160 пътни участъци сеят смърт

Най-опасните са девет с висока концентрация на убити и ранени

У нас
17:50 - 29 Юни 2019
2335
160 пътни участъци сеят смърт

Справка на Пътна полиция показва, че над 160 са опасните участъци по пътища в страната. Това са изходите на градовете в посока на магистралите, пътят Русе - Бяла, Креснеското дефиле, отсечката между Бургас и Варна и още много други.

Девет са най-опасните пътни участъци с концентрация на катастрофи с убити и ранени.

Три от тях са на скоростния път Русе - Маказа, който е с дължина 261 км. Първият опасен участък е между Русе и Бяла. На разстояние от 50 км има 7 места с концентрация на катастрофи.

Другата инфарктна точка за шофьорите по първокласния път между Велико Търново и Дебелец. Третият участък с най-много катастрофи е по същия главен път между Казанлък и Стара Загора.

Кресненското дефиле, което е част от направлението Видин – Кулата, също е сред най-черните участъци с най-много челни катастрофи. По същото направление има още един опасен участък - при разклона за Драгичево и Рударци.

На пътен възел "Коритна" до село Български извор на пътя София - Велико Търново също стават много катастрофи.

Един от най-черните участъци по главния път Дуранкулак - Малко Търново е на входа за Варна откъм Златни пясъци.

Проходът Боаза край Търговище е сред рисковите отсечки от София до Варна.

Друг опасен участък е по второкласния път между Прохода на републиката и Гурково.

Хората, а не състоянието на пътищата, са причина за катастрофите

За миналата година 96.73% от пътно-транспортните произшествия в страната са станали поради нарушения на водачите на превозни средства. Само 0.39 на сто от катастрофите са заради пътните условия. 593-ма души са загинали именно поради нарушение на водача. Това сочат данните на МВР, каза министърът на регионалното развитие Петя Аврамова.

Подобни са и данните от Годишния индекс на безопасно шофиране за миналата година. Според тях причина за 93% от пътно-транспортните произшествия с жертви са човешките грешки.

Превишаването на позволената скорост, определяно като "неволно", е най-разпространеното рисково действие сред българските шофьори на леки и лекотоварни автомобили, което е довело до катастрофи. 71% от запитаните 1000 водачи са отговорили, че това им се е случило поне веднъж за последните 12 месеца.

Това налага извода, че за да се подобри безопасността на пътя, е необходимо да се обърне сериозно внимание на поведението на водачите, каза Аврамова.

Доказателство в тази посока са и случаите на катастрофи през последните няколко седмици, които станаха предимно на новоремонтирани пътни участъци, допълни тя.

Статистиката показва тревожна тенденция на нарастване на броя на нарушенията и инциденти по новопостроени и ремонтирани пътища, заяви Аврамова. Това обаче в никакъв случай не означава, че МРРБ и неговите структури няма да полагат усилия за привеждане на пътищата в още по-добро експлоатационно състояние. Пътната безопасност е топ приоритет, работата по който не спира, допълни регионалният министър.

В ремонт са 824 км пътища за над 500 млн. лв.

Мащабна инвестиционна програма за строителство на нови магистрали и пътища и ремонт на съществуващите представи Петя Аврамова.

В изпълнение са 119 км стратегически инфраструктурни пътни проекти. Работи се по магистралите "Хемус", "Струма", "Европа", както и по скоростния път Видин – Ботевград.

В ремонт са около 824 км републикански пътища за над 500 млн. лв. За подобряване на безопасността им се поставят ограничителни системи за 18.6 млн. лв. С приоритет са участъците от магистралите.

Полага се пътна маркировка за 5.5 млн. лв., също с приоритет по магистралите, първокласните пътища и обектите с превантивен ремонт. По магистралните участъци са ремонтирани над 1000 м предпазни оградни мрежи, отчете Аврамова.

Тя отбеляза, че средствата в бюджета на АПИ, обаче, са ограничени. Само за възстановяването и подмяната на ограничителните системи са необходими около 200 млн. лв., а най-малко 30 млн. лв. са нужни за маркировка, каза регионалният министър.

За да постигнем напредък в пътната безопасност е необходимо автомобилите да са технически изправни и надеждни, инфраструктурата да е безопасна и щадяща, а водачите да са подготвени и дисциплинирани, каза заместник-министър на транспорта Ангел Попов. Той допълни, че по тези политики работят заедно всички отговорни за това министерства.

Международната кръгла маса "Ефективни модели и инструменти за повишаване на безопасността на транспортната система" се провежда в Деня на безопасността на движението по пътищата – 29 юни. В нея участват експерти от водещи международни организации в областта на пътната безопасност, сред които на Конфедерация на пътните администрации в Европа (CEDR), Европейския съвет за безопасност на транспорта (ETSC), Белгийския съвет за пътна безопасност (VIAS Institute) и др.

Основни теми в експертната част на събитието са практиката на европейските пътни администрации за прилагане на инструменти за превенция и повишаване на безопасността на инфраструктурата; механизмите за подобряване на взаимодействието на човека с инфраструктурата; българският и чуждият опит при провеждането на инспекции по пътна безопасност.

Обсъдени бяха и новите изисквания на Директива 2008/96 за повишаване на пътната безопасност, както и иновативни начини за финансиране на пътната инфраструктура.