Високо напрежение по оста София - Москва (ОБЗОР)

Градусът на напрежението между Русия и България рязко се покачи през днешния ден и двете страни са на път да скъсат дипломатическите си отношения за пръв път от 143 години, откакто съществува модерната българска държава. Причина за това е, че преди ден премиерът в оставка Кирил Петков обяви, че София гони 70 руски дипломати, които според него са шпиони и освен това броят на руските дипломати у нас е в пъти повече, отколкото броя на българските дипломати в Руската федерация. В отговор Москва постави ултиматум на София - или да оттеглим нотата за експулсиране до 12 часа в петък, или ще обмислят затваряне на посолството у нас и съответно на нашето в Русия.

Тази нощ текат усилени преговори в коалицията и между институциите, както и по дипломатически канали се водят разговори и с Русия и утре буквално до 12 без 5 окончателно ще стане ясна развръзката - дали двете страни ще направят крачка назад и всяка ще направи компромис или ще скъсаме отношенията си.

Премиерът призова посолството към диалог и оттегляне на нотата си, а външният министър в оставка Теодора Генчовска отиде спешно в Народното събрание. Президентът Румен Радев пък призова Петков да свика заседание на правителството и да реши какво да прави с руската нота и предупреди, че е недопустимо десетки хиляди българи в Русия да останат без дипломатическо представителство.

Дипломатическото напрежение се случи на фона на окончателното приемане на актуализацията на "Бюджет 2022" и на фона, на връчването утре следобед на първия проучвателен мандат за съставяне на правителство - в случая той ще бъде приет от "Продължаваме Промяната".

Руската посланичка Елеонора Митрофанова е поискала среща в Министерството на външните работи, за да връчи вербална нота заради отзоваването на 70 служители от мисията на Руската федерация в София. В ултимативен тон се поставя искане за оттегляне до 12 ч. на 1 юли 2022 г. на нотите за обявените за „персона нон грата“ служители на руските задгранични представителства.

Пред БНТ посланик Митрофанова заяви, че на Кирил Петков му е била поставена задача, да експулсира всичко, свързано с Русия.

Междувременно премиерът в оставка призова руската посланичка да оттегли нотата си и изтъкна, че след решението на правителството за експулсиране на 70 дипломатически служители в София ще останат да работят 43-ма.

„Вярваме в необходимостта от диалог, за който дипломатическите канали са от ключово значение. Заради това се обръщаме към посолството на Руската федерация да оттегли подадената днес нота“, заяви Петков.

От руското посолство обаче отговориха, че в нотата от външно министерство не се споменава паритет на сътрудниците на дипломатическите представителства. И повториха:

„Очакваме, че на 1 юли МВнР на България ще отзове двете ноти, съдържащи списъци с имена на сътрудници на руските задгранични учреждения в България. В противен случай пред руското ръководство безотлагателно ще бъде повдигнат въпрос за закриване на Посолството на Русия в София". Това автоматично води до затварянето и на Посолството на България в Москва.

Последва реакция и от президента Румен Радев, който поиска Министерски съвет да се събере, за да оцени последствията от ескалацията на кризата.

„Това решение трябва да е съобразено с предизвикателствата пред националната сигурност и с дългосрочните интереси на България и на хилядите български граждани, живеещи в Руската федерация. Недопустимо е те да бъдат оставени без дипломатическо представителство. Недопустимо е решения, свързани със сигурността на България, да не отчитат рисковете от ескалация и икономическите последствия от тях“, заяви държавният глава.

В дипломатическата практика се приема, че затваряне на посолство е равнозначно на скъсване на дипломатическите отношения, което пък е последната стъпка преди обявяване на война.

Съвременните дипломатически отношения на България с Русия датират от 1879 г. България, към онзи момент официално Княжество България, и Русия, към онзи момент официално Руска империя, ги установяват на 7 юли 1879 г.

От юни 1877 г. до юни 1879 г. в освободените от руските имперски войски български земи е установено Временно руско управление, което официално има за цел да подготви административния апарат на бъдещото трибутарно Княжество България, което ще бъде обявено на 16 април 1879 г., когато е приета Търновската конституция в старопрестолния град Търново. На 7 юли 1879 г. Княжество България установява дипломатически отношения с Руската империя.

В Първата световна война Царство България е на страната на Германската империя и следователно срещу Руската империя. Българските царски войски водят сражения с руските имперски войски в Добруджа. 

С РСФСР, както се нарича руската държава след Октомврийската революция, дипломатически отношения са установени през април 1918 г. и са прекъснати през септември 1918.

През 1934 г. Царство България установява дипломатически отношения с СССР. По време на Втората световна война, България е на страната на нацистка Германия, която пък е във война със Съветския съюз. Въпреки това цар Борис III не къса дипломатически отношения с Москва. 

На 5 септември 1944 г., обаче СССР обявява война на Царство България, въпреки че то е обявило, че се включва в Антихитлеристката коалиция. Това де факто води до скъсване на дипломатическите отношения.

На 9 септември 1944 г. СССР нахлува в територията на Царство България, а в същия ден е извършен и държавен преврат, който довежда на власт правителство на Отечествения фронт.

"КПСС-БКП" и "Вечна дружба" огласяха всяка среща на Тодор Живков и Леонид Брежнев

След размяна на писма на 14 и 16 август 1945 г. отношенията между Царство България и СССР са възстановени. Съгласно проведената през 1945 г. Ялтенска конференция България в следвоенното световно устройство е в съветската сфера на влияние и съответно в Източния блок. През август 1945 г. е подписан българо-съветски договор за дружба и приятелство. Следват подписването на договора за присъединяването на НРБ към Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) през 1949 г. в Москва и присъединяването на България към подписания през 1955 г. Варшавски договор. България през годините до 1989 г. е най-верният съветски съюзник (сателит), както в Източна Европа, така и на Балканите. 

След 10 ноември 1989 г. българската държава поема по пътя на демокрацията и пазарната икономика. На 15 ноември 1990 г., Народна република България се преименува на Република България, а на 25 декември 1991 г. СССР официално престава да съществува и епохата на двуполюсния свят приключва.

На 23 октомври 1991 г. Република България и РСФСР подписват Протокол за установяване на дипломатически отношения.

На 25 декември 1991 РСФСР обявява, че се преименува на Руска федерация. През декември 1991 г. Посолството на СССР е преобразувано в Посолство на Русия. На 13 януари 1992 Руската федерация обявява, че продължава да осъществява правата и да изпълнява задълженията, произтичащи от международните договори, сключени от името на бившия СССР.

На 4 август 1992 между Руската федерация и Република България е сключен Договор за приятелски отношения и сътрудничество. В него като основни залягат принципите за пълно и реално равноправие, уважение на суверенитета и независимостта, изключване на всякаква намеса и стремеж към доверие, откритост и взаимна изгода.