30 години от краха на СССР: Предаде ли Горбачов Москва на Запада?

Коментар
15:00 - 25 Декември 2021
9425
30 години от краха на СССР: Предаде ли Горбачов Москва на Запада?

На 25 декември 2021 г. се навършват 30 години от краха на СССР. На тази дата през 1991 г. първият и последен президент на Съветския съюз Михаил Горбачов подава оставка - шест години след като поема властта с намерението да реформира Комунистическата партия и да запази Съюза на съветските социалистически републики.

Дни по-рано Горбачов и лидерите на Русия, Беларус и Украйна заявяват, че СССР се разпада. С оттеглянето на Михаил Сергеевич от Кремъл останалите дванадесет съюзни републики стават независими държави. 11 от тях се обединяват в регионалната организация Общност на независимите държави (ОНД).

Руската федерация поема правата и задълженията на бившия Съветски съюз и е призната за негов правоприемник. Последните социологически проучвания сочат, че около 60% от руснаците съжаляват за разпадането на СССР.

Мненията за човека, който оглави КПСС и СССР през март 1985 г. и стана най-младият генерален секретар на компартията са от "Осанна!" до "Разпни го!" В Западна Европа и САЩ и днес боготворят Горби и го смятат за човека, донесъл свобода и демокрация в Съветския съюз и в Източна Европа. За Запада и за бившите европейски социалистически страни Михаил Горбачов е герой, дръзнал да се изправи срещу тоталитарната система и да реформира социализма, слагайки по този начин край на омразната комунистическа диктатура.

Западът му даде Нобелова награда за мир през 1990 г., а списание „Тайм“ го обяви за човек на десетилетието заради заслугите му през 80-те години на ХХ век. В днешна Русия обаче социологическите изследвания показват, че мнозинството от гражданите ненавиждат единствения съветски президент, обвиняват го за разпадането на СССР, смятат, че той е продал Съюза на Запада за милиони, които е сложил в джоба си. Видни политици, общественици, историци наричат Горби „Юда“ и дори лансират конспиративната версия, че любимецът на всемогъщия шеф на съветските тайни служби КГБ Юрий Андропов е бил вербуван за агент от английското разузнаване и от ЦРУ в началото на 80-те по време на неговото първо посещение във Великобритания още като никому неизвестен секретар на ЦК на КПСС.

Защо иначе Горбачов бе така радушно приеман от Маргарет Тачър, Роналд Рейгън и Джордж Буш, питат отявлените критици на Михаил Сергеевич и отговарят: „Защото той е предател. В Малта предаде Съветския съюз на Запада и доброволно загуби Студената война.“ И докато в САЩ, в Западна Европа и особено в Германия благодарят на бащата на перестройката за обединението на ФРГ и ГДР през 1990 г., за освобождаването на Стария континент от съветските войски, за ядреното разоръжаване, за освобождаването на политическите затворници, за реабилитирането на милиони убити от Сталин невинни граждани, то в нова Русия го заклеймяват, че заради неговото предателство днес НАТО е пред вратите на Москва и Северноатлантическият алианс е заобиколил Русия от всички страни, а той „глупакът“ се е доверил на щедрите обещания на западните политици да помогнат икономически на СССР и се е съгласил да бъде разпуснат другият военно-политически съюз Варшавският договор.

Последният генерален секретар на КПСС, който през март тази година навърши 90 години, смята, че перестройката бе необходима и обясни, че ключовите му постижения на международната арена са краят на Студената война и същественото намаляване на ядрените оръжия. Михаил Горбачов вече три десетилетия се кълне, че перестройката не е имала за цел разпадането на СССР.

Според него, ако Съветският съюз е продължил да същесвува, то светът е щял да бъде по-стабилен, по-сигурен и по-справедлив. Каза го и по повод 30-та годишнина от краха на СССР в интервю за ТАСС.

Съветските власти изначално подцениха мащаба на проблемите с междунационалните отношения в Съветския съюз и необходимостта от неговото реформиране. СССР можеше да бъде съхранен дори и след августовския пуч през 1991 г. със създаването на Съюз на суверенните държави, заяви днес единственият президент на СССР.

"Ние отначало подценихме мащаба и дълбочината на проблемите с междунационалните отношения, с отношенията между центъра и републиките. Не стигнахме веднага до извода, че Съюзът има нужда от обновление", изтъкна бившият съветски лидер. По думите на Горбачов съветските власти са имали за цел да създадат "реална федерация с реален суверенитет на републиките, които предоставят на центъра част" от този суверенитет.

Михаил Горбачов ръководи СССР от 1985 до 1991 г. - първоначално като генерален секретар на ЦК на КПСС и председател на Върховния съвет на СССР, а след това и като президент на СССР. След подписването на Беловежките споразумения през декември 1991 г. той подава оставка като президент и обявява разпускането на Съветския съюз.

През март 1990 г. Горбачов става първият и единствен президент на СССР, след като е избран от първия избран в демократични избори парламент, наречен Конгрес на народните депутати.

