134 години от рождението на Димчо Дебелянов

Днес се навършват 134 години от рождението на един от най-бележитите български поети - Димчо Дебелянов. Националният военноисторически музей отбелязва с почит лирика с неговата военната тема, оставила ярка следа в творчеството му. За него казват, че с очите на мъдрец той надниква както в тайните на живота, така и в тайните на смъртта. 

Димчо Дебелянов е роден на днешния ден – 28 март, през 1887 г. в Копривщица. Завършва Първа мъжка гимназия в София и следва в Юридическия и Историко-филологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1912 г. е извикан в Самоков да отбие военната си служба, а през 1914 г. завършва Школата за запасни офицери в Княжево и е произведен в чин подпоручик.
През лятото на 1914 г. Димчо Дебелянов е назначен във Върховната сметна палата за докладчик, където го заварва и обявяването на Първата световна война.

Поетът дълго се измъчва, че приятелите му са по бойните полета, а той остава в тила на спокойна работа. Въпреки пацифистките му позиции желанието да помогне на сънародниците си, борещи се за националната кауза, го отвежда през март 1916 г. на бойното поле на Голямата война. Зачислен е в 22-ри пехотен тракийски полк.

Войната се явява своеобразен подтик за творческата еволюция. Именно на мотивът за войната Димчо Дебелянов отдава значимо място в своето творчество. За съжаление обаче военната лирика носи съдбовна обреченост да е последната тема в неговата лирика. Млад и талантлив, с невероятен и разсъдлив ум, Дебелянов намира смъртта си на фронта. Загива на 2 октомври 1916 г. като командир на рота от 22-ри пехотен тракийски полк в ожесточено сражение срещу английски части близо до с. Горно Караджово (дн. Моноклисия, Гърция).

Стихотворенията на Димчо Дебелянов „Нощ към Солун“, „Тиха победа“, „ Един убит“ и „Сиротна песен“ са сред най-ярките постижения на българската поезия, създадена през Първата световна война. С художествените си достойнства те стават верую на няколко поколения български поети. Неслучайно още през 1920 г. стихотворенията му са събрани от верните приятели и ценители на творчеството му Николай Лилиев, Димитър Подвързачов и Константин Константинов и са издадени от Александър Паскалев под заглавието „Стихотворения“.

В знак на почит към Дебелянов през 1931 г. тленните му останки са пренесени от двора на църквата „Благовещение” в Демирхисар (дн. Сидирокастро, Гърция) в Копривщица и с военни почести са положени в двора на църквата „Успение Богородично".

Сиротна песен

Ако загина на война,

жал никого не ще попари -

изгубих майка, а жена

не найдох, нямам и другари.

Ала сърце ми не скърби -

приневолен живя сирака

и за утеха, може би,

смъртта в победа ще дочака.

Познавам своя път нерад,

богатствата ми са у мене,

че аз съм с горести богат

и с радости несподелени.

Ще си отида от света -

тъй както съм дошъл бездомен,

спокоен като песента,

навяваща ненужен спомен.