше да "изключи" от играта деветката на Милан по време на финала в Шампионската лига. Защитникът вкара и победния гол за Марсилия, а постоянните му нарушения принудиха Фабио Капело да смени нападателя си малко преди края, когато той едва ходеше. Това бе краят. Серията операции на глезена не успяха да го върнат на терена. 11 години, в които Марко ван Бастен блестя като един от най-гениалните играчи, които футболът е виждал.

Недооценен, останал някак встрани от експлозивните супергерои на ерата на социалните мрежи, попаднал в света на големия футбол в години, в които сателитната телевизия още не съществуваше и звездите бяха гледани основно на финали в евротурнирите и на Мондиали.

Кройф нямаше нужда от повече от една тренировка да го посочи и да каже на треньора Курт Линден: "Това момче е невероятно". Великият Йохан се прави, че накуцва в мача с НЕК, сочейки упорито точно към Марко - иска да го замени той.

Аякс винаги е давал нещо по-специално на футбола. Неговите звезди са дотолкова изящно подбрани и полирани, че не можеш да ги сбъркаш.

Ван Бастен бе типичното дете на Аякс, което обаче имаше в ДНК-то си футбол в прекомерни количества.

"Марко надмина всички мои мечти, беше удоволствие да го гледам на терена", каза баща му Йоп седмици преди да си отиде от този свят през 2014-а.

"Такъв изумителен талант се ражда веднъж на половин век", пише в автобиографията си за него Йохан Кройф. И добавя, че "не се впечатлява често от нещо на терена, но Марко го е карал да гледа със зяпнали уста".

Да разказваме за съвършените му голове със задна ножица, за ударите без никаква подготовка, които хващаха вратарите напълно неподготвени, или пък за онзи нечовешки гол на "Сантяго Бернабеу", когато паднал до земята, успоредно на терена и обърнат на 90 градуса от вратата стреля с глава в горния ъгъл? Струва ли си да го правим? Головете му са из интернет, видеата могат да бъдат видяни от всеки.

Но историята на Ван Бастен, който остава един от неразбраните гении на футбола и до днес, е много повече от картината с уникалните му изпълнения.

Момчето е от Утрехт а татко Йоп е бил професионален футболист през 50-те години в Холандия. Има проблем като юноша, рязко израства, краката му са някак несъразмерно дълги още на 12-13 години.

"Има фигура на баскетболист", казва таткото. Но е слаб физически, някак недохранен.

Освен това не той е предвиден за футболист в семейството. Брат му Стенли е големият талант, с 4 години по-голям и минал рано през юношеските формации на Утрехт. Кръстен е на митичния англичанин Стенли Матюс, татко Йоп го е "предвидил" за футболна звезда, а брат му - за учен или преподавател.

Истината е, че като хлапе Марко не спира да се интересува от неща извън футбола, чете много и на 15 години в Аякс му казват: "Момче, в тази игра трябва пълна отдаденост. Решавай."

Той е решил. От първия път, когато на тренировъчното игрище вижда как Кройф надиграва с едно движение двама съперници, е в плен на магията. Йохан пък е изумен от таланта му, двамата се сближават.

В дните преди смъртта на Кройф в Барселона преди 3 години, Ван Бастен отиде за седмица в Барселона и постоянно гостуваше в дома на стария приятел. Говориха за футбол, спомняха си как Линден се е чудил за онази смяна през 1982-ра, обсъждаха какво се случва в играта днес, приказваха си тихичко и с огромен респект за феномена, който ги надмина - Меси.

Ван Бастен е типичен представител на движението на Кройфизма. Такъв бе на терена, такъв остана и след края на кариерата.

Само на 27 години той легна за третата тежка операция на глезена след онзи финал в Мюнхен. Капело се разплака на прощалния му мач на "Сан Сиро" и каза: "Никога не съм тренирал играч, който има по-голям футболен интелект и талант. Ван Бастен можеше да е Пеле на нашето време, но се случи да играе в ерата на страховитите защити.".

Аякс го прави капитан на 20 години, след като за първите си 4 сезона е вкарал 118 гола в 112 мача.

Бележи като машина: с глава, с волета от приказките, с ножични удари, с петички, от движение... Футболът за него е удоволствие, а трибуните са изумени. Култов е случаят, когато Кройф си тръгва на почивката на един мач, в който Ван Бастен е сменен заради травма в 35-ата минута.

"Няма какво повече да гледам", обяснява Йохан.

