Вида Пиронкова: Помните ли? Честити 5 години от коронавируса

Абе, помните ли как три години ходехме маскирани с едни парцали по устите? Така започна коментара си в социалните мрежи поетесата и композитор Вида Пиронкова.

как се заливахме със спирт и всякакви дезифектанти, как се блъскахме с витамини в огромни количества, как носехме пластмасови ръкавици, как бяхме се самоизолирали и ни бяха изолирали по къщята, как пишехме бележки и си ги подписвахме, за да отскочим до магазина да си купим яйца, как се редяхме в студа на опашки с отстояние поне 2 метра един от друг, как ни беше страх, ужасяващ страх ни гонеше да се доближим един до друг, да се прегърнем, да си говорим без маски, за целуване не можеше и дума да става, майка детето си не можеше да прегърне и целуне, а детето го беше страх, ако майка му го приближи, как родителите ни ги беше страх от нас и се увиваха в чували, за да ги видим отдалеч и всяка помисъл за приближаване и погалване беше моментално изхвърляна на боклука, как при всяко отдалечено общуване търчахме към мивката и банята да се търкаме и мием със сапун, да се заливаме с дезифектант, щото иначе  - директно в приготвените ни черни чували, като преди това на военновремените легълца, дето ни бяха приготвили в Арена армеец .... бе, то едно ли е, две ли са, че да ги опишеш.

Ми ваксините, ми тестовете, за да пътуваш - скъпи и прескъпи, за да ти бъркат едни каки в носа с тампон, за да излезеш да си разходиш кучето - тест или бележка, за да идеш в парка - не може, заграждения на открити пространства, за да отидеш на концерт или театър - през два стола и забранителни ленти ... ох, няма край, няма изброяване бе. Има още, но вече ми е все тая.

Цял един живот няма да ни стигне. 
Абе, вие помните ли ги всички тези неща? Изобщо, можете ли да ги забравите? А сега ядете ли насекоми? Ядете и ушите ви пукат! Къде ще ходите? Тя, гладна мечка нали хоро не играела. Ми не, не играе. И други овна ще ядем, нали? Мир да има! Ми ... присетих се, щото аз датата 13 март 2020 няма никога да я забравя, докато съм жива, щото то за забравяне ли е? Не, че няма и други важни неща. Аз и семейството ми оцеляхме, за другите и другото не ми пука вече. И продължавам да си мисля, че любовта и вярата в Бог е най-важното в моя живот, за Вас не знам! (Не знам се пише отделно)

Трябва да си организираме среща на оцелелите за петгодишния ни юбилей! Нещо като среща на класа след години, да се преброим и си разгледаме пораженията, менталните и физическите!