Докато политиката му на гласност довежда до демократизация на режима в СССР и Източна Европа, то перестройката не е в състояние да реши проблемите на командно-административната икономика. Разходите по войната в Афганистан и ниските цени на нефта след 1981 г., водят съветската икономика, разчитаща предимно на износ на тази суровина, до огромна криза.

Неуспехът за справяне с въоръжения конфликт в Нагорни Карабах между съветските съюзни републики Армения и Азербайджан създава предпоставки за сепаратизъм в Съветския съюз. Постепенно всяка от 15-те републики започва да търси начини да не се подчинява на центъра и да води собствена вътрешна и дори външна политика.

Старите конфликти между републиките, уж заровени по времето на тоталитаризма, избухват един след друг, а републиките една след друга обявяват независимост и заявяват, че законите на СССР вече не действат на тяхна територия.

На 10 януари 1991 г. Горбачов дава ултиматум на литовския парламент да възстанови спазването на конституцията на СССР и да анулира всички неконституционни закони. На следващия ден дава заповед да бъде свалено литовското правителство, при което загиват 14 души, а над 600 са ранени. Това решение на Горбачов има много силен отзвук в Западна Европа, която обявява подкрепа за Литва и на другите прибалтийски републики, които се отцепват от Съюза.

В отговор на разрастващия се сепаратизъм президентът на СССР предлага създаване на нов съюз – на независимите държави, в който участието да е на доброволни начала. Твърдолинейните комунисти в ръководствата на КПСС, правителството на СССР, армията и КГБ обаче са против всякаква реорганизация на СССР и организират военен преврат за сваляне на Горбачов от власт на 19 август 1991 г.

Използват, че той е на почивка със семейството си в черноморската резиденция във Форос в Крим, създават Държавен комитет за извънредното положение в името на спасението на СССР, обявяват военно положение, изкарват танкове на улицата, преустановяват комуникациите на Горбачов и твърдят, че президентът е болен и не може да изпълнява функциите си.

Пучът е организиран от най-близкото обкръжение на Горбачов - вицепрезидента Генадий Янаев, шефа на КГБ Владимир Крючков, премиера Валентин Павлов, министъра на вътрешните работи Борис Пуго и военния министър маршал Дмитрий Язов. Спецчасти и военна техника обграждат руския парламент в Москва, известен като Белия дом, опитват се да арестуват и президента на Русия Борис Елцин, но безуспешно.

Елцин, който отдавна е в конфликт с Горбачов и смята, че реформите на съветския президент са половинчати, организира съпротива срещу преврата и това му носи допълнителна популярност. Въпреки желанието на заговорниците те нямат пълен контрол над военните части, затова още в първия ден на преврата, редица дивизии преминават на страната на защитниците на Белия дом. Именно от танк на една от демократичните дивизии Борис Елцин прави знаменитото си обръщение към народа и призовава да се подкрепи законната власт в лицето на Горбачов.

Държавните телевизионни канали преминават на страната на реформаторите, докато държавното радио в продължение на три дни – колкото трае превратът, „информира“, че новата власт жъне успехи и „вкарва в затвора“ корумпирани висши чиновници. По призив на руските власти пред Белия дом се стичат представители на различни социални групи – студенти, интелектуалци, ветерани от войната в Афганистан, както и някогашни затворници.

Превратаджиите губят всякакъв контрол над ситуацията, предават се и един по един са арестувани. И досега милиони граждани не само в СССР, но и по света, които наблюдаваха преките репортажи по телевизията на онези драматични събития, си спомнят как в ранните часове на 22 август Михаил Горбачов и семейството му се върнаха от Форос в Москва на борда на правителствения самолет Ту-134. Слизайки от самолета облеченият в светлосиви пантолони и яке в същия свят президент на СССР изглеждаше повече от съкрушен. На лицето му бе изписано объркване, дори страх, а Раиса Максимовна, дъщерята и внучките на президента бяха в шок.

В директен ефир Елцин в присъствието на Горбачов подписва Указ за прекратяване дейността на КПСС на територията на РСФСР. А два дни по-късно Горбачов взима съдбоносното решение да напусне поста генерален секретар на ЦК на КПСС и да подише указ за забрана на КПСС. Решение аплодирано от цял свят и заклеймено от комунистите.

На практика с неуспешния преврат се слага и краят на СССР: използвайки отслабените позиции на Горбачов, Елцин подписва с президентите на Украйна и Беларус – трите страни-учредителки на СССР, споразумение за разпускането на Съветския съюз, известно като Беловежкото споразумение.

На 25 декември 1991 г. първият и единствен президент на СССР Михаил Горбачов обявява оставката си по телевизията. На следващия ден e приета декларация, която обяви, че СССР прекратява съществуването си. Червеният флаг със сърпа и чука над Кремъл беше сменен с бяло-синия-червен трикольор на Русия. Така бе сложен край на една държава, която се роди през 1917 г. по волята на болшевиките начело с Владимир Илич Ленин.