Кройф поема Аякс в средата на 80-те и връща клуба там, където му е мястото. На финала за КНК през 1987-а в Атина срещу Локомотиве Лайпциг, Марко вкарва страхотен гол с глава и трофеят тръгва за Амстердам. Договорът му с Милан е факт, а Йохан го насърчава - "Отивай, синко. Покажи им какво можеш. Ти си най-добрият централен нападател в света."

Тифозите на "Сан Сиро" обожават деветките си. Идоли, култови личности. Това са хората, които остават по стените на сградите в Милано, нарисувани и прерисувани вовек.

Ван Бастен е най-големият идол на агитката на Милан за последните поне 40 години, като любовта към него надмина тази към Малдини, Барези, Кака и други супергерои в червеното и черното на "Дявола".

Знамето с неговото име виси и днес на Южната трибуна. Никой няма да го махне. Геният от Утрехт, Лидерът на кавалерията, Бялото лале и просто Унико, както го кръстиха миланистите, игра 6 сезона върху свещената трева на "Сан Сиро".

Незабравими времена. По това време италианското първенство бе адско, пълно със звезди, с поне 5 отбора в конкуренция за титлата всеки сезон.

Наполи на Марадона. Интер на тримата германци Бреме, Матеус и Клинсман. Юве, Рома, Лацио...

И Милан. Машината на Саки и Капело. Милан на тримата холандци - Гулит, Ван Бастен и Рийкард.

В една дъждовна вечер този отбор изнася рецитал на Наполи и го бие с 4:1, а Марадона казва: "Този играч ни уби. Никога не съм виждал такъв баланс. Ферара опитваше да го изрита постоянно, а той просто не падаше на земята."

В днешни дни Марадона признава, че само двама футболисти от онази епоха са удивлявали публиката, както го правеше самият той - Ромарио и Ван Бастен. Ритниците на Чиро Ферара, Пиетро Виерховод, Джузепе Бергоми и т.н. корави ръководители на отбрани в Серия А накрая се оказват фатални. Контузиите спират Марко.

Не и преди да отбележи 90 гола в 147 мача в първенството на Италия. Не и преди да спечели три титли, два пъти Купата на шампионите с голове в рецитала срещу Стяуа през 1989-а. И не, преди да му дадат три пъти "Златна топка" в ерата, в която играеха не един и двама феноменални футболисти.

Завърши кариерата си едва на 28 години, когато се разбра, че няма как и след 12 месеца лечение да иде на Мондиал 1994.

Това вече бе в повече, въпреки че Милан бе готов да чака възстановяването му. Със сълзи на очи си взе сбогом със "Сан Сиро", после го направи и в Амстердам. 301 гола в 411 мача, в една уникална кариера.

След нея започва Епизод II. Марко не може да е просто един от многото треньори във футбола. Той е различен.

Идеята му е играта да върви така, че противникът изобщо да не може да се изправи на крака. Постоянни атаки, две крила, бързи пасове по земя и преса.

На 36 години е готов, поема дубъла на Аякс, след като 36 месеца е обикалял света да посещава стажове и големи клубове.

"Днес се обаждаше от Манчестър, пиеше кафе с Алекс Фъргюсън в базата на Юнайтед. Утре бе в САЩ, гледаше американски футбол и изучаваше тактическите им схеми. Три дни по-късно бе в Азия или Нигерия..."

Интроверт, някак странен в общуването с околните, затворен и постоянно вглъбен в нещо, Марко е различен от типичния футболен човек.

По препоръка на Кройф му дадоха националния отбор през 2004-а, когато бе едва на 39 и почти без никакъв опит. Провали се в целите си, отборът отпадна на осминафинал на Мондиал 2006, после на четвъртфинал на Евро 2008. Преди 4 години Марко напусна треньорската професия, бе на 49. Реши, че е неразбран.

Сега е в комисия на ФИФА, която се занимава с промените в правилата. Неговите идеи се появиха на имейлите на колегите му една сутрин, събрани в 90 страници разписан текст. Малко като във филма "Джери Магуайър"...

Иска да се премахне засадата, ако ситуацията е извън наказателното поле. Иска наказание с червен картон за всеки фаул, при който очевидно не се търси топката. "Тактическите нарушения се смятат за голяма хитрост, за интелект на играча. Всъщност такива неща убиват играта", пише Ван Бастен.

Кройф е повлиял много от идеите. Повечето останаха неразбрани от хората с костюми във ФИФА, които са далеч повече чиновници, отколкото футболни люде.

И за десерт, защото едно блюдо за гений като Марко не може да остане без десерт, да си спомним онзи следобед на 25 юни 1988-а в Мюнхен. Да затворим очи и да го видим пак. Най-красивият гол в историята на европейските и световните първенства, вероятно.

