ВАС: Инспекторатът към ВСС е орган с отнета компетентност

Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) прие, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) е орган с отнета компетентност. Мотивът за това е решението на Съда на Европейския съюз от 30 април 2025 г., с което той постанови, че оставането на инспекторите от ИВСС на постовете им след края на мандата им, без да е предвидено изрично в закон, както и без ясен краен срок, нарушава независимостта на съда, пише "Лекс".

Казусът

Случаят, по който съставът на ВАС постановява определението си, е от лятото на 2023 г. Тогава гражданинът Йордан Данчев разказа пред Нова ТВ, че е установил, че трите му имена и номерът на личната му карта фигурират в протокол от съдебно заседание по гражданско дело на Софийския районен съд от 18 юли 2023 г., по което е бил свидетел. На следващия ден протоколът се появил в интернет.

„От 19 юли въпросният протокол циркулира в интернет пространството. Там са изписани пълните ми имена, както и тези на съпругата ми, а също и номер на личната карта. Обявих личната си карта за открадната, но тъй като кредитният регистър се публикува с месец закъснение, аз до този момент не знам дали някой не е злоупотребил с моите данни като е изтеглил бърз кредит", разказва Йордан Данчев.

Той е подал сигнали до Комисията за защита на личните данни, както и жалби до МВР и омбудсмана. 

Инспекторатът към ВСС започна проверка, която е установила, че СРС е допуснал нарушение и издава серия от указания във връзка с операциите по обработването на лични данни.

Освен това ИВСС дава тримесечен срок на СРС да изпълни разпорежданията.

Председателят на Софийския районен съд Александър Ангелов обжалва пред Административен съд София-град акта на ИВСС, но съдът отхвърля жалбата.

Затова Ангелов се обръща към Върховния административен съд.

Определението на ВАС

Така делото отива при тричленен състав с председател Донка Чакърова и членове Емил Димитров (докладчик) и Елка Атанасова.

В определение тримата върховни съдии посочват, че служебно им е известно решението на Съда на ЕС, чийто диспозитив гласи: „Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че принципът на независимост на съдиите не допуска практиката на държава членка членовете на орган на съдебната система на тази държава членка — които са избрани от нейния парламент за определени мандати и имат правомощия да проверяват дейността на магистратите при осъществяване на техните функции, да извършват проверки за почтеност и липса на конфликт на интереси при магистратите и да предлагат на друг орган на съдебната система образуването на дисциплинарно производство с оглед на налагането на дисциплинарни наказания на магистратите — да продължат да изпълняват функциите си след края на установения в конституцията на посочената държава членка мандат и до избора от този парламент на нови членове, когато продължаването на изтеклите мандати не почива на изрично правно основание в националното право, съдържащо ясни и точни правила, които да регламентират изпълнението на тези функции, и когато не е гарантирано, че това продължаване на практика е ограничено във времето".

В тази връзка тричленният състав заявява: „На основание чл.267, ал.2 Договора за функциониране на Европейския съюз, както и по аргумент от чл. 633 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК, решението на СЕС е обвързващо за националните юрисдикции и направеното с него тълкуване на приложимото право трябва да се съобрази от настоящия съдебен състав, пред който е висящ съдебен спор с участие на ИВСС, за когото е прието, че е с отнета компетентност.

Съгласно чл. 153, ал. 3 от АПК в тази хипотеза съдът е длъжен да заличи органа с отнета компетентност и да конституира служебно като страна по делото компетентен орган. В настоящия казус съдът не е в положение да посочи компетентен орган (при липса на ИВСС, отговарящ на критериите, описани от СЕС), поради което и по аргумент от чл. 229, ал. 1, т.2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК се налага съдебното производство да бъде спряно".

ВАС заявява, че предвид спецификата на казуса, на председателя на СРС не трябва да бъдат давани указанията и сроковете по чл. 230, ал. 2 от ГПК (При смърт на ответника ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл. 48. При неизпълнение на това задължение делото се прекратява.). Като приема, че такива се съдържат в §17 от ПЗР на Закона за съдебната власт (ЗСВ). Според въпросната разпоредба съдебната власт и Народното събрание трябва да открият процедура за избор на нов състав на ВСС в 6-месечен срок от влизането в сила на последните промени в ЗСВ. Това стана на 21 януари 2025 г., т.е. срокът за избор на нов ВСС изтича на 21 юли 2025 г.