Венци Мицов за чалгарите, тенисистите и диджеите

През 1995-1996, не -помня точно, живеех в Кюстендил. Тате се спомина и аз се прибрах там - да осмисля живота си, да рестартирам, да съм близо до семейството си. Така започна напоителния си коментар рокаджията и активист Венци Мицов.

Някъде по това време се появи обява за кастинг - Дарик радио отваряха филиал в Кюстендил.

Явих се, подстриган на гребен, с огромни обеци и бях един от четиримата избрани да бачкат в радиото.

Имахме двама тонрежисьори, четирима водещи и репортер. Трябваше да пълним два слота по 3 часа дневно.

Започнахме, къде трудно, къде лесно, къде провинциално, къде - не чак толкова - да се мъчим да правим новинарско радио.

Дойде 1997. Дарик радио беше на върха - единствената опозиционна медия, която на практика излъчваше денонощно от епицентъра на събитията.
Бяхме най-слушаното радио. И вдъхновени от това, започнахме да правим добра продукция.

И точно там някъде, след края на Виденов и началото на реформите при Костов изведнъж в Кюстендил се появи ново радио. Радио "Осогово".
Разликата между радио "Осогово" и "Дарик" беше следната - "Осогово" въртеше чалга - "Радка-пиратка", "Селската баня", това-онова. 

И още нещо много важно - ТО ВЪРТЕШЕ ПОЗДРАВИ! ПОЗДРАВИ, ХОРА!
Ние правим някакъв журналистически материал, правим някакви разкрития. 
Радио "Осогово" пуска специален поздрав за кумата от Долно Уйно с песента "Шоколади, бонбони".

За около две седмици радио "Осогово" ни размаза. Хората спряха да слушат новини. Спряха да се интересуват от "Дарик". Където и да минеш, се чуваше "И сега компанията от побит Камик поздравява Круме Пастървата с една песен на Амет".

Някъде там усетих, че тренда се е обърнал...
Защо пиша тая история? Заради вчерашният случай с Джокович и с отказа на DJ - я да му пусне любимата чалгия.
Ние, българите, имаме един особен светоглед. За нас всичко на тоя свят се корени в термина "Специален поздрав".

Ние си представяме нещата така:

- музиканта е човек, комуто можеш да дадеш 5 лева и да се гавриш с него, като го караш да ти свири всякакви тъпотии

- DJ - я е човек, който за 5 лева трябва да ти пусне Миле Китич бърже 

- медиите са създадени не за да ви информират, а за да излъчват музикални поздрави

Без да се съобразяваме с факта, че един човек, нает да прави музикалния фон на дадено събитие може би не е нает да пуска по желание? Защото това не ви е чалга дискотека в студентски град.

И се връщам към началото на тоя текст.

Той не цели нито да оспорва величието на тенисиста Джокович, нито да обсъжда неговите често налудничави идеи за света. Джокович е легенда и точка по въпроса! Един от най-великите тенисисти.
Но я си представете някой велик човек, колкото и да е велик, да влезе в суши ресторант и да поиска "шкембе чорба бръже"...

Нали се сещате, че това е нелепо.

И се връщам в края на 90-те в Кюстендил. Там, където опитите за качествена журналистика и хубава музика бяха убити с един удар от едим мишпулт, две водещи с гласове като на Мики Маус и сериозен набор от чалга песни.
Истината е, че някъде там аз разбрах, че сме се запътили към светлото бъдеще, но някъде по пътя сме стъпили в купчина лайна.

И ще стигнем това бъдеще, но през цялото време ще смърдим на нещо... 
Бай дъ уей, вчерашната "българска" песен, поискана от Джокович, всъщност е сръбска и е на Лепа Брена (а даже сега в коментарите пишат, че оригиналът е гръцки). Но кой ги гледа тия работи…