Актрисата Деляна Хаджиянкова пред Lupa.bg: Вярвам в прераждането и в следващия си живот искам да съм оперна певица

Актриса, която е пресъздала над 30 филмови образа. Блести и на сцената с участия в десетки емблематични спектакли. Режисьор на мюзикъли. Хобито й е да е дизайнер на дрехи и да се занимава с вътрешен дизайн. Като малка се занимава с балет и свири на пиано. Обожава музиката. В един следващ живот мечтае да бъде оперна певица, тъй като вярва, че в предишния също се е занимавала с изкуство. Всичко това въплъщава в себе си обаятелната Деляна Хаджиянкова, която през последните два месеца гледаме всяка делнична вечер в сериала по Нова телевизия "Братя". Тя е в ролята на майката на двамата основни герои - Драго и Борис - Снежа.

Хаджиянкова завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ в класа на професор Николай Люцканов с асистенти Маргарита Младенова и Здравко Митков през 1986 г. Прави професионалния си дебют  в ролята на Вела във „Вампир“ във варненския Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Има блестящи превъплъщения на театралната сцена. Участва в "Приказка за стълбата" под режисурата на Маргарита Младенова, както и в "Кучешко сърце" на Иван Добчев, като и двата спектакъла са поставени в Сатиричния театър.

Талантливата актриса е и Чеховата Нина Заречная в "Чайка" на Иван Добчев, както и Наташа в постановката на Маргарита Младенова "Три сестри". Тя е и Безпаметната в "Части от цялото" по Йордан Радичков на Стилиян Петров в Сатиричния театър, както и Марина от "Невинните" по романа „Майките” от Теодора Димова, поставен на сцената на Театър 199 от Стилиян Петров. Хаджиянкова изпълнява и ролята на Майката в „Особености на руското прет-а-порте” по пиесата „Майки и дъщери” на Александър Мардан, поставена от Иван Савов в Бургаския театър. Изпълнява ролите и на Елица, и на Албена в спектаклите на Маргарита Младенова по Йовков „Грехът Златил“ и „Грехът Куцар“ в Театрална работилница "Сфумато". Тя е и Журналистката в спектакъла „Клюки от ада” под режисурата на Ивайло Христов.

Деляна прави дебюта си в киното през 1985 г. във филма на Евгений Михайлов "Смъртта може да почака". След това се снима във филма на Бинка Желязкова и Христо Ганев "Нощем по покривите" - определен като филм-събитие през 1988 г. Участва и в различни филми и сериали, сред които "Разходки с ангела", "Куршум за рая", "Вълкадин говори с Бога", "Хайка за вълци", "Кантора Митрани", "Връзки", "Куче", "Дяволското гърло".

Пред Lupa.bg Деляна Хаджиянкова сподели какво я вълнува през днешния ден и защо според нея глобализацията е поела по грешен път. Актрисата с много таланти обаче не пада духом и вярва, че хората на изкуството имат особена мисия, която им е дадена от Бога. Пред Lupa.bg екранната Снежа разказа и вълнуващи моменти от своето детство и от професионалния си път.
 

Снимка: Фелия Барух

- Г-жо Хаджиянкова, как се срещнахте с героинята ви Снежа от сериала „Братя“?

- Снежа се появи в много особен момент от моя живот. Няколко дни преди да ми се обадят за кастинг коментирах с мои колеги и приятели, че съжалявам, че в българското кино и в телевизията, не се правят филми за жени на моята възраст. Обикновено се снимат и се правят сюжети около млади момичета, което е естествено. Даже казах: „Ето, във Франция правят филми с Изабел Юпер, Жулиет Бинош все още играе много". И няколко дни по-късно ми се обадиха да се явя на кастинг за ролята на Снежа. Разказаха ми каква е героинята, описаха я като жена на моята възраст и аз си казах, че това е някакво знамение. Много се зарадвах, отидох на кастинга, започнах с любима сцена, която си бях избрала от трите сцени по избор. След това вече ми се обадиха и за среща с продуцента. Бях много щастлива, защото по време на първата вълна от коронавирусната пандемия, когато спряха спектаклите и когато изобщо всичко спря, всички ме питаха какво ще правя като дойде лятото и аз казвах: „Ще снимам.“

Бях убедена, че познавам Снежа, но тя се оказа много различна от мен, казва Деляна Хаджиянкова за героинята си в сериала "Братя"

- Вярвате ли в знаците от съдбата?

- Аз вярвам, че няма случайни неща и че когато човек е с чиста интуиция, няма задръжки и не казва „Не, това не може да стане“, нещата просто се случват. Ние не знаем кое е първото и кое е второто – дали си хванал информацията или просто я изискваш от Вселената, но така или иначе тя се случва. Аз прочетох референцията за героинята ми и изключително се впечатлих, защото когато ме поканиха да снимам ми споделиха: „Искаме вашето излъчване, начина, по който вие изглеждате, тя е като вас.“

Всъщност Снежа се оказа много различна от мен и това беше интересното. Аз бях много убедена, че познавам тази жена и че знам какво да правя с нея, но като почнахме да снимаме сцена по сцена, тя започна да ми се изплъзва и усетих, че това е някакъв друг човек, доста по-различен от мен. За разлика от Снежа аз съм много емоционален човек. С чувство за хумор ще кажа, че на „101 далматинци“ могат да ме изкарат с краката напред от рев.

