Васил Найденов на 70 - Казано честно, всичко му е наред (СНИМКИ+ВИДЕО)

На 3 септември 70-годишен юбилей празнува големият Васил Найденов - определян вече няколко десетилетия за певец №1 на България. Любимецът на няколко поколения българи няма да прави шумни тържества, а ще празнува без фанфари с най-близките си приятели, научи Lupa.bg.

Кеца, както е популярен още певецът, започва кариерата си като вокал на рок група „Диана Експрес“, с които изпява песента „Синева“ (1976). Самостоятелната му кариера бележи своето начало от 1979 г. с песента „Адаптация“ от саундтрака към популярния едноименен филм.

Едни от най-големите му хитове през годините са „Синева“, „Адаптация“, „Любовта продължава“, „А дали е така“, „Телефонна любов“, „Сбогом, моя любов“, „Бързаш, няма време“, „Предутрин“, „Рали“, „Сигурно“, „Чудо“, „Тишина“, „Сбогом, казах“, „Огън от любов“ (дует със Силвия Кацарова), „Моля се“ (дует със Силвия Кацарова), „Нова година“ (дует с Богдана Карадочева), „Угризение“, „Остани“, „Откровение“, „Болката отляво“, „Клоунът“, „Междучасие“, „Казано честно“, „Почти забравена любов“, „След края на света“, „По първи петли“, „Джули“, „И утре е ден“, „Не мога без теб“, „Като слънце в огледало“, „Едно море“, „Вали“, „Молба“, „В твоето легло“, „Седем пъти“, „Маса за двама“, „Самотна лодка“, „Ще търсиш дълго ти“, „Бъди благословена ти“, „Сбогуване“, „В крак с модата“, „Брак на 33“, „Едва ли всичко пак ще се повтори“, „Последна изповед“, „Моя е“ (дует с Ивайло Колев), „Забравяте“ и др.

"Колкото и да звучи самохвално, аз съм един от най-независимите кандидати в тази позиция – дали ще ме въртят или няма да ме въртят по радиата, за мен това не е от особено значение. Отдавна имам толкова публика, която ми е предостатъчна до края на живота и това го доказвам почти всяка седмица. Дали ще бъда пускан по телевизията или по радиото, дали ще правя видеоклипове или ще изваждам нови песни, общо взето това за мен много-много не важи. Но мой дълг е, поне докато имам някаква позиция в обществото, да се опитам за пореден път да накараме медиите да започнат да въртят българска музика. Според мен трябва да има минимална задължителна квота от 30-33%, т.е. такъв процент от музикалния репертоар на радиата и телевизиите да е българска музика", каза Васил Найденов през юни в интервю за Lupa.bg.

"Напоследък има тенденция да се пеят песнички с по три-четири думички. Това е просто смешно. Никога няма да наруша принципа да пея песни по смислени текстове. Все пак текстът е изключително важен, защото той говори нещо, стига да можеш да го изкажеш. Има хора, които изобщо не обръщат внимание на това какво говорят и как го говорят и каква дикция имат. Това е въпрос на музикална култура. Това беше една от причините да се застъпя за въвеждането на квоти и да настоявам те да бъдат гласувани от българския парламент", защити позицията си естрадната легенда.

Васил Найденов е човекът, който дава начало на модата с кецовете, от където идва и прякора му Васко Кеца. "Руснаците казваха на „кецовете” „кроссовки”. Тогава аз въведох тази мода. За пръв път в България заедно с Косьо от група „Тангра” се обухме с такива кецове. Дотогава нито в България, нито в Русия, нито дори в света бе модерно. И в Русия въведох модата с кросовките. Те даже не бяха и кецове. Преди много години ние обухме най-обикновени китайски гуменки, а после те станаха кецове.

Даже в началото по телевизията не ми снимаха краката, защото беше скандално да имаш обеца или кецове. Като пътувах за пръв път в Русия техните певци бяха по-статични, а аз слизах долу сред публиката и го правех съвсем несъзнателно. А това се оказа много нетипично за тях. И това нещо много ги ентусиазираше и може би заради това ме канеха по-често – и заради шоуто, което правех и разбира се и заради песните. А на всичко отгоре носех гуменки или кецове", сподели изпълнителят на "Телефонна любов" пред Lupa.bg.

Васил Найденов на концерт през 1983 г.

Васил Найденов не е безразличен към това, което се случва в музикалния бранш. "В момента младите хора купуват всичко. Те просто натискат копчето, купуват си, слагат си едно текстче, което се отнася от пъпа надолу, говорят открито за секс, обличат се изключително екстравагантно, да не кажа, че са полуголи, слагат една лека дрешка и работата е готова. Ако имат и много пари или пък някой човек, който плаща за тях или пък са малко по-нахални или провинциални, без за обиждам провинцията, нямам нищо против нея, никой не е отговорен за мястото, където се е родил.

Говоря за всепобеждаващия провинциализъм, който е дадена диагноза. Има хора, които са готови на всичко, само и само да могат да пробият. Този модел хора, които са готови на всичко, са много опасни, защото много пъти не са достатъчно кадърни, но вървят само напред и нагоре. Такива хора са за сметка на тези, които са по-фини, по-интелигентни, които знаят какво не знаят или пък се досещат какво не знаят и осъзнават, че трябва да се учат. Защото нашата професия се учи цял живот", разсъждава Васко Кеца пред Lupa.bg.

