100 години от рождението на Христо Ганев

На 2 август се навършват 100 години от рождението на писателя, режисьор и сценарист Христо Ганев. Кинокритици го наричат "Патриция на българското кино".

Навремето, непосредствено след 9 септември 1944, когато комунистите наливали основите на нов обществен ред и до основи събаряли старите, като че ли само киното си нямало почти нищо. Тогава няколко от момчетата и момичетата, слезли от „дебри и балкани“, захвърлили винтовки и винтяги и се хвърлили с целия ентусиазъм на епохата в нова авантюра - учене на кино в московския ВГИК. Сред тях бил и Христо Ганев - партизанин, поет, красавец и скептик, отбелязват от кино "Одеон".

"Завърнал се в началото на 50-те, той веднага написва сценария на филма „Песен за човека“ (реж. Борислав Шаралиев), посветен на любимия тогава поет Вапцаров. Години след това драматургът се превръща в словесната част от семейно-творческия тандем Христо Ганев - Бинка Желязкова. Така заедно дълги години, те поемат по един от най-трънливите пътища в българското игрално кино.

Колкото и да се е заселила героиката на тяхната младост в творчеството им, толкова и животът им показва, че идеалите са едно, а реалността - друго. Затова и общият им дебют „Животът си тече тихо...“ заплаща за пророчеството си с трийсетгодишно прашасване. Когато го видяхме през 80-те, визията беше овехтяла, но не и авторовата позиция. Оттам насетне, независимо дали пише за патетични романтици („А бяхме млади“) или за патетични носталгици („Басейнът“); за авантюристични невзрачници („Голямото нощно къпане“) или за авантюристични неудачници („Нощем по покривите“), Христо Ганев неизменно се занимава с идеите и разочарованието от тяхната деформация. И все филтрира неспокойствието на душата си с метафориката на изказа", пишат по повод юбилея на сценариста от кино "Одеон".

"Получава се кино на поетичното морализаторство, донесло на страната ни не една и две награди, а на създателите му - не едно и две разочарования.

Но на съвестта на Христо Ганев не й трепваше окото нито от неприятели, нито от предатели, нито от санкции - тя си пердашеше през спомени, болки, неудовлетворения...

В анимационното кино има не един и два филма на Анри Кулев и Андрей Кулев, заснети по негов сценарий. Последният е „Лист хартия“ (2019) на Ася Кованова.

През януари 1971 Христо Ганев е изключен от БКП заедно с няколко други писатели, след като гласуват с „въздържал се“ за декларация на Съюза на българските писатели срещу присъждането на Нобелова награда за литература на критичния към комунистическия режим руски писател Александър Солженицин. Именно благодарение на неуморната си съвест той е сред няколкото български Фигури, чийто авторитет е недосегаем през годините и политическите рокади.

През 2011 Христо Ганев получи държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за изключителния му принос в изграждането на българското филмово изкуство.

В словото си тогава той каза: „Моят дълъг и шарен живот, преминал през монархия, социализъм и демокрация, ме е научил да посрещам с малко скептична дистанция наказанията и наградите. Защото често пъти те са незаслужени. В речника на българския език на буква „К“ съвсем близо една до друга стоят „криза“ и „култура“. Но докато кризата е превзела всекидневието ни, думата „култура“ все по-рядко се чува.“

„Вълшебното куфарче, свързано с интернет, претъпкано с всестранна информация и знания, е бездушно и студено. То е памет, но не и мисъл, не сърце, не душа. Както някой беше казал – културата е това, което остава у човека, когато забрави всичко, което е прочел...“, казва още той.

По думите му истинското изкуство е дълготраен, а понякога и вечен спомен за времето, за хората, за народа, за неговата култура, бит, душевност, любов, омраза – то е силата на един народ.

Христо Ганев е роден на 2 август 1924 г. в Павел баня, Старозагорска област. По време на Втората световна война участва в съпротивителното движение, от 1943 г. е партизанин от отряда „Чавдар“. Висшето си образование завършва в Москва, където учи кинодраматургия във Висшия държавен институт за кинематография (ВГИК). Дипломната му работа във ВГИК през 1954 г. е филмът „Песен за човека“, който съчетава биографични елементи от живота на Никола Вапцаров, художествена измислица и поезия.

Христо Ганев е бил сценарист в „Българска кинематография“, главен редактор на вестник „Народна младеж“ и редактор във вестник „Стършел“. Сценарист е на игралните филми „Партизани“ – излязъл на екран със заглавие „Животът си тече тихо“ и спрян по идеологически причини, „А бяхме млади“, „Басейнът“, „Голямото нощно къпане“, „Нощем по покривите“. По създаването им Христо Ганев работи в тандем със съпругата си – режисьорката Бинка Желязкова.

Автор е и на сценариите на анимационните филми „Дяволът в черквата“, „Кавалкада“, „Хипотеза“, „Малкият“. Твори и в документалното кино – „Художникът“, „Между морето и пустинята“, „Близкият Близък изток“, „По български проекти“.

Христо Ганев е дълбоко убеден, че киното помага предимно на своите създатели да поддържат гражданското си самочувствие и обществена активност.

Един филм представлява духовна позиция – и това си убеждение той подкрепя с думите: „Всеки човек се ражда сляп. Сблъсъкът с реалността, неочакваните удари те свързват със света на другите. И, ако не можеш да го почувстваш, оставаш завинаги сляп“. Всяко произведение, малко и много, скрито или явно, до известна степен е автобиографично, и по филмите може да се проследи изминатия път на всеки автор, смята той.

В периодичния печат Христо Ганев публикува поезия, разкази, епиграми, фейлетони и хумористични стихотворения. Христо Ганев умира на 25 септември 2021 г.

Христо Ганев е носител на много награди и отличия. На 22 май 1966 г. е удостоен със званието „Заслужил артист“ във връзка с 1100-годишнината от създаването на славянската азбука и писменост – за приноса в развитието на науката, образованието, литературата и изкуството. Лауреат е на Димитровска награда за сценария на филма „Песен за човека“ през 1959 г.

Носител е на голямата награда на Съюза на филмовите дейци за 1987 г. за цялостното си творчество. Заедно със съпругата си Бинка Желязкова са удостоени с наградата за цялостен принос в българското киноизкуство на 13 януари 2007 г. Получава орден „Стара планина“ (първа степен) – за изключително големи заслуги в областта на културата и изкуството (2010).