Защо Ани Халваджиян не ще да бачка за Магърдич?

Думите са важни, а слагането на етикети не помага. Приемането и толерантността мисля, че е нещо, което много ще промени живота на всички нас. Като в йога - не насилие, приемане - и на другите, и на себе си, по-малко автокритики, по-малко критицизъм. С това се борят и младите хора - много силен вътрешен автокритик. Това сподели терапевтът Ахавни Халваджиян в предаването "Животът на фокус" по радио "Фокус".

Тя е бивш пиар експерт, страстен пътешественик и любител на приключенията. След 20 години работа в сферата на шоубизнеса с Маги и Джуди Халваджиян в "Глобал груп" в момента развива самостоятелна практика като психолог и Гещалт терапевт. Намира време да практикува и преподава любимата си йога като сертифициран йога учител.

"Много е хубав тоя бранш, много харесвам тия хора, но в един момент може би ми дойде много от его историите", споделя Ахавни. "Като отидох надълбоко, аз видях моите неща, и си казах: Добре, аз искам с това да се занимавам. Не искам да се занимавам кой не се харесал на коя корица и на кого не дали достатъчно студийно време. Това не ми е стойностно вече", казва тя.

"Сега съм сама и много ми харесва идеята, че всичко зависи от мен и всичко, което постигам, е само мое. Не го направих затова; направих го, защото цялото ми същество, включително и тялото ми, ми казваше, че трябва нещо да променя. Не стана през приятни усещания, стана през болка, през болест. Стана през голямо осъзнаване и за това осъзнаване ми помогна много психотерапията", сподели за голямата житейска промяна Ахавни.

"Работейки за себе си и със себе си поех по път, по който не си бях позволила да поема преди много години назад, нямах самочувствието", спомня си тя.

За Ани арменските й корени са хем гордост, хем товар. "Давам си сметка, че те са огромна част от мен. Странно е да го кажа, защото аз дори не познавам арменските си баба и дядо, дори не говоря арменски, едва сега започнах да го уча. Знам, че ние имаме нещо, което е някакъв вид устойчивост и може би много тежката историческа съдба ни е научила, че трябва да се справяме и не просто да оцеляваме едва-едва, а да процъвтяваме", разказва Ахавни.

Без значение дали рязко или плавно сменяме посоката на живота си, важното е да се "чуем", призовава психотерапевтът.

"Ако за някакво хронично страдание в тялото няма физиологично и медицинско  обяснение, ако всичко в живота ни изглежда наред, обаче не се чувстваме добре - защото и това го има, и е много трудно да се признае... Ако не можем да си обясним какво и защо съм на това място и се чувствам така, може би е добър знак да погледнем - сами или с помощта на специалист", обяснява тя.