Жена в мъжко тяло: Петра не е Петър, иска работа и нормален живот
Жена, заключен в тялото на мъж. Това е най-тежката присъда, на която е осъдена 23-годишната Петра Христова от Горна Оряховица. Тя е транссексуална, отритната от обществото и от работодатели, жертва на училищен тормоз и грозни нападки от околните.
Преминала е през много трудности, но никакъв негативен коментар по неин адрес не може да я пречупи. Бори се в живота и за разлика от останалите, мечтата й е съвсем проста – да бъде приета. Петра застава с лицето си пред всички с молба да бъдат толерантни и да се сложи край на закостенялото мислене, което мачка психически различните, пише „Борба”.
По документи тя носи името Петър, но се чувства Петра. Така и моли да се обръщам към нея, влизайки в кабинета ми. Вади от чантата си две дипломи за висше образование, сертификат за завършен ваксинационен курс и копия от десетки награди и грамоти от научни конкурси.
„Винаги усещах, че има нещо различно в мен, но когато бях дете, това не се приемаше негативно от хората. С времето околните се озлобиха, в прогимназиален етап имаше много нападки, защото другите виждаха, че не съм като тях, макар аз самата да не знаех какво се случва вътре в мен.
На 12 години гледах интервю с транссексуална жена и разбрах, че това е и моят път. Започнах да правя стъпки към промяната. Аз живея с мама и баба, те приеха трудно истината, но ме разбраха и подкрепиха“, с тези думи започва разказа за себе си тя.
Завършила средното си образование в СОУ „Георги Измирлиев“ в родния си град в паралелка с профил английски и испански език, а след това взела бакалавърска степен по приложна лингвистика с английски и корейски език от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Има магистратура по английска филология, а в момента учи за трудов психолог в Центъра за квалификация на великотърновската алма-матер.
„В училище беше нетърпимо отношението на децата. Затварях се в себе си и потисках емоциите си. После по време на следването изпитвах панически страх, когато в началото на лекциите изваждаха списъка със студенти и започваха да четат имената, защото преподавателите произнасяха типично мъжко българско име – Петър, а виждаха жена.
Но определено имаше разлика в отношението, което получавах. В университета бяха по-толерантни и срещнах голямо разбиране и уважение от преподавателите. Те и до днес са ми приятели“, уверява Петра.
Връщайки лентата назад споделя, че изпитва огромна благодарност към сексолога д-р Илия Врабчев, който първи я консултирал в началото на трансформацията.
Така още от тийнейджърка стартирала с хормонална терапия, която продължава и до днес. Планира след време да премине и операция за смяна на пола. Целият процес обаче е съпроводен с неразбиране и липса на подкрепа от околните, както и на специалисти в това направление.
„Първо си обръснах главата нула номер, защото другите смятаха, че е много лошо да си гей, а да си транс – още повече. Бях на 14 години.
И така до 17-годишна косата ми беше стигнала до кръста. Започнах да нося женски дрехи и принадлежности. За съжаление, няма достатъчно информация по темата на български и чета основно от чуждестранни сайтове на английски език.
Промяната носи една голяма самота. Затова използвах времето си да се образовам и мислех, че дипломите и постиженията ще ми отворят много врати, но съм грешала“, размишлява горнооряховчанката.
Заради своята сексуална ориентация никой работодател не ѝ дава шанс да се труди. Кандидатствала е за над 30 позиции у нас и в чужбина, но без успех. В голяма част от случаите е подавала документи за далеч по-нискоквалифицирани работни места и въпреки това пак е отхвърляна. Не й дали възможност да замине и на бригада в САЩ, макар да е мечтала да замине за Страната на неограничените възможности.
„В CV-то, което подавам, виждат снимка на жена, а четат мъжко име. В мотивационните писма описвам каква съм с едно изречение и не го крия. Обаждаха се няколко работодатели, канеха ме на интервю, но още на място виждам реакциите им. Измислят си някакво оправдание защо не съм подходяща и повече не ме търсят“, обяснява тя.
През 2018-а е завела дело с идеята докато завърши висшето образование напълно законно да получи името Петра и пол „жена”.
Спечелила одобрението на съдебните магистрати в Горна Оряховица, но прокурор от Великотърновския съд обжалвал. После тя възразила срещу отказа, а впоследствие Касационният съд също дал негативно становище. Сега делото е в Страсбург.
„Пловдивски адвокат ме представлява. Предложиха ми споразумение – парично обезщетение заради нарушаване на правата ми и да си остана Петър. Сумата не ме вълнува, никакви пари не могат да ме откажат. Искам да има разбиране, да няма агресия срещу различните като мен“, категорична е 23-годишната жена.
В многото свободно време чете книги, гледа телевизия, грижи се за уличните животни край блока, занимава се любителски с фотография. Като всеки човек, чака да срещне и любовта, която вече веднъж почукала на вратата й преди време. Имала приятел за кратко, с когото се запознала в университета, но той бил от друг град и връзката им била обречена.
„Аз не посещавам кафенета и заведения за развлечения нито сега, нито преди пандемията. Лягам си много рано вечер, а сутрин хващам автобус номер 10 вместо 14, защото той обикаля по селата и с него се наслаждавам на природата, небето, изгрева.
Обичам да гледам хората. Виждам много болка в очите на възрастните, защото, когато човек е минал през тази самота, усеща и техните страдания. През февруари ще придобия квалификация за трудов психолог и искам да помагам на хората, които също като мен имат затруднения в работен план и във всякакъв друг аспект“, споделя Петра.
23-годишната жена пише книга за живота си и се надява изданието един ден да внесе светлина в живота на различните и да отвори очите на останалите, че не бива да съдят някого заради сексуалната му ориентация, защото хората се делят единствено на добри и чакащи да се събуди доброто у тях.
