Вучич захапа България заради „Лукойл”

Президентът на Сърбия Александър Вучич заяви, че е шокиран от решението на Хърватия да спре вноса на руски петрол в Сърбия чрез Адриатическия тръбопровод (JANAF). Новината стана повод за ново заяждане от страна на Белград с България. Сръбската оценка е, че „България, където руският „Лукойл“ има доминиращо влияние на пазара, е поставена в привилегирована позиция, а Сърбия е наказана по брутален начин, поради настояването на Хърватия и няколко други членки, като по този начин ЕС се представя като ненадежден партньор“, предаде БГНЕС.

Новият пакет от санкции на ЕС е насочен към ограничаване на цената на петрола, който Русия изнася за трети страни извън ЕС.

„Въпреки че по настояване на Хърватия това включва и Сърбия, защото тя вече няма да може да внася руски петрол през JANAF, този пакет не включва България.

Това решение е взето, защото руската „Лукойл“ има основна рафинерия в България. С това ЕС показа лицемерие, демонстрирайки двойни стандарти, когато става дума за внос на петрол, което показва примерът на Сърбия и България“, твърдят проправителствени сръбски медии.

Сръбският президент нееднократно демонстрира негативно отношение към България и в множество свои изказвания отправя нападки и открито заяждане със страната.

При откриването на първия магазин от веригата "Лидл" Вучич заяви следното: „По-красив е от този в България. Там бях преди 6-7 години, но този магазин е много по-красив".

Изявлението му беше разпространено по всички медии, включително и в държавната като водеща новина. При откриването на фабриката на филипинската компания IMI в Ниш Вучич препоръча на закъснелия за церемонията неин генерален директор Артур Тан следващия път да не лети през София, а през Белград и Ниш.

"Закъсняхте, защото кацнахте в София, а не в Белград или Ниш. Следващият път сигурно ще направите по-добър избор“, каза Вучич. Твърденията му пък, че „по всички икономически показатели Сърбия изпреварва България“, са открито и доказано манипулиране на цифрите.

Както БГНЕС по-рано съобщи, позовавайки се на Радио Свободна Европа, новият пакет от санкции срещу Русия, подготвен от Европейския съюз, няма да включва освобождаването, т.е. дерогация за Западните Балкани, следователно и за Сърбия, поради отношението на Белград към официална Москва.

Това на практика означава, че, както се посочва в шестия пакет от санкции на ЕС, от 1 ноември Сърбия няма да може да се снабдява през Адриатическия тръбопровод, което поставя под въпрос цената на вътрешния пазар, както и избора на алтернативни пътища а доставка.

Първоначално трябваше да се разреши транзитът на руски суров петрол през тръбопровода през Хърватия, при условие че този транзит остане в границите на средните нива от предходни години.

След обсъждане на ниво посланици на страните-членки на ЕС, параграфът за дерогация е премахнат поради неспазването от страна на Сърбия на санкциите на ЕС срещу Русия, които са отговор на руската агресия срещу Украйна, съобщава Радио Свободна Европа.

От 1 ноември Сърбия няма да може да се снабдява с руски петрол по Адриатическия тръбопровод (JANAF) или друго пристанище или морски път. Цената му, както и опасенията от възможни санкции, бяха причината Сърбия значително да увеличи вноса на суров петрол от Москва през предходния период, от миналогодишните 16 до цели 60 процента. По тази причина значително бе намален вносът от Ирак, откъдето са дошли 47% от суровия петрол миналата година, както и от Казахстан, който е представен на сръбския пазар с 10%.

Министерството на минното дело и енергетиката на Сърбия излезе с уклончиво изявление по повод новината, като заяви, че най-важното е петролният пазар и родната рафинерия да са нормално снабдени и да няма прекъсване на доставките на горива.

