Вида Пиронкова смени "Гълъбо" с "Орелът" (Видео)

Днес премиерно прозвуча най-новата песен на Вида Пиронкова – „Орелът“. Признатата за композитор на птиците, емблематичната песен "Гълъбо" е нейно творение, Пиронкова е автор на музиката, текста и част от аранжимента на песента. Вярна на себе си, тя изгражда композицията в чисто класически стил, но този път ни изненадва с як, подпалващ рок на финала. 

За изпълнител на парчето Пиронкова избира Георги Низамов – Низама, познат ни повече като актьор, вариететен режисьор, участник в „Маскирания певец“ и ментор в „Като две капки вода“. Авторката, която винаги подбира много прецизно вокалите за своите песни, се спира този път на Низамов, след едногодишно усилено търсене на най-подходящия глас за нея – този, който звучи в главата ѝ, защото гласът и енергийният заряд на изпълнителя завършват магията на една песен. Случайна среща през изминалото лято ги свързва за цял живот в песен, а свидетел и инициатор на това събитие е тяхната приятелка и настояща продуцентка – Силвия Хрисимова Шонлебе.

Важна част от творческия процес е и аранжиментът. Вида споделя идеи с двама свои колеги – Милен Василев и Артур Надосян, с които работи в пълен синхрон, а и знаем, че три глави мислят по-добре от две, камо ли от една. Ето защо ще станем свидетели на много нетривиален, странен и прелестно красив, изпълващ цялото пространство звук от пиано, хамонд орган, арфа, цигулка, виолончело, щрайх, ударни, бас китара, ел.китара (Темелко Темелков), който превзема сетивата ни бавно, нежно, като тишината на шепота в църква, преди да се разгърне в поп-рок със симфонично звучене. 

Клипът към песента „Орелът“ е дело на режисьора Стоян Анов и неговия творчески екип. Във видеото взимат участие и музиканти от Музикалната гимназия „Л. Пипков“, Кай Орлинов – цигулка и Мирела Попова – виолончело.  Келстката арфа е предоставена лично от г-жа Кохар Андонян – преподавател и концертиращ артист. На ударните е Емил Костов – Бокси. Участват и много актьори, начело с Десислава Моралес – в ролята на арфистката.

Текстът на песента има особено значение за Вида. Той е нейната лична изповед на автор и творец, който се бори с живота в днешния труден ден и особено в период на изолация, затваряне, рестрикции, забрани за музикантите от цял свят. Тя, като творец, е „изправена пред финала на едно общество и гласът ѝ е истеричния глас на безизходица“. Нейната творческа драма е на ръба на пропастта, откъдето се хвърля орелът ѝ, но, за да полети с още по-голяма мощ към свободата на духа. Метафорите на Пиронкова са много силни и това прави песента да звучи съвременно и поетично едновременно. А самата тя, казва за песента си:

„Изкуство без драма не може да има, а моята драма е и драмата на днешния творец. Моят крясък към обществото е да се пробуди – за молитва и за достоен живот.“