Задава се "Жокер"- по-ужасяващ и по-отвращаващ отвсякога

Една холивудска продукция се осмелява да се изправи срещу нещата, които най-много се страхуваме да видим, пише "Холивуд Рипортър". Това е филмът, обрал овациите на кинофестивалите във Венеция и Торонто – "Жокер“.

За да подчертае неговата значимост и обърне фокуса върху нещата, с които разбуни духовете в Холивуд, медията прави съпоставка с друга една продукция, оставила ярка следа на кинонебосклона. През 1971 г. Warner Bros пуска един от най-противоречивите филми в историята на киното. "Портокал с часовников механизъм“ разказва историята на брутален млад мъж, Алекс Деларж (Малкълм Макдауъл), който е лидер на група бандити в ужасяващи престъпления, бой, изнасилване и извършване на действия, наречени "ултранасилие". 

Филмът на Стенли Кубрик незабавно взриви активистите за целомъдрие, въпреки успеха си в бокс офисите. Полин Каел го нарече "порнографски", защото, аргументира се тя, дехуманизира страданието на жертвите на Алекс, като същевременно съчувства на самия Алекс. Католическата църква забрани на членовете си да гледат филма.

Но това, което направи "Портокал с часовников механизъм“ особено обезпокоителен, бяха инцидентите, които го последваха, или поне инциденти, сякаш вдъхновени от филма. В началото на 1972 г. британски прокурор го заклейми като причинител на извършено от 14-годишен убийство. По-късно 16-годишен, който се призна за виновен в убийството на старец, заяви, че бил "чувал за филма“, докато прокурорът увери съда, че "е установена връзка между това престъпление и сензационната книга, на основата на която е създадена продукцията“.

Там, разбира се, е търкането. Нито едно проучване не е установило тази връзка извън разумното съмнение. Нито има доказателства, които да показват, че престъпник - дори този, който имитира нещо от филма - не би направил нещо също толкова гнусно в друг момент.
 
Кубрик е знаел това. И все пак, потресен, той помолил студиото да изтегли продукцията от кината. Той обаче я защити с аргумента: "Изкуството се състои в прекрояване на живота, но не създава живота, нито предизвиква живота." Сега, почти половин век по-късно, студиото, което пусна "Портокал с часовников механизъм“, се завръща с още едно издание, което вероятно ще доведе до подобна реакция.

Продукцията е "Жокер“, историята на Тод Филипс за героя, който ще се превърне във врага на Батман. Но за разлика от други филми за Батман този не е базиран на комикс. Голямата значимост на "Жокер“ е именно в това: той хвърля ръкавица на жанра, който доминира в Холивуд през последните две десетилетия - за супергероите, навлизайки в собствената им територия, сякаш за да им каже: "достатъчно, време е да видим насилието такова, каквото е!"

Той се занимава с истинското, а не с нереалното, с правдоподобното, а не с невероятното, с вероятното, а не с невъзможното. И това прави с изключително дръзновение, ограничавайки сюжета до най-основните елементи - да се съсредоточи върху характера, по-богат, по-страшен и по-разстройващ от всички, които сме виждали в света на супергероите.

Малцина, които са гледали "Жокер“, поставят под въпрос умението на режисьора или това на сензационната игра на Хоакин Финикс. Но мнозина са разбираемо засегнати от насилието във филма. По-специално две сцени са изключително тревожни. В едната, Артър Флек (Финикс) внезапно застрелва колегата си в т.н. "падане на пердето“, а реализмът поразява зрителя. В друг - бунтове избухват, когато тълпата се явява в подкрепа на този психопат. Тези сцени, твърдят критиците, преминават линията.
 
Други режисьори също се сблъскват с подобни последствия след продукции, които дори не възнамеряват да провокират. Предишен филм за Батман, "Тъмният рицар“ (2012), понесе страшен удар, когато стрелецът убиец Джеймс Холмс, 24-годишен, влезе в "Колорадо Синеплекс“ с гранати, пушка и други оръжия, при което загинаха 12 души и бяха ранени още 70. 

По онова време това беше едно от най-тежките масови убийства в американската история. Холмс стана известен с боядисаната си червена коса и с това, че е нарекъл себе си "Жокера“, което прави възможните последствия от днешния "Жокер“ още по-тревожни.

Е, прав ли е "Уорнър Брос" да го направи отново? "Да", отговаря "Холивуд Рипортър. Защото изкуството има огромно благотворно въздействие върху обществото, дори когато крие риска да навреди. Кара ни да си задаваме въпроси, преразглеждаме, преоценяваме.

Разтърсва ни толкова, колкото ни помага, кара ни да се чувстваме толкова комфортно, колкото и некомфортно. Потъва дълбоко в сърцата и умовете ни и ни променя завинаги. И колкото по-шокиращо е, толкова по-голяма е вероятността да има ефект - също като "Портокал с часовников механизъм“, сега широко приветстван като шедьовър.

"Жокер“ има силата да направи това - още повече, защото е остър като бръснач в морализма си: "героят“ на филма е психопат, психологически изкривен, неправилно тълкуващ всичко, което вижда, и в това никак не се съмняваме. Само луд човек би искал да подражава на този човек - онзи тип луд, който няма нужда от "Жокер“ да го накара да действа.
 Ужасяващо е безкрайното насилие в днешните филми, пише медията. И още по-ужасяващо е как насилието се приветства, а не осъжда. Но "Жокер“ прави точно обратното: той ни отвращава, отблъсква ни в основата си. Той отхвърля света на анимациите, в който живеем толкова дълго и казва: "Събудете се, насилието е истинско, и е смъртоносно, и е тук!"