Вибрираща четка за зъби влуди Мария Касимова

Влудяваща безсънна нощ е изкарала Мария Касимова-Моасе - журналист, писател и консултант по етикет и протокол, имидж и медийно поведение. Среднощните си терзания, които самата тя споделя с многобройните си (по)читатели в социалните мрежи, предаваме без редакция.

„Будя се към 4 сутринта. Обикновено с мисли и идеи, ама тази сутрин се будя от дразнещ шум. Целият квартал се е смирил, народът спи, гък не се чува, само този плътен и натрапчив шум като от машина за мелене на кафе. Ту спира, ту започва пак. Може и да е някакъв домашен уред, може и да е бормашина някъде из квартала.

Надигам глава от възглавницата, тъкмо го чуя и той спира. Отпускам се, готова да заспя отново. Шумът отново тръгва, при това вече усещам и лека вибрация. Няколко пъти така. Бре! Така и така съм се събудила, решавам да ида до тоалетната, а пътьом да разбера евентуално и откъде се генерира този дразнещ шум. Излизам в хола, оттам към банята, а шумът се увеличава и идва като че откъм комина с отдушника. А такааааа! Значи някой съсед нещо си е пуснал в банятаааа, мдааааа... Я счупен вентилатор, я самобръсначка, я сешоар! Нагли хора, ей!

Обмислям как да метна един халат и да се спусна надолу по трасето да се разправям. Обаче шумът е от банята, някъде откъм мивката. Пипвам стената там, усещам я доста силно да вибрира. Гледам, взирам се, долепям ухо... и зад флакона с парфюм на Стеф я виждам - електрическата му четка за зъби. Самовключва се и се самоизключва както си иска! Вибрира си, шуми си, спира, прави се, че ѝ е изтощена батерията, а после пак - брррр, тъъъъррррттт, бъррр, мърррр. Натискам копчето да спре - изобщо не ме отразява, сама си решава, мръсницата!

Борих се с нея в следващите пет минути, сънят съвсем си тръгна, а тая гад мръсна се тресе и шуми, както ѝ е кеф! И аз кво, кво... реших да я завия в една хавлиена кърпа и да я мушна така под мивката поне да не се чува и да не вибрира. Правя тази спонтанна инсталация пред погледа на Майки, френския булдог, който обича да ходи да си спи на черджето вътре в банята. Гледа ме, кученцето, и се чуди какво точно правя, ама пък сега и на него ли да му обяснявам. В крайна сметка четката е въдворена, аз съм на ръба да се разрева от безсилие и умора, а Майки си е легнал обратно и си е заспал.

Лягам и аз. Някак съм задрямала. В 6.15 ми звъни алармата, Стеф става да храни и разхожда кучетата. Чувам го и в сънливата ми глава за секунди се развихря сценарий как той отива в банята, намира там хавлиената си кърпа под мивката с увита в нея електрическата му четка и решава, че това е пъклено дело на Майки. Съответно Майки бива наказан незаслужено за нещо, което съм направила аз. И от прилив на чувство за справедливост, така, както съм със затворени очи и глас като на радио, което не може да си намери станциите, проскърцвам към Стеф „Стеф, да знаеш, че през нощта четката ти за зъби беше оживяла и не преставаше да бръмчи и вибрира, сама си го беше решила! И натискам копче, натискам - тя ни-що! И за да спре, я увих в кърпата ти и я натиках под мивката, да знаеш...“

Мълчание.

Едва отварям очи.

Пред мен е Стеф, вдигнатите му в почуда вежди наподобяват дървена закачалка за ризи.

„Мария, спокойно, ти сънуваш... Нищо не се е случило...“

Аз: Ама не, не, неее, не сънувам нищо! Четката беше - шумеше като бормашина съвсем наистина...

„Сънуваааш, сън е товааа...“

Аз сядам в леглото, ококорвам очи, махам енергично с ръце. „Ето, виж ме колко съм будна! Това никакъв сън не е, така си беше наистина! Тая твоя четка...“

Стефан мълчаливо отива към банята. Чувам стъпките му, които изведнъж притихват. Чувам го да говори нещо тихо. Чувам и още един глас - неясен, по-тънък, но глас. След още половин минута Стеф се появява сериозен. Застива в рамката на вратата. Гледа ме.

„Спокойно! Да... Не е било сън. Говорих с нея. Размислила е, обеща да спре.“