За първи път в историята : През 2024 година ще има избори в повече от 70 държави

Това не се е случвало никога в историята.

През 2024 г. избори ще има в рекордните повече от 70 държави, в които живее близо половината от човечеството (очаква се да гласуват около 2 млрд. души) и се създава внушителна част от световната икономика.

Догодина ще се проведат най-скучните и предизвестени избори (в Русия) и може би най-важните (в САЩ) за това накъде ще поеме светът през XXI век. 

Организатори, кандидати и гласуващи за пръв път трябва да се справят с огромно предизвикателство - изкуствен интелект като суперспредър на фалшиви новини и сеещ разделение и дезинформация в обществото с невиждана скорост от стотици, а вероятно и хиляди "статии" на ден.

Би трябвало толкова много избори да са празник на либералната демокрация, но растат притесненията, че крайният резултат може да е, че на много места тя ще бъде употребена точно за противоположната цел. 

Най-много държави с избори ще има в Африка - поне в 16 страни ще се гласува за президент или парламент. Но континентът напоследък се превърна в олицетворение на нестабилни държави и избиратели, разочаровани от корупция, престъпност, насилие и безработица. От 2020 г. насам в 9 от тях властта бе взета с преврати и все повече хора изглеждат склонни да застанат зад военна хунта, а не зад гражданско управление.

В Република Южна Африка (преди години символ на надеждата, че демокрацията на континента означава и и икономически просперитет) е вероятно за пръв път от края на апартейда през 1994 г. партията Африкански национален конгрес да изгуби парламентарното мнозинство. Тя все пак може да остане на власт в коалиция с Борците за икономическа свобода - марксистко-ленинска партия на изгонения от АНК преди 10 години чернокож националист Джулиъс Малема. Но политическото сътресение ще е голямо.

Най-много избиратели ще могат да гласуват в Азия. Достатъчно е само това, че ще се гласува в многомилионните Индия, Индонезия, Бангладеш и Пакистан. Достатъчно е и да се видят политическите тенденции в тези страни, за да се разберат очакванията, че либералната демокрация, така както е разбирана и практикувана в родната си Европа и Северна Америка, най-вероятно ще се окаже в отстъпление.

Премиерът Нарендра Моди разчита на трети пореден мандат, но макар да е силен политически боец, победата му не е напълно гарантирана срещу 28-членен опозиционен блок. Евентуално негово поражение може да има стратегически последици, включително да се отрази на усилията на САЩ да привлекат Индия като контратежест на Китай.

Иранците също ще избират (но и очакванията са да бойкотират вота) законодатели на управление, масово определяно като деспотично. Южна Корея, една от страните от Г-20, ще има парламентарен вот. Но изборите, които ще имат ефект далеч извън страната, в която се провеждат, са тези в Тайван. Всички наблюдават как ще се представи опозицията, симпатизираща на Пекин, и колко силна ще е управляващата Демократична прогресивна партия (Гоминдан). От това зависи дали в средносрочен план ще расте военното напрежение в Тайванския проток, т.е. и между САЩ и Китай. 

В Европа най-важните избори ще се проведат едновременно в 27 държави. Вотът (6-9 юни) за нов състав на Европейския парламент ще провери колко силен е възходът на популисти и националисти. Предишния път изскачането в последния момент на сцената на либералите на Еманюел Макрон опроверга прогнозите за солидно тяхно представяне. Но и разби модела да се договарят двете най-големи партийни групи - Европейската народна партия (ЕНП) и Партията на европейските социалисти (ПЕС), които според прогнози от октомври ще изгубят още десетки депутатски места, а спадат ще е особено силен при Зелените. 

Тепърва ще се види дали са верни сигналите, че ЕНП ще завие надясно, за да привлече по-консервативни (и евроскептични) гласове. Дали Виктор Орбан или Джорджа Мелони ще се превърне в лидер на твърдата десница, както и къде ще се позиционира България.

Новият по-пъстър състав ще одобри новия председател на Европейската комисия и предложената от него/нея състав. Сегашната комисия на Урсула фон дер Лайен по правило трябва да си тръгне на 1 ноември, но очевидно най-амбициозната част от програмата ѝ ще приключи през май. Най-малкото защото новият състав на Европейския парламент и на комисията може да си определят различни приоритети. Те ще доизкарат сегашния бюджет (Многогодишна финансова рамка) на ЕС до края на 2027 г. и ще подготвят и преговарят за следващия. 

В големи европейски страни като Германия, Франция, Италия, Испания или Полша не се очакват важни избори. С едно изключение - все по-вероятно е във Великобритания изборите за 2025 г. да бъдат изтеглени за май 2024 г. (на 2 май заедно с местния вот в Англия, Уелс и Лондон или на 9 май). След 14 години на власт консерваторите ще опитат да намалят щетите за партията си, но и опозиционните лейбъристи не изглеждат достатъчно убедително, което насочва вниманието към ролята на либералдемократите. От всичко това едва ли ще последва промяна, достатъчно голяма, а да бъде забелязана извън страната.

