ВКС потвърди: 6 месеца условно за бившия депутат Алтимир Адамов заради заплахи към горски

ВКС потвърди решението на САС, с което на бившия депутат Алтимир Адамов е наложено наказанието „лишаване от свобода" за 6 месеца с 3-годишен изпитателен срок заради отправени заплахи през 2020 г. срещу горски стражар с цел прекратяване на проверка за незаконна дървесина.

Адамов е депутат от ГЕРБ от 2014 г. до 2021 г.

С Решение № 228/14.05.2026 г. по наказателно дело № 266/2026 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 19.02.2026 г. по в.н.о.х.д. № 1544/2025 г. на Софийския апелативен съд (САС). Решението не подлежи на обжалване.

Делото е образувано по касационна жалба на Алтимир Адамов срещу решението на САС, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 2324/2024 г. на Софийския градски съд. С нея подсъдимият, който към момента на инкриминираното деяние е народен представител, е признат за виновен в това, че на 04.05.2020 г. в село Ножарево е употребил заплашване към орган на властта – горски стражар от Държавното ловно стопанство „Каракуз" – гр. Дулово, с цел да го принуди да не извърши действия по служба, а именно да не състави актове за установяване на административни нарушения (АУАН) и да не задържи прясно отсечена, немаркирана и непридружена с превозен билет дървесина, която е установена като незаконно съхранявана на четири адреса.

Според установеното по делото Адамов се обадил на горския стражар и му заявил: „Ще ви разкатая фамилиите, ще ви изгоня всичките. Прекратете проверката и ме изчакайте в „Ромпетрол-а" на Дулово". За това деяние му е наложено наказанието „лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, като изтърпяването е отложено за изпитателен срок от 3 години.

Тричленният състав на ВКС приема жалбата за неоснователна. Проверката на съдебния акт сочи, че процесуални нарушения от категорията на съществените не са допуснати при постановяването му, както и при извеждането на релевантната фактология, включително за главните факти от предмета на доказване, а именно – за употребеното заплашване на свидетеля Ф. от страна на подсъдимия и целта на принудата, които са установени по несъмнен начин, включително от показанията на очевидци. Кредитираните от съда показания на свидетелите Ф. и М., дадени в хода на съдебното следствие, и приобщените такива на свидетеля М., които той е дал в досъдебното производство, са източник на преки гласни доказателства, тъй като те свидетелстват за факти, които са възприели лично. При установяване на фактите, включени в предмета на доказване, заявленията на двамата свидетели са съпоставени и коректно оценени както помежду си като последователни и житейски логични, така и с други доказателствени източници, в това число с писмени материали, между които заповед за отчисляване на служебния автомобил от свидетеля Ф. и зачисляването му на друг служител и заповеди за дисциплинарно уволнение на двамата свидетели от директора (свидетеля Т.), които, макар да са отменени впоследствие от съда, обективират реваншистки действия на последния, предприети по причини и по време, както сочат свидетелите.

„Както правилно е посочил въззивният съд, информацията, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние, е събрана чрез разпит на свидетели, който е алтернативен способ за доказване съгласно чл. 136 от НПК. Нереализирането на друг способ между изброените в посочената разпоредба не се явява съществено нарушение на процесуалните правила, което да обоснове отменително основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, когато вътрешното убеждение на въззивния съд е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото", пишат върховните съдии. Според тях доводът в касационната жалба, че гласът на подсъдимия би могъл да бъде технологично имитиран, ерго неавтентичен, не държи сметка и за друг, също категорично установен факт, а именно, че непосредствено след телефонния разговор и съобразно даденото в него нареждане от подсъдимия свидетелят Ф. отишъл на бензиностанция „Ромпетрол" в гр. Дулово, където дошъл и подсъдимият, както съобщил по телефона. Там той продължил да настоява да не бъде довършена проверката, излагайки вече с по-спокоен тон съображения, че част от констатираните от двамата свидетели нарушения били свързани с техни колеги – служители в същото държавно стопанство, и проверката може да им навреди. На тази основа касационната инстанция приема, че преценката за достоверността на оспорените гласни доказателствени средства не е извършена на предположения в нарушение на чл. 303, ал. 1 от НПК, а съобразно общите правила, като е отчетена вътрешната им изчерпателност и корелацията както помежду им, така и с други доказателствени източници, като са изложени достатъчно и нетърпящи основателен упрек съображения за това.

В рамките на възприетите за установени фактически положения, извършеното от подсъдимия правилно е квалифицирано от въззивната инстанция като престъпление по чл. 269, ал. 1 от НК, поради което не е допуснато нарушение на материалния закон. „Отправената по телефона от подсъдимия Адамов заплаха към свидетеля Ф. по време на проверка: „Ще ви разкатая фамилиите, ще ви изгоня всичките, прекратете проверката и ме изчакайте в „Ромпетрола"-а на Дулово" определено представлява употреба на заплашване, с цел да принуди заплашения като орган на власт да пропусне да осъществи своите функции по съставяне на АУАН и задържане на незаконната дървесина", категорични са върховните съдии. Употребата на бъдеще време („ще ви разкатая фамилиите") представлява ясна заявка за предстоящо поведение, а не просто емоционална оценка или обида. Обещанието за бъдещо злепоставящо или увреждащо действие е характерен белег на заплахата.

Изразът не е бил ограничен само до проверяващите горски служители, но и към техните семейства („фамилиите"), което разширява обхвата на заплашителното внушение и усилва възприемането му като сериозна закана. Поради това, разгледан в неговото общо употребимо езиково значение и в конкретния контекст и момент на отправянето му, инкриминираният израз е обективно годен да възбуди основателен страх и има характер на заплаха. В този смисъл несъстоятелно се явява възражението в жалбата, че конкретният инкриминиран израз самостоятелно изключва обективно и субективно съставомерно поведение.

Анализирайки установените по делото данни, свързани с подбудите на дееца и механизма на извършване на деянието, съдебният състав на ВКС намира, че те разкриват достатъчна степен на обществена опасност, за да бъде прието извършеното от Адамов за престъпно. Извършеното престъпление по чл. 269, ал. 1 от НК е тежко съгласно чл. 93, т. 7 от НК, тъй като предвиденото за него наказание е „лишаване от свобода" до 6 години. На подсъдимия е наложено наказанието „лишаване от свобода" за 6 месеца, което е близо до предвидения абсолютен минимум за този вид наказание, и предвид приложеното условно осъждане с минималния изпитателен срок от 3 години не разкрива признаци за явна несправедливост.