Арнолд Мюрен напредва и центрира в наказателното поле на СССР, но - някак напосоки. Сам усеща, че топката е твърде балонна и силна. Няма какво да я прави Ван Бастен който я преследва на далечната греда. Тогава идва моментът, за който ние като свидетели сме длъжни да разкажем на децата ни. А те - на техните.

Марко бележи гол, който не може да се опише. Задължително е да се види. Няма обяснение в законите на физиката как топката толкова бързо се снишава над Дасаев. "Господи, той вкара!", крещи холандският коментатор.

Този за СССР, легендарният Озеров, казва само: "Божичко, това е лудост. Нищо не можеш да направиш срещу такова нещо".

Холандия спечели Евро 1988, а голът никога няма да бъде забравен.

Четирите срещу Гьотеборг в Шампионската лига - също. Марко, който изнасяше рецитали на терена... елегантен, сякаш играе със смокинг и футболни обувки, просто нямаше равен.

Геният от Утрехт, който блестя кратко, но достатъчно, за да е собствена галактика във футбола.

***

В днешни дни... Марко издаде биографията си в края на 2019-та. В нея той описва тежките моменти в своята кариера, освен победите и радостите. В пролога незабравимият нидерландец си спомня за вече далечната 1995 година, когато бе принуден преждевременно да сложи край на кариерата си заради осакатяващата контузия в глезена.

"Мрак. Лазя на четири крака. Трябва да стигна до тоалетната. Едва се сдържам да не се изпусна. Не е умно да пикая в коридора. Но не мога и да бързам. Отнема ми поне две минути, за да стигна от моята стая до тоалетната. Проверено е.

Опитвам се да вярвам, с което да се разсея и от болката. Никога не съм стигал до тоалетната, преди да преброя до 120. Праговете на вратите са най-трудната част. Трябва да си вдигам глезените, за да не ги докосвам. Дори и най-минималният контакт предизвиква ужасяваща болка и прехапани устни в опит да не крещя.

Болкоуспокояващите спряха да работят по средата на нощта. Но не искам да будя никого. Не трябва да ме виждат или чуват. В продължение на вече два месеца тези среднощни разходки приключват с успех, въпреки че си мисля, че понякога съпругата ми само се преструва на заспала.

Всяка стъпка ме убива, откакто отрязаха месо от глезена ми. Лекарят ми обеща, че нещата няма да се влошат. Аз бях професионален футболист, който не можеше повече да играе. А сега се превърнах в човек, който не може да ходи. Сега съм просто един инвалид. Ходенето е кошмар, дори с болкоуспокояващи. Единствената ми опция е да лазя.

Приближавам прага: първо минава лявото коляно, след това премествам тежестта на тялото си на тази страна. Едва тогава, много внимателно, вдигам десния си крак над прага. По принцип това е достатъчно, но понякога се подхлъзвам на кърпа на земята и докосвам пода с десния си крак. Болката ме изпълва. Опитвам се да не стена, да не крещя. Целият плуввам в пот моментално.

Обръщам се на една страна и се опитвам да се успокоя. Изчаквам, докато отмине. Вдишвам дълбоко и издишвам много бавно. Опитвам се да не мисля за болката. Понякога дори работи - когато си мисля за Бог. Ужасно съм му гневен. Целият съм гневен. Какъв е смисълът на всичко това? Кой ми причини това? Да не е някакъв урок по човечност? Дали не съм станал твърде арогантен?

Заради болката почти забравих за пълния си мехур. Трябва да побързам, иначе всичко дотук е било напразно. Мисля за децата си, които ще влязат тук, за да си измият зъбите. На тях вече им е достатъчно трудно с такъв баща, който лежи на дивана дни наред.

Събирам всичките си сили, пропълзявам последния метър и половина и се изкачвам върху тоалетната. Облекчение. Не пускам водата, защото не искам да будя никого. Започва обратният път към леглото.

Гневен съм и на себе си. Вярвах на лекаря, който ми обеща, че нещата няма да се влошат. Но болката е ужасяваща вече осми месец. Не знам колко още ще продължи. От Милан ме канят на мачове, но не искам да се появявам на публични места с патериците. По-добре да остана вкъщи - като ранено животно. Искам да ме оставят сам в мрака.

Преди две години бях професионален футболист. Най-добрият в света. А сега пълзя на четири крака в ужасяваща болка.

Почти стигнахме. Ето го леглото. Надявам се да успея да поспя поне малко. Невинаги ми се отдава, будя се често. Но има ли някакво значение? И утре нямам никаква работа - отново ще лежа през целия ден."