Велики четвъртък е - денят на Тайната вечеря

Велики четвъртък от Страстната седмица е днес. В първите три дена от Страстната седмица вниманието беше насочено към някои притчи на Иисус Христос с важни поучителни послания в тях, както и към Негови срещи и разговори с различни хора.

А във Велики четвъртък и петък си припомняме Неговите спасителни страдания, смъртта и погребението Му. Днес почитаме събитията около последната вечеря на Христос с апостолите - нарича се и "тайна вечеря" заради установеното на нея тайнство Евхаристия. Той измил нозете на учениците, установил светата Евхаристия, направил важната прощална беседа с апостолите и казал първосвещеническата молитва, излязъл заедно с учениците в Гетсиманската градина, бил заловен и отведен под стража, за да бъде съден.

Според евангелския разказ по време на Тайната вечеря Исус раздал на учениците си хляб и вино - неговото тяло и кръв, като така установил тайнството причастие. По време на Тайната вечеря Исус казал на учениците си, че ще бъде предаден. През нощта Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето му.

Синедрионът произнася смъртна присъда. Тя е потвърдена от прокуратора на римската провинция Юдея Пилат Понтийски, който от страх да не предизвика бунт не смее да я отмени, но публично си измива ръцете като знак, че не е виновен за решението да бъде осъден на смърт невинен. В същата тази вечер, която според еврейските вярвания е началото на следния ден, след залез слънце, Христос е разпнат.

Предиобед в православните храмове се служи Василиева литургия и Велик маслосвет (единствено днес). Вечерта се отслужва утринната от петък (изтеглена напред) и между нейните молитви, и песнопения се прочитат 12 различни по дължина откъси от четирите евангелия, които предават събитията от четвъртък и петък. Макар съдържанието на откъсите в някои от случаите да се припокрива заради еднаквото описание на събитията от различните евангелисти, всички те се изчитат последователно за по-пълна картина на спасителните събития.

Между петото и шестото евангелие се чете и пее песента: Днес виси на дърво Този, Който повеси земята над водите; с трънен венец се увенчава Този, Който е Цар на ангелите; в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци; плесница приема Този, Който (с кръщението) в река Йордан освободи Адам (от греха); с гвоздеи се приковава Младоженецът на Църквата; с копие се пробожда Синът на Девата.

По време на четенето и пеенето на тази църковна песен се изнася от олтара Разпятието и се поставя в средата на храма за поклонение от вярващите до предиобеда на следващия ден - Велики петък.

Народният обичай свързва Велики четвъртък с традицията в този ден да се боядисват великденските яйца. Обредът изисква това да става рано сутрин преди изгрев слънце.

Първото яйце задължително трябва да бъде червено - символ на пролятата кръв на Спасителя. Докато боята още не е изсъхнала, с яйцето се рисува кръст върху челата на децата и се натриват бузите им за здраве. Това яйце се пази в къщата в продължение на година, за да носи успех и щастие на домакините.

Второто яйце също се боядисва в червено. То ще бъде занесено и оставено в църквата след празничната литургия в полунощ на събота срещу неделя.

На Велики четвъртък се замесва и тестото за великденските козунаци. Най-често те се оформят като плитка, а в средата на мястото на усукването на тестото да се поставят шарени яйца.

За семействата, които не успеят да изпълнят ритуалите днес, се дава втора възможност - да боядисат яйцата и да омесят козунаците в събота. След въздържанието на Разпети петък съботата е денят за довършване на подготовката за празника.