Ако гласуваме този уикенд: ИТН и АПС остават извън парламента , БСП е на ръба

Близо две трети от българите са с отрицателна настройка относно посоката на развитие на страната ни. Това сочи съвместно национално проучване на "Маркет линкс" и bTV сред 1007 лица над 18 години в страната в периода 18-28 август 2025 г. по методите на пряко лично интервю и онлайн анкета.

"Тази оценка, както обичайно, ни казва, че оценяващите негативно страната, или песимистите, са значително повече, в пъти повече от тези, които са с позитивни нагласи. Най-висока беше тази негативна оценка, както и позитивната беше най-ниска, след разпада на сглобката март месец 2024 година, докато сега имаме относителен паритет", обясни Добромир Живков, който анализира резултатите от новото проучване.  

Най-много отчетени отрицателни нагласи има през месеците март и април тази година - заради напрежението, свързано с предстоящото ни влизане в еврозоната и съпътстващите го протести и разговорът за това дали да има референдум.

Недоверието към правителството продължава да расте плавно - това също показват данните.

"През последните три месеца забелязваме спад в доверието в кабинета. Сега, трябва да кажем, че това е летният сезон. Можем да видим при съживяването на активния политически сезон как ще се развият нещата, но като цяло имаме склонност да се деполитизираме в месеца, в който депутатите почиват. Но като цяло сме с константно недоверие", обобщи Добромир Живков пред bTV.

Това плавно нарастващо недоверие към правителството той обясни с това, че не изглежда сякаш то самостоятелно управлява държавата - "изглежда сякаш зад кабинета и зад премиера има други фактори, които взимат решения".

"Общото усещане е, че държавата се управлява по един не особено прозрачен начин", заключи социологът.

Според проучването с по-високо недоверие от министрите и кабинета "Желязков" се ползват народните избраници в 51-вия парламент.

"Традиционно, парламентът е с най-ниско доверие от българските институции, заедно с българската правораздавателна система и в частност прокуратурата. Тук все пак не сме свидетели на тези 7-9%, при които приключи 50-ото Народно събрание, така че мисля, че можем да кажем, че сме в една много силно негативна, но все пак устойчива ситуация с доверието в парламента", коментира още Добромир Живков.

По думите му симпатизантите на опозиционните политически сили имат най-високо недоверие в парламента. Това са избиратели както на ПП-ДБ, така и на "Възраждане", "Величие" и МЕЧ.

Все пак общият фон е, че неодобрението остава високо.

Проучването показва още, че хората са все по-малко мобилизирани за потенциални предстоящи избори.

"Мобилизацията пада, защото ние дори когато сме в предизборна ситуация, отчитаме около 47-8 % през последните две години, реално се явяват около 42-3% на избори. В момента имаме 41%, което би означавало, че ако скоро имаме избори, ще имаме още по-ниска избирателна активност", обясни социологът.

При евентуални предсрочни избори, партийната подкрепа за различните политически субекти не се променя съществено.

Първа политическа сила е ГЕРБ-СДС с подкрепата на 22,8% от заявилите, че ще гласуват.

ПП-ДБ са с подкрепа от 13,3%.

"ДПС - Ново начало" на Пеевски е с 12,6%.

Четвърти са "Възраждане" с 9,7% сред заявилите, че ще гласуват.

Пети са БСП - с 5%.

Следват МЕЧ на Радостин Василев (4,2%) и "Величие" на Ивелин Михайлов (4,1%).

"Има такъв народ" и "Алианс за права и свободи" на Ахмед Доган, които в четвъртък обявиха, че ще стават партия, остават под чертата.

За партията на Слави Трифонов биха гласували около 3%, а за бъдещата на Доган - 0,5%.

Подкрепящите "ДПС-Ново начало" се увеличават леко, което ги приближава като резултат до втората политическа сила - ПП-ДБ, докато "Възраждане" отчитат спад в подкрепата.

 "Имаме една относително устойчива картина през последните 3 месеца с едно или две важни изключения - първо, "ДПС-Ново начало" като трета политическа сила е с много близък резултат до ПП-ДБ. "Възраждане", както обичайно сме казвали, са с такава подкрепа в проучванията, защото те успяват да мобилизират много от периферията си в предизборните кампании. Когато обаче няма избори на хоризонта, декларираната подкрепа за "Възраждане" е по-ниска", обясни Добромир Живков.

"Със сигурност резултатите на "ДПС-Ново начало" идват в голяма степен от конформизъм, а и от натиск и формиране на страх, особено в по-малките общности на страната - граждани, които, според мен, са принудени да се идентифицират с определени политически сили. Случват се много неща, ако сте чели по изборите какво става - дали ще се спре на някое село водата, за да се постигне точно определен резултат, или кметът ще бъде много активен - това течение с трансферите на кметовете дори", каза още той като уточни, че говори за преминаването на кметове от ГЕРБ към "ДПС-Ново начало".

Резултатите на "Има такъв народ" показват спад в подкрепата - под 4-процентната бариера, а БСП са на границата - с 5%.

"Малките участници в тази коалиция прогресивно губят подкрепа на декларативно ниво. Доколко това ще се случи на следващи предсрочни избори е трудно да прогнозираме, но това не носи позитиви за тези участници в управлението", допълни Добромир Живков.

Проучването не отчита нова потенциална партия на президента Румен Радев. Според социолога подкрепа за него ще дойде от хората, които не гласуват.