Войната на уискито приключи!
Световната карта ще бъде преначертана, защото след повече от 50 години спорове Дания и Канада най-после се споразумяха да си поделят остров Ханс, известен още като "Островът на уискито". Правителствата приветстват споразумението като забележителна стъпка в международното сътрудничество – слагайки край на десетилетия неофициална „война“, която понякога включваше дуели на знамена и заравяне на бутилки алкохол.
Арктическият остров се намира в протока Кенеди между най-северната точка на Канада и Гренландия. Разположен е на еднакво разстояние от Канада и от Гренландия - 18 км. Той е необитаем, заснежен и изключително ветровит, но пък от водата му може да се прави висококачествено уиски.
За разлика от други подобни спорове в историята, въпросната война не е била насилствена. По-скоро е безгрижно забавление над парче земя, което на пръв поглед не изглежда да си струва борбата.
Често хората подценяват малкия скалист остров с размери от едва 1,3 кв. км. като го наричат безплоден. Освен че е заснежен и пуст, той е и изключително студен. Предвид местоположението му и силните течения около бреговете, островът е труден за достъп и често е напълно заобиколен от лед.
Заради формата му ескимоските народи, наричани още инуити, му казват Тартупалук, което означава бъбрек на гренландски. Островът е бил използван от кореняците канадци и гренландци в продължение на векове като ловно поле за полярни мечки и друг дивеч. Мястото обаче беше напълно неизвестно за останалия свят до ХІХ век, когато европейски и американски изследователи се опитали да достигнат и картографират Арктика.
Суерсак, инуитски водач, подпомага няколко от тези мисии и получава прякора Ханс Хендрик от членовете на експедицията. През 1872 г. изследователите дават първото име на малкия, недостъпен остров.
През 70-те години на миналия век, цели 100 години по-късно, Канада и Дания започнаха да се карат за своите арктически граници и седнаха на масата за преговори, за да определят с точност морските граници на двете страни. Въпреки че Канада твърди, че притежава остров Ханс, Дания не се съгласява. Независимо и че нациите се споразумяха за официална разделителна линия в договор от далечната 1973 г., те не успяха да постигнат компромис с Ханс - и двете държави го искаха.
В резултат на това страните „просто решиха да начертаят границата само по вода и оставиха острова неразграфен“, пише адвокат Кристофър Стивънсън от Международния колеж в Бостън.
През 1983 г. гренландски журналист посети необитаемото пространство, заедно с учен от канадска петролна компания, който изучаваше района като част от проект за откриване на ефективни методи за арктически сондажи. Написаната впоследствие статия привлече вниманието на властите и на двете страни. Скоро след това външният министър на Дания беше на път за острова. Тогава той постави датско знаме и зарови бутилка датско уиски в земята.
Жестът даде началото на т. нар. „Война за уиски“, която представляваше сваляне и сменяне на знамена, оставени бележи с надписи "Добре дошли в Дания" и оставяне на бутилки алкохол там.
Спорът имаше и сериозна страна, особено като се има предвид заплахата от изменението на климата, арктическите сондажи и канадските военни учения в региона. Въпреки че островът няма полезни минерални запаси, той може да се използва като база за сондажи, а топенето на арктическия лед означава, че може да придобие стратегическо значение през следващите години. През 2018 г. в опит да разрешат окончателно граничните въпроси, двете нации свикаха съвместна работна група.
Сега продължилата десетилетия борба приключи със споразумение за разделяне на остров Ханс по разлома от север на юг почти наполовина, като Гренландия получава малко по-голямата част. И двете нации отпразнуваха споразумението, с цел да докажат, че териториалният конфликт може да бъде разрешен без оръжие.
„Може би само създадените от човека граници имат толкова голямо значение“, каза датският външен министър Йепе Кофод.
„По-важно е сътрудничеството между хората.“
„Дипломацията и върховенството на закона всъщност работят", заяви Кофод, като целеше да направи препратка към настоящия военен конфликт между Русия и Украйна.
„Нека това споразумение вдъхнови други да следват същия път", добави той. Датският външен министър не пропусна да отбележи, че сключването на това мирно споразумение е важна стъпка за международната общност.
„Създаваме прецедент. Ние показваме на други държави как могат да бъдат решени териториалните спорове“, каза министърката на външните работи Мелани Джоли след церемонията по подписването в Отава. „Възможно е да се разреши разногласието и винаги е най-добрият начин да го направите чрез принципи и норми, които и двете страни признават.“
„Мисля, че това беше най-приятелската от всички войни“, каза Джоли, шегувайки се, че се надява Канада вече да може да участва в конкурса за песен на Евровизия поради сухопътната си граница с Европа. Тя и датският министър на външните работи Йепе Кофод си размениха бутилки алкохол на церемонията в знак на уважение към традицията.