Васко пее винаги на живо по време на емблематичните си участия

"Човек трябва да намери някаква хармония - отглеждам цветя, кактуси, имам папагали и пеещи птици. В миналото имах риби, но не можаха да оцелеят – аквариумът беше голям и нямаше кой да го чисти. Намирам си баланса в природата. Поначало обичам природата и тъй като сме урбанизирани и живея на пъпа на София – на „Витошка” – отдолу трамваят бучи непрекъснато и колите фучат и затова човек трябва да си направи някакъв микроклимат вкъщи. Много ме е страх като отида в нечия къща и изведнъж не виждам нито едно цвете. Странно ми е, независимо дали става въпрос за мъж или за жена. Човек би трябвало да има някакво усещане към природата. Може и да се лъжа, знам ли.

Аз съм от този тип хора, които обичам зеленината. Малко или много това ми помага да бъда и по-витален. Това съвсем не означава, че летя в облаците, но според мен човекът на изкуството трябва да е малко над земята и да опитва да вдигне хората, макар и с една песен. И независимо дали пее или свири, да умее да ги изкара от ежедневието и да им създаде не само настроение да си въртят телата, но да има и някаква виталност и размисъл, и някаква хармония. Хубаво е това нещо да го има в изкуството, независимо дали живеем в ХХI век или не. Завършил съм геодезия и картография плюс Консерваторията, така че имам познания за строителството", изповяда се талантът пред Lupa.bg.

Васил Найденов завършва Строителния техникум „Христо Ботев“, а след това и естрадния отдел на Музикалната академия, специалност пиано, през 1973. Израства с майка си Маргарита, баща си Михаил вижда години по-късно.

Звездата на Васко Кеца изгрява през 1979 г., когато песента от филма „Адаптация“ е обявена за „Мелодия на годината“. В същата година печели и Първа награда на „Златният Орфей“ с „Предутрин“. Популярността му расте с месеци. Почти всяка песен, която изпълнява, се превръща в шлагер: „Адаптация“, „Откровение“, „И утре е ден“, „А дали е така“.

Но докато чака своя звезден миг, Васко Найденов работи като пианист и вокалист десет години. От 1969 г. е в група „Златни струни“, а в началото на 70-те за кратко време се включва в оркестъра на Бисер Киров. Става солист на „Диана Експрес“ и първата песен „Синева“, която не само му създава известност като певец, но и му носи първия прякор – Васко Синевата. Последната група преди началото на соловата кариера е „Тангра“.

През 80-те песните, изпълнявани от Васил Найденов, продължават да печелят награди: Втора награда на „Златния Орфей“ е присъдена на „По първи петли“ (1980) и „Любовта продължава“ (1982), а Трета награда – на „Угризение“ (1986). „Остани“ по музика на Тончо Русев печели Първа награда на радиоконкурса „Пролет“ (1983), а още три негови песни са обявени за „Мелодия на годината“ – „Адаптация“ (1979), „Телефонна любов“ (1982) и „Сбогом, казах“ (1985). „Чудо“ – пак по музика на Тончо Русев – „Мелодия на телевизионните зрители“ на същия конкурс през 1983 г.

1979 г. Предстоят големите хитове...

Найденов завоюва признание и на международни конкурси като изпълнител: Първа награда на „Златният Орфей“ (1979), Втора награда на „Шлагерфестивал“ (Дрезден, 1981), Втора награда на фестивала „Гала“ в Хавана (1982). Представя се и на фестивалите в Сопот, Полша и Кнок, Белгия. Многократно е обявяван за певец на годината в анкетата на радиопредаването „Музикална стълбица“.

Васил Найденов получи своя звезда на "Алеята на славата"

Най-многобройни са задграничните му турнета в СССР и ГДР. През 1990 г. работи с балета на Алла Пугачова „Телефон“, а съвместните му изяви включват дуети със Силвия Кацарова и концерти с Бони Тайлър (при гостуването ѝ в България).

Песента „Завръщане“ печели Голямата награда на обновения конкурс „Песни за Варна“ през 1995 г. Има дуетна песен с Елвира Георгиева – „Може би ще дойда“ (1995).

От края на 1998 г. в продължение на почти две години е автор и водещ, заедно с Богдана Карадочева на предаването за музика – „Почти полунощ е...“ в Нова телевизия. Преди това той има опит като тв водещ на „Шарен свят“ по Ефир 2, заедно с Катерина Евро. През 2004 г. той записва песен за ,,Хотел България (сериал)" по Нова телевизия. Изпълнява песни и към други български филми като "След края на света" и "Можеш ли да убиваш" на режисьора Иван Ничев.

През 2018 г. Васил Найденов е обявен за почетен гражданин на София. Носител е на орден „Св. Св. Кирил и Методий” - огърлие, както и на почетното отличие "Златен век".

Вижте някои от емблематичните песни на Васил Найденов:

LUPA.BG ЧЕСТИТИ ЮБИЛЕЯ НА ВАСИЛ НАЙДЕНОВ И ИСКРЕНО МУ ЖЕЛАЕ ЗДРАВЕ И НАИСТИНА ВСИЧКО ДА МУ Е НАРЕД!