29 октомври: Денят, в който светът обедня

На 29 октомври 1929 г. Уолстрийт рухна. Денят остава в историята като Черния вторник – началото на най-тежката икономическа катастрофа на XX век, Голямата депресия. Сривът на фондовия пазар в Ню Йорк не просто унищожава милиарди долари за броени дни – той разклаща устоите на световната икономика и променя обществата завинаги.

През 20-те години на миналия век Америка преживява период на икономически подем, известен като „Ревящите двайсет“. Производството расте, технологиите навлизат в ежедневието, а борсата изглежда като машина за пари.

Милиони американци влагат спестяванията си в акции - често с кредити, които банките щедро отпускат. Но ръстът се оказва илюзорен. Зад рекордните печалби стоят надценени компании, балонизирани цени и масова спекулация.

През октомври 1929 г. напрежението избухва – инвеститорите започват масово да продават. В петък, 25 октомври, пазарите вече се люлеят. А след уикенда идва фаталният вторник

Само за няколко часа на борсата в Ню Йорк са продадени над 16 милиона акции – безпрецедентен обем за времето си. Цените падат с такава скорост, че телексите и телефоните блокират.

Паниката се разпространява из страната – хората губят доверие в банките, теглят депозитите си, а хиляди финансови институции рухват.

В рамките на дни изчезват над 30 милиарда долара – повече, отколкото САЩ изразходват за цялата Първа световна война

До 1933 г. над 13 милиона американци остават без работа. Над 5000 банки обявяват фалит. Земеделието е съсипано, а цели градове се превръщат в призрачни.

Хората живеят в бараки, наречени с горчива ирония „хуувървили“ – по името на президента Хърбърт Хувър, обвиняван за кризата.

Голямата депресия скоро прелива отвъд океана – Европа, вече отслабена от Първата световна война, потъва в рецесия. В Германия бедността и безработицата създават почва за възхода на нацизма, а социалните напрежения разклащат демокрациите по целия континент.

След фалита на икономическата система САЩ намират спасение в лицето на Франклин Делано Рузвелт. През 1933 г. той започва реформаторска програма, известна като „Новия курс“ (New Deal) – с мащабни държавни инвестиции, социални програми и регулации върху банките

Държавата поема активна роля в икономиката, а принципът на свободния пазар се заменя с идеята за „контролирана икономическа стабилност“. Това полага основите на модерния социален модел, познат и днес в Европа.

Девет десетилетия по-късно „Черният вторник“ остава символ на човешката алчност, ирационалния оптимизъм и крехкостта на финансовите пазари.

Историците често го сравняват с кризата от 2008 г., доказвайки, че макар технологиите и инструментите да се менят, психологическите механизми – страхът и паниката – са вечни.

И ако има нещо, което Голямата депресия учи света, то е, че икономиката не е само числа и борсови индекси, а доверие, стабилност и човешки съдби

29 октомври остава дата, която икономистите по света отбелязват като предупреждение – колко лесно една еуфория може да се превърне в катастрофа.

Денят, в който светът обедня, всъщност напомня и нещо друго – че след всяка криза идва възстановяване. Но цената винаги се плаща от хората.