Велислава Кръстева брани честта на професията пиар

Пиарката на Народния театър Велислава Кръстева излезе с ново послание на личния си профил във фейсбук. След драмата с режисьора Александър Морфов, този път бившата журналистка се зае да защити професията на имиджмейкърите. Тя обясни, че е провокирана да напише текста заради многото глупости, които прочела за себе си след скандала.  

Ето и пълният текст на поста на Кръстева:

От многото неща, които прочетох тези дни по повод себе си , като не си представям още колко неща не съм прочела, имаше изключителни, извинете, глупости, свързани с това какво работи ПР-а. И за честта на занаята искам да кажа няколко неща.

Първо. Пиаровете не могат да бъдат подведени под един знаменател, както и изобщо това „опаковане“ и „етикетиране“ е абсолютен нон-сенс. Вероятно има неопитни, опитни, случайно попаднали, объркани, ерудирани, умни и не толкова, има и хубави и не особено, високи и ниски, мъже и жени и въобще. Защото е така във всичко. За щастие. Има много чели и учили има и по-малко чели. Да се сещате за професионална сфера, за която да ви напомня това? Разбира се. Вероятно за вашата. Защото това е универсално правило. Да бъде шарено и разнообразно.

Не знам как и защо, но някои хора си представят пиарите като претърпели задължителна лоботомия.
Второ. За този занаят се искат доста обширни познания, включително и по психология, иска се рефлекс, иска се бързина на ума, иска се много висока степен на комуникативност, иска се талант, ако щете. Искат се дебели нерви. Иска се търпение и концентрация при кризи и не само. Трябва да могат да обработват много сериозна по обем информация, спрямо конкретните случаи, които имат да разрешават. Иска се креативност в най-широкия смисъл на думата. Иска се любопитство и отвореност към света въобще. Иска се смелост да се вземат решения.

Трето. Пиарите не са дръжка на телефон или закачалка за сака и чанти. Хайде да се разберем. Може и да има такива, разбира се, но пак бих се върнала на „етикетите“, стига това да не стане досадно, бих го повтаряла много често, дано да пробие чугунените глави на специалистите по остракиране.
Четвърто. Пиарите не са лишени от права граждани. Нито ми е известно да има лустрация за политически пиари, както мъдро отбеляза една уважавана от мен дама. Те, както всички останали, имат право да избират и да бъдат избирани, да харесват и не харесват политически партии, идеи, както и безброй други неща. Всъщност, пиарите се ползват с всички граждански права и задължения, разбира се.

Пето. Пиарите имат същата свобода да имат приятели, да имат колеги, да имат неприятели и съвършено непознати. И освен задължителното възпитано отношение към всеки, с когото ги сблъсква ежедневието, нямат задължение да харесват или не харесват някого. Това е въпрос на избор, докато взаимоотношенията, дори и в условия на тежко нехаресване, трябва да бъдат подчинени на професионалната им етика. Нали никой не си представя, че пиарите се възторгват от всеки, с когото им се налага да взаимодействат или пък, че житейската им мисия е да воюват с всеки или всички. Ни най-малко.

Шесто и последно. Пиарите имат право на мнение. Изненадах ли ви? И това мнение може пък да не съвпада непременно с друго. Това са магията и чара на различията, които правят света чудесен.
Ей така, по повод на професионализма, професионалните стандарти, етика, морал и други подобни. За лоялността, способността да си държат езика зад зъбите, да преглъщат обиди и не до там приятни надмощия от не дотам приятни висшестоящи, ще обяснявам друг път. Че там пък колко може да се изговори...

И, да не пропусна да напомня : Не съм заместник-директор на Народния театър, завършва поста си пиарът на Народния театър.