Владо Пенев е поп Кръстьо в Народния театър

Владимир Пенев е в ролята на поп Кръстьо, а Павлин Петрунов е Гечо Немия в новия спектакъл на Явор Гърдев "Великденско вино“. Премиерните дати са 30 ноември и 1 декември в Народния театър.1110 премиера от 1904 г.

Емблематичната пиеса на драматурга Константин Илиев „Великденско вино“ е поставена от Леон Даниел през 1980 г. в Драматичен театър „София“, а след това и на първата ни сцена през 1993 г. от Иван Добчев с незабравимите актьори Велко Кънев и Цветан Алексиев. 

От три години насам екипът на драматурга Константин Илиев, на режисьора Явор Гърдев и художника Павел Койчев подготвят спектакъла в Народния театър. 150-тата годишнина от обесването на основателя на Вътрешната революционна организация – Васил Иванов Кунчев, ни предоставя повод да възкресим Левски във въображението си, споделя Явор Гърдев.

"В неделя на Великден, скоро след Освобождението на Княжество България, час преди обед поп Кръстьо идва в църквата си, за да отслужи литургията за Второ Възкресение. Светите дарове от Пасхалната служба предишната нощ са останали непотребени — никой от ловешкото паство не е дошъл в църквата на заподозрения в предателството на Васил Левски свещеник", казва в режисьорските си бележки Гърдев.

"Поп Кръстьо в разрез с каноничните правила, но от пастирска грижа и с надежда за помирение с ловчалии, е запазил комката в потира непотребена, за да може да причасти някой мирянин сутринта. Църквата обаче си остава празна. Явно никой не желае да се причастява от ръката на поп Кръстьо. Между свещеника и ловешкото паство е зейнала пропаст и изглежда той сам ще трябва да потреби светото причастие, което макар и със закъснение, е длъжен да направи.

"Пристъпвайки към потира обаче, поп Кръстьо се сеща, че според устава на Вътрешната революционна организация, на която сам е бил член преди Освобождението, предателството се наказва със смърт. Възможно ли е бившите ловешки комитаджии да стигнат дотам, че да сипят отрова в причастието, докато не е било пред очите му? Затова ли никой не идва да се причастява с тази комка?

И чия ръка би дръзнала да посее смърт чрез оскверняване на свещените дарове — плътта и кръвта Христови? Наоколо се навърта единствен Гечо Немия — убог човек, бивш пишман-комитаджия, приютен по милост в църквата, който ще бъде поставен на сериозно изпитание от поп Кръстьо чрез страстна обвинителна реч срещу деянията на Апостола на свободата.

От три години насам екипът на настоящия спектакъл, облегнат на солидните плещи на двамата си доайени – драматурга Константин Илиев и художника Павел Койчев, бавно и търпеливо очакваше възможността за среща с възкресения в думите на поп Кръстьо образ на Апостола.

Именно в град София, където преди век и половина бе вдигнато бесилото, и именно на улица „Дякон Игнатий“, ежедневно напомняща ни с името си кого сме изгубили на това бесило, ще чуем отново обвиненията на поп Кръстьо Тотев Никифоров към почти единствения неоспорим български герой.

Чрез пронизващите думи на Константин Илиев и сред образите на Павел Койчев ще потънем в споделената болка и радост от онова тихо, мъдро, дълбоко, самокритично и некресливо родолюбие, на което, надявам се, все още сме способни, макар и във време, в което лицата на светците висят по прасците", казва още Явор Гърдев.

Същевременно общестевеници протестираха срещу поставянето на пиесата в Народния театър. Те изпратиха писмо до министъра на културата проф. Велислав Минеков и директора на Народния театър Васил Василев. Според писателя Георги Мишев, режисьора Дочо Боджаков, както и директорът на Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия доц. д-р Христо Иванов смятат, че в пиесата на Константин Илиев се изкривява историческата истина и че един църковен служител като поп Кръстьо се представя като придател, какъвто според тях не е.

Снимки: Стефан Н. Щерев