Ян Енглерт получи звезда и засади дръвче в Алеята на липите (СНИМКИ)

Обичаният от поколения българи полски актьор Ян Енглерт днес откри  звезда с името си и посади свое дръвче в Алеята на липите в Стара Загора. Магнетичният синеок артист, прочул се с ролята си на йезуитския монах отец Ередия във филма на Въло Радев "Осъдени души", пристигна отново в България, за да получи снощи специалната награда на кинофестивала „Златната липа“ за цялостен принос в киното. Само преди три месеца Ян Енглерт бе в София и бе удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на НАТФИЗ.

Днес в Алеята на липите знаменитият поляк бе поздравен с песента „Излел е Дельо хайдутин“, изпълнена от възпитаничката на Детско-юношеския народен хор „Жарава“ Мирела Дюлгерова, която днес навършва 8 години. Ян Енглерт е вторият чуждестранен актьор, който участва като специален гост на кинофестивала след Джанкарло Джанини през 2014 г.

Край Операта в Стара Загора вече цъфтят липите на Мария Статулова, Татяна Лолова, Васил Михайлов и Гинка Станчева. Привилегията да засадят липи имат само носителите на специалната награда „Златна липа“.

Ян Енглерт пое приза с думите „Помните ме, значи съм жив!“, изречени на български. Той сподели, че филмът „Осъдени души“, чиято премиера е през далечната 1975 г., никога не е бил показван в родната му Полша, но точно той му е донесъл най-голямата награда: обичта на българската публика вече почти половин век.

Пред почитателите си Ян Енглерт разкри, че е получил случайно ролята на отец Ередия, тъй като първоначално му е предложено да изиграе друг образ. Покрай „Осъдени души“ обаче полският актьор има в България много приятели.

„Живея прекалено дълго, за да не си давам сметка, че успехите и неуспехите са твърде относителни понятия. Популярността има твърде къси крачета. Особено днес, когато е достатъчно да повърнеш ефектно в интернет и вече си звезда. Да, сега от време на време, се появяват високо художествени филми и спектакли, но творците се занимават главно с правене на пари. Това е естественият ход на нещата – не критикувам, давам оценка на реалната ситуация. Аз съм последният жив полски актьор, който не се е появявал в реклама. Имах предложение, но не го приех – а парите, които щях да получа, биха ми осигурили добър живот. Но оказах се Дон Кихот и отказах. Но не съжалявам. Може би съм поканен тук точно като сериозен човек“, коментира Енглерт, който пред старозагорската публика представи снимания през 1995-а филм „Голямото прецакване“ по негов сценарий и под режисурата на Ян Ломницки.

„Това беше един експеримент лично за мен, защото за пръв път писах сценарий, писах го заради себе си. Освен това инвестирах всички си пари, всъщност бяха ни необходими поне още пет пъти по толкова, за да стане истински…“, уточни актьорът, който вече близо две десетилетия е директор на Народния театър във Варшава.

„Аз съм във възраст, в която ми дават наградите за цялостно творчество. Но най ми е гот, когато мои студенти, които дори не си спомнят, че някога са им бил преподавател, получават отличия. Ако периодично съвсем нескромно си мисля, че има шанс да остана безсмъртен, то това е чрез учениците ми. Безкористно им предавам това, което съм получил от учителите ми, обогатено с моя опит“, сподели легендарният поляк.

„На 13 играх при Анджей Вайда в „Канал”. След 50 години той ме покани да снимам в „Катин”. Когато го запитах на какво дължа тази чест половин век по-късно, той ми отговори: „На вашите колеги им се струва, че живеят, а вие живеете наистина”. Да, аз непрекъснато се боря за нещо, постоянно съм в битка, за да постигна следващата си цел. Но не съм индивидуалист – аз съм отборен играч. Тренирал съм футбол и волейбол. Разбира се, много е хубаво, когато ти си този, който вкарва головете“, каза още Ян Енглерт.