20 ноември - Светвоен ден в памет на жертвите на катастрофи
В Европа 45 са жертвите на пътни инциденти на милион население, България е на предполседно място с 81 души на 1 милион
За периода от 1 януари до 16 ноември 2022 г. са настъпили 5817 пътнотранспортни произшествия с 451 загинали и 7414 ранени. Спрямо миналата година има увеличение и по трите показателя - произшествията са с 506 повече, загиналите са с един повече, а броят на ранените се е увеличил със 744 души, показва статистиката на МВР.
Спрямо 2019 г., която се приема за базова са следващия десетгодишен период, се отбелязва намаление и по трите показателя. Произшествията са по-малко със 102, загиналите са по-малко със 108, а ранените са по-малко със 753.
За 2021 г. средният показател загинали на един милион население за Европейския съюз е 45, докато България е на предпоследно място с 81 загинали на милион население. По този показател на първо място от европейските страни е Лихтенщайн, където за 2021 г. няма нито една жертва на транспортно произшествие, а на последно място е Румъния, където жертвите надхвърлят 90 на милион население.
Данните показват още, че спрямо 2021 г. има увеличение на загиналите в населени места с 11, докато за същия период има намаление на загиналите извън населените места с 10. Спрямо 2019 г. има спад и по двата показателя – загиналите в населени места са с 68 по-малко, а извън тях - с 51 по-малко.
"Статистиката показва, че вървим в правилна посока. Имаме по-малко загинали спрямо 2019 г., но ги имаме. Зад цифрите стоят човешки страдания и загуба на човешки животи. Не трябва да спираме да работим в тази посока. Пътната безопасност е процес, който се залага в годините. Не можем да очакваме, че една мярка, приложена днес, ще има ефект още от утре“, казва експертът по пътна безопасност инж. Иван Петков Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ пред БТА.
„Можем да разграничим две основни групи причини за пътни инциденти. В единия случай имаме конкретни условия на пътя, които водят до настъпване на инцидент, а във втория несъобразяване на водачите", посочи експертът. Той даде пример с поставените с различна цел ограничения на скоростта на много места в страната, от които хората се дразнят и имат склонност да не спазват. "По-високата скорост може да носи след себе си редица последствия, сред които изпускане на завой или поднасяне на автомобила. Сред честите причини е и разсеяността на водачите. Едно поглеждане в телефона от страна на шофьора може да предизвика инцидент, защото намалява възможностите му за реакция“, каза инж. Петков.
Според него други чести грешки, които водачите допускат, са неспазването на подходяща дистанция, както и рисково изпреварване. Друг сериозен проблем е арогантността и самонадеяността на някои шофьори, смята експертът по пътна безопасност.
"Много хора гледат репортажи за инциденти, но си мислят, че на тях не може да им се случи, защото са много добри шофьори. Всеки може да попадне в ситуация на пътя, при която трябва да реагира правилно. Ако е разсеян или не спазва правилата, това ще доведе до инцидент", коментира още той.
