35 години от легендата за "евроидиотите" (ВИДЕО)

Годините летят... Времето не лекува за едни, но пък топли със спомени други. Такъв е случаят с днешния 26 септември - преди 35 години Левски, който по това време се казва Витоша, записва една от най-срамните страници в българския футбол изобщо!

През 1989-а "сините" играят в евротурнирите, в двубой от 1/32-финалите за Купата на УЕФА. Съперник е Антверпен, който посреща тима Добромир Жечев - една от легендите на клуба от "Герена", както и на националния отбор, където дълги години е съотборник с емблемата на ЦСКА - Димитър Пенев.

Първата среща, играна в София, завършва 0:0, а реваншът не предвещава, че съвсем скоро левскарите ще бъдат заклеймени от западните медии като "евроидиотите на Европа"!

Стадион "Бозюил", където по това време белгийците приемат своите съперници, изобщо не е препълнен - не повече от 10 000 зрители, което е доста приличен интерес.

Двубоят започва повече от брилянтно за Левски, който повежда още в 6-ата минута чрез Георги Славчев, който години по-късно ще облече червената фланелка и ще стане част от състава на ЦСКА, записал последния златен дубъл в "армейската" история - сезон 1996/97, когато на финала за Купата на България воденият от Георги Василев тим бие "сините" с 3:1.

Именно такъв е и резултатът в Белгия, който се запазва до 89-ата минута, след като за българския състав се разписват още Георги Донков и Петър Михтарски - други двама футболисти, които на по-късен етап също ще защитават честта на ЦСКА0.

"Сините" вече мислят за следващия си съперник в турнира, а треньорът Добромир Жечев е направил няколко смени, които по това време са две на брой.

В 69-ата минута Донков заменя Велко Йотов - един от героите от САЩ`94, макар и да не записа и минута по американските терени. В 84-ата минута играта напуска и Георги Йорданов - Ламята, който също е част от "армейския" златен дубъл през 1997-а. Именно той е и диригентът в средата на терена, който умее да задържа и разпределя топката, да променя темпото. И не случайно взема участие на Мондиал`86 години по-рано.

По това време доста се разчита на Божидар Искренов, който е в превъзходна форма. Радостта на народа, който премина на "Армията" през 1993 година, не може обаче да промени съдбата на Левски, въпреки че много му се иска, но... Не така мислеха домакините, които вкарват три гола в добавеното време! Две попадения във вратата на Здравков - все още с коса, са на Куаранта и едно на Нико Клаесен.

Прибирайки се в съблекалнята, Ламята вече е излязъл от душа и чака с усмивка своите съотборници, които го сюрпризират, че са загубили. Той си мисли в първия момент, че е някакъв майтап, но след тъжното изражение на Бобата Жечев, Йорданов разбира, че няма шега, няма измама. И започва здравото псуване, което не променя частицата от историята. Срамната история на българския клубен футбол. А и не само.

На другия ден много европейски медии наричат Левски "евроидиоти". И с право.

Тъгата за "сините" привърженици е голяма, а настроението при вечните им съперници от ЦСКА е повече от приповдигнато, ако трябва да се потърси израз, който се използва в онези години.

Е, мъката няма край, тъй като дни по-късно, на 1 октомври 1989-а, ЦСКА бие Левски с 5:0 след четири гола на Христо Стоичков и един на покойния Трифон Иванов. А в редиците на "червените" вече не е Любослав Пенев, който е преминал във Валенсия.

Останалото е история, както се казва.

Ето и съставът, на който треньорът Добромир Жечев решава да заложи в Антверп: Здравко Здравков, Кирил Вангелов, Красимир Коев, Стоил Георгиев, Богомил Савов, Георги Славчев, Велко Йотов (69' – Георги Донков), Илия Груев, Петър Михтарски, Георги Йорданов (84' – Динко Господинов), Божидар Искренов.