Законът „Пеевски” върна 1 млрд. лв. от КТБ

Малко повече от година след влизането в сила на закона „Пеевски“, с който се спира вторичният грабеж на фалираната от банкера беглец Цветан Василев КТБ, в трезора са върнати активи за над 1 млрд. лв. Това стана ясно от съобщение на синдиците на КТБ до медиите, предаде „Монитор“.

Събраните 1 млрд. лева след фалита на КТБ са резултат от усилията на синдиците за попълване на масата на несъстоятелността чрез събиране на предоставените от банката кредити, осребряването на активи и обявяване недействителността на извършени прихващания, се казва в съобщение до медиите.

В негово се подчертава, че съществен принос имат приетите през 2018 година от парламента промени в Закона за банковата несъстоятелност, които бяха обнародвани на 13 март 2018 г. Промените бяха внесени от депутатите Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид от ДПС.

„Всъщност ние подхождайки по този нестандартен законодателен начин, търсехме решение на опита на вторично ограбване на КТБ и този, който първично я ограби и неговите приятели.

За да няма неясноти говорим за Цветан Василев, заяви пред „Монитор“ зам.-председателят на ПГ на ДПС Йордан Цонев по повод факта, че постъпленията по сметката на фалиралата КТБ са надхвърлили 1 млрд. лв. към края на 2019 г.

„Благодаря на синдиците за добрата работа преди всичко да си съберат добра сума в масата на несъстоятелността. Благодаря и за добрите думи че сме им развързали ръцете“, подчерта Цонев. „Не спирам да се удивявам как почти 6 години след разграбването продължава да твърдят, че активите на банката били големи.

Активите, които Цветан Василев беше купил с пари на банката, нито един от тези активи не беше собственост на банката, не беше дори заложен в банката, а беше купен с пари на банката, прекарани през няколко фирми . В банката бяха заложени някакви мижави акции на фирми, които реално нямат нищо.

Това ни накара да помислим как да направим така че механизмът, по който ще действат синдиците, да им позволи да стигнат до тези активи , да ги запорират , да ги продадат , да ги включат в масата на несъстоятелността“, аргументира се депутатът от ДПС. Той поясни, че предложените промени в Закона за банковата несъстоятелност са били обект на много критики.

„Понесохме много критики, но безспорен е фактът, че такова мащабно ограбване на вложителите не имало в най-новата история на България. На тези способи които е използвал банкера- беглец, ние трябваше да противопоставим други способи, с които да стигнем до ограбеното и да го върнем в масата на несъстоятелността, за да се върне поне една част от ограбените средства.

Мисля, че резултатът е добър и подсказва че сме били на прав път“, каза Цонев. Той изтъкна мотивите, от които той и неговите колеги Делян Пеевски и Хамид Хамид са се ръководили при внасяне на измененията.

„Те бяха продиктувани главно от схемите, които той е използвал, за да овладее тези ресурси и след фалита на банката. Чрез други дружества, чрез увеличаване на капитала на други дружества. Основният проблем не е проблем да бъдат закупени активи с парите на вложителите под формата на кредит на някакво дружество.

Проблем е, когато тези активи не са заложени в банката, а са минали през две-три дружества и са заложени вместо активите, акциите на тези дружества.

И фактически самите дружества ,които притежават активите -заводи предприятия икономически субекти, самите тези активи бяха не под надзора на синдиците, а под надзора на търговските дружества, до които синдиците можеха трудно да достигнат“, посочи Йордан Цонев.

„Предвид на това че в някои от тях веднага беше увеличен капиталът със съответни решения на управителното тяло на дружеството, управлявано от хора на Василев и се оказа невъзможно банката да си върне тия дружества. Това се опитахме да спрем със законодателни механизми“, поясни Цонев.

Междувременно в Специализирания наказателен съд продължава делото за фалита на КТБ. Основен подсъдим е избягалият в Сърбия банкер Цветан Василев, както и още 17 души, които трябва да отговарят за източването на над 2 милиарда и 500 милиона лева от трезора на банката.

Продължава разпита на основния свидетел по делото Бисер Лазов от адвокатите на подсъдимите. Лазов е бил главен счетоводител на „Фирмата“ - множество дружества, контролирани от Василев.

Източването на КТБ е ставало чрез отпускането на кредити на тези дружества, а парите отивали там, където Василев посочи. За първи път от избора си за главен прокурор Иван Гешев влезе на съдебно заседание по делото заедно с още двама от прокурорския екип.

Преди началото на заседанието пред журналисти Гешев коментира процеса: „Даден е ход на съдебното следствие, събират се доказателства, ще работим активно с колегите, за да защитим обвинителната теза. Вероятно сръбската държава не иска да изпълни международните си ангажименти.

Каква е причината, са въпроси към сръбската държава. Съдът ще прецени дали да разреши разпит на Цветан Василев чрез видеоконферентна връзка, което той иска. Моята преценка ще я изразя в момента, в който се направи някакво конкретно искане и прокуратурата ще изрази становището си по въпроса“.