Зърнената реколта е слаба, имаме нужда от 1 млн. тона слънчоглед

Реколта, която "не е фантастична" и разходи, скочили с 20-30% на декар - с това се сблъскват зърнопроизводителите у нас през тази година по думите на изпълнителния директор на торовия завод "Агрополихим" Филип Ромбаут и на Ивайло Ненков от борда на "БГ Агро" - един от големите български износители.

Пред БНР те посочиха, че има много фактори, които държат международните борсови цени на ниски нива и това не е добре за производителите.

"Добивите тази година конкретно за пшеницата са доста лоши, особено в източния регион - Добруджа", коментира Ненков, като обясни, че причина за това е сушата. Ромбаут допълни, че и в Западна България има проблеми - в тази част на страната пък валежите не спират.

"Същата картина започва да се вижда и при царевицата и слънчогледа, които предстои да се жънат - суша в Добруджа и продължава да вали в Западна България",

допълни Ненков.

Заради ценовата нестабилност през последната година вече пазарите реагират само на големи спирания на потоците за износ и затова по думите му даже след последните руски атаки срещу украинската зърнена инфраструктура цените не просто не се покачват, а даже спадат "и това не е добре за българския производител".

Допълнителен натиск идва и от факта, че вече зърното се купува за по-малко от три месеца напред, което създава повече рискове от свръхпредлагане, отколкото при досегашното поведение на купувачите, което традиционно е било да се правят сделки за половин година напред.

Още нещо: Ромбаут коментира, че вероятно голяма част от фермерите тази година ще са "на минус" заради скъпите суровини - торове, горива и семена.

Освен това, обаче, по думите му "ние трябва да направим радикална промяна в отношенията" между собственици и обработващи земята.

"Фермерът трябва да е защитен много повече - абсолютно недопустимо е с тарикатска работа и игра на думи да се казва: "Това не е рента за 5 г., това е наем за 1 г.", подчерта той и заяви, че в ЕС практиката е да има минимален срок за даване под наем на земята. Без него няма как да се развива и регенеративно земеделие - то изисква дълъг ангажимент, а той е невъзможен без яснота ще можеш ли да работиш и на каква цена".

Според Ромбаут след силната реколта преди 2 години рентата се е вдигнала повече от двойно "и веднага всички пари, които фермерите правеха, влязоха в джоба на собствениците на земя".

А украинското зърно: Ивайло Ненков беше категоричен, че

България остава нетен износител на пшеница (около 5 млн. тона) и царевица (1,5 млн. тона), но при слънчогледа ситуацията е по-различна

заради големите инвестиции в производствени и преработвателни мощности през последните години: "Имаме нужда от 1 млн. тона - дори повече може да се поеме от тези структури в България".

"Проблемът не е в количеството, проблемът е, че не е равностойна конкуренция на българската стока. Стандартите в Украйна са по-различни и затова по принцип е имало мита в миналото, които да могат да балансират това. Сега те могат да предлагат доста ниски цени на пазара", коментира още той.