Защо няма да даря за "Българската Коледа"?

"Защо аз няма да даря за "Българската Коледа"? Отново." Така е озаглавен коментарът на журналиста и социален работник Александър Миланов, който той публикува навръх Коледа в личния си профил във фейсбук. Александър прекарва част от детството си в социални домове. Сега работи с деца и родители, кандидат-осиновители, както и с приемни семейства. Подкрепя приемната грижа у нас като част от Националната асоциация за приемна грижа. Александър Миланов е носител на награди за журналистика и за гражданска позиция. Настоящият текст е публикуван в различни медии през 2014 г., но е актуализиран през 2019 г. Lupa.bg го публикува с разрешението на автора.

Освен семеен празник, Коледа все повече се превръща в повод да се направи добро. Българите вече даряват, без значение дали става дума за Коледа или Великден, стига да имат каузи, които да ги грабнат, да ги въвлекат, да ги накарат да се чувстват полезни.

Благотворителността е начин да благодариш на обществото, в което се развиваш, като дариш част от времето, парите си, емоциите си на определена кауза. Най-вероятно на мнозина в живота някой е бил полезен и благотворителността е начин това добро да се върне в обществото.

„Българската Коледа“ е инициатива, която има своя конкретен резултат. Хората се трогват от това, че им се представя значим за обществото проблем и дават своите средства, за да я подкрепят. В същото време, трябва да сме наясно, че „Българската Коледа“ решава проблемите на деца, за които държавата е отговорна. Държавата, която е създала различни системи, чиято грижа трябва да са тези деца.

Последните няколко години ние даряваме пари за здравето на децата при наличието на Министерство на здравеопазването, на Фонд за лечение на деца и здравна каса, която трябва да финансира изцяло детското здравеопазване. Нали не забравяме, че всяка година за здраве се отделят 9.5 млд. лева. Осем от тях са за сметка на редовия данъкоплатец.

Интересно е, че даваме годишно по 1000 лева за здраве, както следва:
• два милиарда от приходите за здраве са от работещите в частния сектор;
• всяка година семействата отделят още два милиарда за лекарства и консумативи;
• два милиарда отиват за регламентирани плащания в здравеопазването – избор на екипи и други платени услуги;
• два милиарда се плащат нерегламентирано, под масата;
• до септември 2019 г. НЗОК е и платила 4 346 467,38 лв. за 284 деца; за лечение в чужбина извършените разходи са в размер на 414 262,90 лв. за 36 деца;
• за осигуряване на логистика за лечение в чужбина извършените разходи са в размер на 188 432,61 лв. за 68 деца.

Освен това доскоро дарявахме пари за оборудването на болници, които сами по себе си представляват частни дружества, т.е те печелят пари, които би трябвало да реинвестират в това да се издържат, да се развиват, да се преоборудват.

„Българската Коледа“, сама по себе си, като инициатива, която иска да подпомогне развитието на дарителството и съпричастността, не е лоша, защото обединява хората. Но каузите, които „Българската Коледа“ избира показват друго – държавата се отказва от тези деца и оставя на обществото да се погрижи за тях. Това е тотално грешен ход. Защото родителите на тези деца вероятно плащат данъци.

Държавата ще помогне повече на болните деца, ако създаде работещи правила в здравеопазването, а не действа палиативно – да подбира инициативи, с които да се решават проблемите на конкретни хора, без да се замисля, че много други също имат проблеми. Недопустимо е да харчим парите на хората за финансиране на оборудване в болниците, при положение, че сънародниците ни плащат данъци. Или пък си доплащат за здраве.

Когато „Българската Коледа“ се роди в годините на криза, тя имаше много ясна задача. Тогава всички бяхме изпаднали в по-особено финансово и емоционално състояние и имаше нужда нещо да ни обедини. Но с годините обществото се промени, проблемите се промениха, хората започнаха да даряват повече и „Българската Коледа“, според мен, трябва да се промени и да се насочи към каузи, които инвестират в устойчивото развитие на обществото, а не в палиативното решение на проблемите.

Децата имат право на здраве, но това право не бива да се гарантира от една благотворителна инициатива, а от нещо по-значимо, каквато би била държавната политика на умно харчене на парите на данъкоплатците. Знам, че този коментар ще разгневи родителите на болните деца. Но също така знам, че ако се промени политиката за подкрепа на семействата и децата, ефектът ще е много по-голям и много по-дълготраен.