Внимание: Опасна кампания за "правилния естетически хирург" върлува в училищата ни
Все повече абитуриентки днес не просто избират рокля, а избират и устни, скули, а понякога и гърди – като част от подготовката за бала
В момент, в който все повече млади момичета у нас мечтаят за „перфектното лице“ за бала, обществото сякаш вече не спори дали естетичните процедури са подходящи за непълнолетни, а единствено как да бъдат направени „правилно“.
Именно на този фон стартира кампанията „Лицето не е чернова“, организирана от Асоциацията „Пациенти на естетичната медицина“ и Българската асоциация на естетичните дерматолози. Инициативата ще влезе в 10 софийски гимназии с цел да информира учениците за рисковете от естетичните интервенции.
Посланието звучи разумно – специалисти предупреждават за опасности като инфекции, алергични реакции, запушени кръвоносни съдове и тежки усложнения при процедури, извършвани от неквалифицирани лица.
Но зад кампанията стои и един по-дълбок въпрос: нормално ли е изобщо да говорим за естетична медицина при момичета под 18 години като за нещо, което просто трябва да бъде направено „при правилния специалист“?
Защото реалността показва друго. За много абитуриентки подготовката за бала вече не включва само рокля, грим и прическа, а и уголемяване на устни, оформяне на скули, а понякога дори и по-сериозни интервенции.

Социалните мрежи допълнително засилват натиска. Филтрираните лица и нереалистичните стандарти за красота превръщат естественото излъчване в „недостатък“, а външният вид – в основен критерий за одобрение.
Според психолози проблемът не е само медицински, а и емоционален. В училище рядко се говори за телесен образ, самочувствие и влиянието на социалните мрежи върху младите хора. Липсва разговор за това как тийнейджърите да разпознават изкуствените стандарти и да изграждат здравословно отношение към себе си.
Именно затова някои експерти предупреждават, че подобни кампании, макар и с добри намерения, могат неволно да звучат като индиректно насърчение към процедурите – стига те да бъдат направени „на правилното място“.
А истината остава проста: естетичната медицина не бива да се превръща в норма за деца. И ако обществото наистина иска да ги предпази, разговорът трябва да започне не от филърите, а от причините, които карат едно 17-годишно момиче да вярва, че лицето му има нужда от корекция.