На първата среща на върха на Европейската политическа общност в Прага, която се провежда днес и утре, от Сърбия ще се очаква да обясни защо не се е присъединила към общата позиция на ЕС. Дипломатически източници в Брюксел оценяват, че срещата на върха в Прага не е среща между ЕС и "останалата Европа", а събиране на различни страни партньори, включително такива, които нямат или не желаят перспектива за ЕС членство.

"Ето защо възможните последици от неследването от Сърбия на по-нататъшния ѝ европейски път ще се решават в различен формат, който обединява само 27 членки на ЕС", посочват от Брюксел.

Европейските дипломати очакват солидарността с Украйна да бъде едно от основните послания на срещата.

„Въпреки факта, че предложението на Европейската комисия предвиждаше изключение, от което Сърбия би спечелила, и по отношение на Адриатическия петролопровод, Хърватия и няколко други държави-членки се погрижиха част от предложението да не мине, защото беше заключено, че няма оправдание за това“, пише хърватският „Вечерни лист“.

„Това на практика означава, че Сърбия ще трябва да плаща скъп петрол заради Хърватия и този ход. Това решение представлява голям удар за Сърбия и всички нейни граждани“, коментира сръбският „Курир“.

С тази мярка на ЕС, както твърди медията, Сърбия ще е принудена да получава петрол от други пазари, което означава, че цената на петрола и неговите производни ще бъде по-висока както за вносителите, така и в крайна сметка за малките потребители.

Според Вучич натискът върху Сърбия в международен план се увеличава. На посещение в Белград европейски парламентаристи и германският пратеник за Западните Балкани са настояли отново за налагане на санкции срещу Русия и заемане на твърда позиция в подкрепа на Украйна, сподели той за сръбските медии.

Споменатият „натиск“ не попречи обаче да бъде подписан план за консултации между сръбското и руското външни министерства за следващите две години. Документът бе подписан миналата седмица по време на Общото събрание на ООН в Ню Йорк от ръководителя на сръбската дипломация Никола Селакович и руския външен министър Сергей Лавров. Държавният департамент заяви, че „новината за споразумението е изненадваща и в пълен контраст с други конструктивни срещи, проведени със сръбски официални лица в Ню Йорк“.

„По-нататъшното сближаване с Русия е стъпка в грешната посока и противоречи на изразените европейски стремежи на Сърбия. Сърбия трябва да ускори стъпките за напредък по европейския път, между които диверсификация на енергийните източници, за да се намали енергийната зависимост от Русия и привеждане на външната политика и политиката на сигурност в съответствие с Европейския съюз“, подчерта Държавният департамент в изявление.

Медиите в Сърбия и Русия съобщиха, че сръбският президент Александър Вучич се е срещнал с Лавров в Ню Йорк и двамата са "подчертали съвместния фокус върху по-нататъшното динамично развитие на руско-сръбските отношения".

Представители на прозападната опозиция в Сърбия заявиха, че подписването на последното споразумение с Русия е знак, че Вучич, бивш ултранационалист, се е отказал от присъединяването на балканската страна към ЕС и я приближава към лагера на Москва.

В речта си на Общото събрание на ООН в Ню Йорк в края на миналия месец Вучич заяви: „Сърбия е характеризирана като потенциален фактор за дестабилизация в региона. Сърбия, въпреки многото лъжи и фалшификации, подкрепя Дейтънското мирно споразумение, териториалната цялост на Босна и Херцеговина, както и целостта на Република Сръбска в рамките на Босна и Херцеговина. Сърбия е нападана, само защото смята, че политиката на санкции, въведена днес срещу Руската федерация, не може да донесе добри резултати на никого".

В речта на Общото събрание на ООН Вучич отправи нападки към НАТО, че е „атакувала суверенна държава без одобрението на Съвета за сигурност на ООН“, както и западните държави, признали независимостта на Косово, „потъпквайки териториалната цялост на Сърбия“, а също и ООН за „грубото нарушаване на основните разпоредби на международното публично право“.