Внимание заслужават местните избори в Турция (31 март), защото президентът Реджеп Тайип Ердоган ще направи възможното да си върне Истанбул, Анкара и някои ключови градове по западното и южното крайбрежие. Това ще е и първият тест за новото (от доста години насам) ръководство на най-голямата опозиционна Републиканска народна партия. В Азербайджан обаче едва ли някой поставя под въпрос представянето на президента Илхам Алиев на вота за държавен глава (7 февруари), особено след победата в Нагорни Карабах. 

Президентски (и парламентарни) избори ще има също в Грузия през октомври, в Молдова през есента и в Словакия (през април), където либералната Зузана Чапутова вече обяви, че няма да се кандидатира и се очаква какъв ход ще направи евроскептичният премиер Роберт Фицо.

В съседните на България страни парламентарни и президентски избори предстоят в Северна Македония и през есента в Румъния (вероятно изтеглено напред гласуване за депутати, което би трябвало да е през 2025 г.). Внимание заслужава и Австрия заради ветото ѝ за влизането на Българя в Шенген - там парламентарните избори се очакват през есента (вероятно октомври) и ако няма промяна в позицията на Виена, това едва ли ще се случи и по време на предизборна кампания, и то съвпадаща с европейско председателство на Унгария.
 

Най-нечестните избори в Европа ще са в Русия (17 март) и Беларус (макар самите руснаци вече да казват, че страната им политически не принадлежи на континента). Петият президентски мандат на Владимир Путин вече е осигурен с двегодишната (след нахлуването в Украйна на 24 февруари 2022 г.) кампания за ликвидиране на последната останала опозиция, свободни медии и неправителствен сектор. При отсъствието на конкуренция Кремъл се занимава единствено с това да постигне точно определени избирателна активност и резултат, както и какъв нов образ да изгради около Путин пред хора, които така или иначе не познават друг свой водач от почти 25 години. 

Нищо не може да се сравни със значението на изборите в САЩ. Американската демокрация преминава през една от най-сериозните си кризи и политическото разделение и нетърпимост са толкова силни, че страната се ръководи все по-трудно, а тези вътрешни борби се усещат по света - от Украйна и Близкия изток до Китай и Европейския съюз.

Кампанията за нов президент и Конгрес вече е в пълен ход, като първичните партийни избори започват след броени седмици в Айова, Южна Каролина и Ню Хемпшир. Тонът отсега е токсичен и поляризиращ, а милиони американци биха искали други кандидати за Белия дом, а не президента Джо Байдън и предшественика му Доналд Тръмп.

Ако Байдън остане още 4 години на поста след вота на 5 ноември, две седмици след гласуването той ще навърши 82 години и мнозина се притесняват колко активен и ефективен ще бъде във втория си мандат. Контролирани от Републиканската партия две камари на парламента може да превърнат значителни части от политиката му - вътрешна и външна - в повече думи, отколкото реални дела. 

Но ако Тръмп се върне на власт на 20 януари 2025 г., започне да реализира обещанията и плановете си, граничещи на моменти с разправа с части от администрацията, като подмени десетки хиляди професионалисти с лоялни нему хора, и няма кой да балансира или сдържа по-крайните му действия, светът скоро може да изглежда много по-различен, най-малкото защото автократи и диктатори може да надигнат глави.

Все още никой не знае какво има той предвид, когато казва, че ще приключи войната в Украйна за един ден. Както и колко е голям рискът острите критики на Тръмп към другите членове в НАТО (да повишат разходите си за отбрана и бързо да подсилят съюза със собствени сили и военно-промишлен комплекс, след като имат пълномащабна война на прага си в Украйна) да прерасне в заплаха САЩ да напуснат алианса или поне драстично да намалят присъствието си в Европа и да преместят войските в Азия. 

Миналата седмица двете партии в двете камари на Конгреса във Вашингтон одобриха допълнение към закона за националната политика и бюджета за отбрана, в което се казва, че президентът на САЩ няма право да оттегля страната от НАТО без одобрение от парламента. Белият дом ще може да направи това само при одобрение на две трети от Сената или на отделен закон, приет от целия парламент.

Но това е само за фискалната 2024 г., която вече започна на 1 октомври и ще приключи на 1 септември догодина. Същият състав на Конгреса може да я повтори и за бюджета за отбрана за 2025 г. и така да попречи на Доналд Тръмп да направи тази крачка поне в първите месеци на евентуалния си втори мандат.

Владимир Путин може да изчаква спокойно - поправената в негов личен интерес Конституция му позволява да е на власт до 2036 г.