Йоанна Темелкова и Мартин Гяуров бягат към други вселени (ФОТО+ВИДЕО)

Представете си, че имате повече от един живот и получавате двоен шанс - хем да се преродите, хем да изберете свят, в който да отидете. Имате възможност да се прераждате не само веднъж, а много пъти - нещо, за което засега можем само да фантазираме. Или пък вече не? Има обаче уловка - за да живееш нов живот, вселените, в които можеш да попаднеш, се показват пред теб като TikTok Reels. Скролваш през безкрайни възможности – можеш да се озовеш в свят, където хората летят, в постапокалиптична пустош, в свят, населен само с пчели или дори в комиксова аниме реалност.

Мигновено политаш и се озоваваш прероден в друга вселена все едно си изпуснал една макара на пода и тя за секунди се е озовала в другия край на стаята. Искаш ли обаче да продължиш да живееш в този друг свят или нещо не ти харесва и предпочиташ да смениш и тази вселена? В тази любопитна игра на въображението ни отвежда спектакълът "Имам цялото време" с участието на Йоанна Темелкова и Мартин Гяуров. 

С помощта на ефектна мултимедия и ритмична музика с елементи на загадъчност, които активират сетивата, ще полетим през галактиката на собствената си душа, за да поразсъждаваме за нашите мечти и цели тук, на Земята. С бързата смята на интерактивните картини на видео стена зрителят сякаш се рее из Космоса и сякаш гледа Синята планета отгоре. Пред него се сменят оживени мегаполиси и магистрали, компютърни игри, междузвездни пространства. В крайна сметка коя вселена би избрал човек?

Фотограф: Иван Дончев

"Имам цялото време" ни провокира да се впуснем в това бягство от реалността. Постановката по текст на Алекс Акуф, е в превод на Мартин Гяуров, който е автор и на музикалната среда.

Идеята за постановката е на самия актьор, който открил тази английска пиеса. Той се впечатлил от текста и от драматургията и решил да преведе „Имам цялото време“. Мартин Гяуров запалил по идеята и своята житейска половинка Йоанна Темелкова. Така двамата отново се срещат и на театралната сцена, което е предизвикателство и за самите тях като артисти.

Мултимедията и музиката са всъщност третият главен участник в това философско интерактивно представление. В него има и още един специален човек - актьорът Пламен Манасиев, който изплува на сцената точно както нашето въображение и нашата съвест. Появява се неочаквано и също толкова неочаквано изчезва.

Героят на Пламен Манасиев едновременно е и нашият вътрешен глас, с когото водим сложен диалог, но той е и мъдрецът, който ни напътства по пътя в търсене на хармония и равновесие. Съвременният човек е пренаситен от много неща и понякога сякаш иска да се освободи от всичко. В същото време се чуди къде да отиде и какво да направи. И живее с илюзията, че има цялото време, като не бърза с избора си към новия живот. Или пък прави погрешен избор.

Фотограф: Иван Дончев

Съвсем логично действието в спектакъла се развива в офиса на корпорация „Нов живот“, където човекът е просто клиент, а изборът му за следващия живот се превръща в бюрократична формалност.

Йоанна Темелкова умело изпълнява ролята на рецепционистка в тайнствената компания, която изпраща клиентите си на различни места в различни вселени, които те съответно си избират. А героят на Мартин Гяуров има право на избор за къде да отлети - да бъде сред хора, сред животни или пък напълно самотен.

Героинята на Йоанна с лекота, делово и елегантно предлага на своите клиенти различни светове, към които да отлетят, така както продавач в магазин впечатлява купувачите с екзотични и скъпоструващи артикули. Тази умела препратка към консуматорското общество цели да ни даде повод за размисъл в какво се е превърнал съвременният човек - в консуматор, който е загубил своя морал, идентичност и индивидуалност.

Защото в един момент изобилието унищожава личността, унищожава човешкото и го превръща в обикновен потребител и егоист, който е забил поглед в малкия екран на телефона си, живее във виртуален свят и единственото, от което се интересува е кредитната карта. И не забелязва човека и хората до себе си, загърбва техните чувствата, желания и потребности. Не проявява и най-малка емпатия към другите. Живее с илюзията, че има цялото време и няма защо да бърза да направи добро.

Фотограф: Иван Дончев

В спектакъла отекват силно човешки мечти и съмнения, скрит драматизъм, морални дилеми и комични моменти. 

Това е история за избора, който не можем да направим, за надеждата, която ни държи живи, и за големите илюзии в живота ни, заради които винаги търсим познатото, дори когато то вече не съществува, споделят от екипа на "Имам цялото време". И добавят, че представлението балансира между жанра на комедията, абсурда и екзистенциалните опасения на нашето време. 

Историята в "Имам цялото време" изобщо не е толкова абстрактна, колкото изглежда на пръв поглед. Защото философски погледнато животът е прост, а сложен го правим ние, хората, с нашите решения и избори.

Фотограф: Иван Дончев

В това едновременно бягство от реалността и завръщане към действителността ни отвеждат и режисьорът Тея Сугарева, сценографът Теодора Лазарова, а за мултимедията се грижи Мария Илчовска. Постановката е съвместна продукция между продуцентската компания DeSta Productions на Денис Ставров, продуцентска къща Time for Art и Пернишкия театър.

Премиерата на „Имам цялото време“ беше на 18 февруари на сцената на Общински драматичен театър (ОДТ) „Боян Дановски“ в Перник. Столичната публика аплодира новата постановка с Йоанна Темелкова и Мартин Гяуров на 17 март в новото театрално пространство Theatro art на ул. "Шипка" 34, а втората среща със зрителите в София е на 14 април.

Фотограф: Иван Дончев

Спектакълът "Имам цялото време" е любопитна игра на въображението и шанс да оценим всеки миг от живота ни на Земята, който ни е даден. И да не забравяме, че човек се ражда добър. И че цял живот човек е осъден да избира, изправен е пред правото и отговорността си да реши как да постъпи във всяка една житейска ситуация. Защото всеки негов избор е важен.

Диалогът между персонажите на Йоанна и Мартин е и социален, и интимен. Точно такова е и усещането, което ни дават семплият декор на сцената и експресивните видео изображения. Това позволява на зрителя да види както сам себе си в едно самотно пространство, така и себе си сред общността и да прецени кое в крайна сметка го прави щастлив и какъв е пътят към достигането на щастието. И дали докато мисли, че има цялото време не губи най-ценното - сърдечната приятелска прегръдка.