ВКС решава дали да намали присъдата на жестокия Мартин, убил 6-годишната Кристин
Бабата на момиченцето всеки ден й пише писмо в тетрадка
Ще остане ли доживот в килия, без никога повече да излезе на свобода 21-годишният Мартин Трифонов, се питат роднините на зверски убитата и изнасилена 6-годишна Кристин от сливенското село Сотиря.
На 14 септември т.г. Бургаският апелативен съд потвърди възможно най-тежката присъда, постановена по-рано от Окръжния съд в Сливен. Остава само още една инстанция - последната, която трябва да се произнесе окончателно по жалбата на убиеца. Той моли за доживотна присъда, но с право на замяна, което би му осигурило хипотетичната възможност някога и при някакви обстоятелства да излезе от затвора. Дали да му дадат този шанс, ще решават магистрати от Върховния касационен съд.
Данните от съдебно-медицинската експертиза за смъртта на детето са потресаващи и за най-закоравелите криминалисти и патоанатоми. Малкото момиченце е душено, удряно нееднократно с камък по главата, при което мозъкът му буквално е станал на пихтия, блъскано в земята, обезобразено и брутално изнасилено. Доказателства по делото установяват, че в резултат на начина, средствата и механизма на въздействие спрямо жертвата, тя е изпитвала неописуем ужас от първия до последния момент, претърпявайки болки и страдания, много по-силни по своя интензитет и характеристики от обичайните наранявания, които водят до смъртен изход, категорични са от държавното обвинение. През цялото време на зверството и особено при уврежданията в областта на половата и аналната области, Кристин е била в съзнание, изпитвала е мъчителни болки и страдания и неистов страх за живота си. Това мотивира прокуратурата да квалифицира убийството като извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за жертвата начин.
Около 13,30 ч на 15 август, 2019 г., в деня на Успение Богородично, малката Кристин стиска в ръчичка две монети от по 2 лв. и крачи весело заедно с любимото си кученце, към бакалията на Сотиря. Дядо ѝ, който по това време помага в двора на свой съсед, е заръчал на внучката да купи две бирички, а с рестото да вземе нещо за себе си. Няколко часа по-рано 21-годишният Мартин, който живее във вилна зона на 1,5 км от Сотиря, също е изпратен до магазина - от пастрока си. Той пък трябвало да купи ракия за него и нещо за себе си. Така съдбата среща убиец и жертва край бакалията на малкото сливенско село. Освен ракията Мартин купува три кенчета с енергийна напитка, към която буквално е пристрастен. После сяда на маса отвън и започва да пие, като остава там около 2 часа. Когато малката Кристин преминава край него, Мартин усеща силна сексуална възбуда и решава да задоволи нагона си с невръстното дете. Изчаква я да напазарува и тръгва след нея. Застига я на малко мостче, заставайки от лявата ѝ страна и обгръща с едната си ръка вратлето ѝ. Започва да я души, а момиченцето пищи от ужас. Тогава Мартин вижда част от найлонова опаковка за хляб на земята и я натиква в устата на детето. За да го обезсили, извергът грабва голям камък и с две ръце го стоварва върху главичката на детето. После завлича отпуснатото телце под моста, избира равно място покрай коритото на реката и съблича жертвата чисто гола. Перверзно завързва гащичките ѝ около врата и продължава зверства си.
Стъписва се, когато вижда човек наблизо и хуква да бяга. Прибира се във вилата без ток и вода, която семейството му обитава, като междувременно хвърля изцапаните си с кръв дрехи и облича други, намерени на сметище край пътя. Гладен е, иска да яде, а после признава на майка си, че е убил дете. Взема торба с хляб, кренвирш и домат и изчезва. До тялото на детето обаче е изпуснал цигарите си, а те са характерни - тъй като семейството му живеело изключително бедно, си свивало тютюн. Мартин е сред първите заподозрени и заради криминалното си минало. Съден е за опит за изнасилване и блудство още докато е непълнолетен, лежал е и за кражби. След като полицаите не го откриват във вилата, започва издирване. Убиецът е задържан на следващия ден край селото, като при опит за бягство е прострелян.
Изпадналото в кома дете е намерено в дерето от съседа на дядо му, след като двамата притеснени започват да го търсят из селото. Успяват да го свестят за секунди, пръскайки го с вода, то отваря очи и проплаква, но отново губи съзнание. Издъхва в сливенската болница няколко часа по-късно същия ден. Лекарите са категорични, че нанесените черепно-мозъчни травми са били несъвместими с живота. В хода на съдебното следствие става ясно, че извършителят е разбирал действията си и последиците от тях. Според експерти, изготвили съдебнопсихологичната и психиатрична експертиза, Мартин е имал смесено личностно разстройство с преобладаване на чертите на антисоциално личностно разстройство”, но това не е обстоятелство, което следва да намали отговорността му.
Подсъдимият Трифонов е пренебрегнал всякакви морални и етични норми, по драстичен начин е нарушил изконното човешко право на живот на едно дете, без да проявява каквото и да е съчувствие и без какъвто и да е принос от страна на жертвата.
“Настояваме съдът да потвърди доживотната присъда без право на замяна. Нашата кауза беше и ще бъде докрай - всички убийци да получат тежки присъди”, казва бабата на Кристин Милка Георгиева пред медиите.
След убийството на внучката си тя всеки ден ѝ пише писма в специална тетрадка. На 14 юли т.г., когато делото влезе в Апелативния съд по жалба на Мартин Трифонов, баба Милка пише: “Добро утро, слънце мое. Днес отиваме в Бургас. Не искам да те натоварвам, но трябва да знаеш, че днес ще се гледа делото срещу лошия човек. Бди над нас, баба и дядо”, цитира "24 часа".