Аз съм такъв тип човек, не винаги ми харесва да съм толкова емоционална, опитвам се да го култивирам, но не винаги успявам. Докато Снежа е със затворена емоция – тя е много прибрана, на пръв поглед хладен тип човек. Има защо героинята ми да е такава и по-нататък в сериала зрителят ще разбере защо тя е обръгнала сякаш носи някаква тайна, носи нещо, което е затворила дълбоко в себе си. В този смисъл Снежа е много далечна от мен. Тя е доста резервирана и подозрителна към хората, аз съм много отворен човек, който приема хората веднага. Аз много бързо тръгвам в диалог, в контакт и в доверието, че ето тази връзка ми е дадена за нещо хубаво.

Получавала съм десетки разочарования, но това не ме е научило да предвиждам ситуациите, за което малко съжалявам. Докато тя това го владее и затова изглежда доста студена, хладна, на моменти изглежда като че ли тегли някакви конци отзад или се опитва да контролира нещо. Това поведение може би е нормално, защото това е майката и тя няма как да не иска да държи юздите на връзката на двамата си синове, особено след всичко, което й се е случило,

Винаги съм искала да имам някаква огромна кауза в живота - да се грижа за хората и да правя някакви добри неща за тях. В този смисъл много ме привлече, че Снежа има фондация и помага на жени, преживели насилие. Доколкото можем да разкажем във филма за тази история, аз смятам, че това са много ценни хора, които преминавайки през нещо, успяват да вземат един опит и да го превърнат в творчество и да помагат на хората. Снежа е много интересна жена. Надявам се по-нататък да мога да разкажа добре за нея. Но това не съм аз. По време на снимките съм имала интересни моменти - примерно аз тръгвам нанякъде, а режисьорът казва: „Стоп. Тя не би реагирала така“. И аз отговарям: „Разбрах, Снежа просто не е емоционална.“

Снежа е хладна и резервирана, защото крие дълбоко в себе си някаква тайна, споделя Хаджиянкова

- Да, прави впечатление, че героинята ви е доста сдържана, дори в емоционални моменти при нея липсва всякаква емоция.

- Да, сдържана е. Но въпреки това аз обичам героинята си. Всеки в цялата тази история се опитва да контролира някакви неща. Като четях сценария сцена по сцена, не усетих това нещо, а сега виждам как всеки от героите се опитва да контролира нещо. Това може би създава особеното напрежение във филма. Много съм щастлива, че попаднах в този екип и с тези колеги. Много съм благодарна, че се случи това изключително вълнение, почти любов между всички нас. Много бих искала сериалът да се харесва и да се гледа.

- Вие гледате ли вечер сериала?

- Първите серии ги гледах редовно и се дразнех на някои неща в себе си. Нормално е - много е трудно човек да хареса сам себе си на екран, защото винаги вижда онова, което не е направил и би могъл да направи. В киното нямаш право на втори дубъл след като филмът излезе пред зрителите, за разлика от театъра, където на другото представление може да си по-добър. В началото се чувствах много особено и ми беше много трудно да извървя оня път, в който да разбера, че това не съм аз и че трябва да гледам на тази жена като на друга жена, на която аз съм вдъхнала някакъв живот и ритъм на живеене, особен ритъм на отношения с хората, любов, каквато тя притежава. Сериалът започна да става много емоционален и опасен, бих казала дори рисков, а аз не мога да гледам екшъни. Аз се плаша от екшъни и имаше някои серии, които ги гледах странично от телевизора, така че да не съм точно пред него. Аз много преживявам нещата и дори сама се успокоявам: „Добре, ти си го снимала, прочела си го“. Но въпреки това преживявам.

- Вие като жена и като актриса преживявахте ли, че Снежа като майка, е разкъсвана между двамата си сина – Борис и Драго? Как успявахте да се владеете така, че да не си личи на кой от двамата синове в определен момент симпатизирате повече?

- Да, аз още го преживявам. Тази история е много особена. Разбира се, че Снежа обича много силно и двамата си сина. Но това е различна любов и аз се надявам да успея да докажа това на зрителя. Разбира се, че има хора, които застават срещу Снежа и й казват: "Как е възможно тя да живее у Борис и Лора, пък да се бори за другия си син Драго." Зрителят ще види по-нататък какви са в действителност отношенията. Реално Снежа не дели Борис и Драго, но това е различна любов. Наблюдавайки хората около мене и с израстването на децата, родителите твърдят, че обичат еднакво и двете деца. Но това не е така. Те могат да ги обичат еднакво силно, но ги обичат различно.

Аз имах невероятни родители. Светла им памет. Бяхме изключително семейство. И майка ми, и баща ми обожаваха и мен, и брат ми, но ни обожаваха по различен начин. Родителят не си дава сметка за това, защото по презумпция обича и двете си деца. Но винаги любовта е различна, защото и връзките са различни. Човечето като е почнало да расте, а и преди това, е създало различна връзка с родителя. Вярвам, че това са срещи с един друг човек, не просто с моето дете и че ти трябва да отработиш тази връзка. Как я отработваш, вече е избор на двамата. А човек прави избор във всяка една секунда. Тук е и проблемът със Снежа, защото тя непрекъснато се опитва да направи някакви избори.

Деляна Хаджиянкова в кадър от филма "Куче" на режисьора Владимир Петев

- Явно и вие сте изградили определена връзка с вашите колеги актьори на снимачната площадка на „Братя“. Каква бе тя?

- Аз съм изключително щастлива с колегите, с които снимам. Няма да ги изброявам поименно всички, но ще кажа, че за мен е изключителна радост, че застанах срещу Калин (Врачански, той е в ролята на Борис, б.а.). Първо ще говоря за децата си естествено. (усмихва се). Калин е изключителен професионалист, страшно харесвам начина, по който той работи, начина, по който изпипва всеки детайл. Човек има какво да научи от него. Никога не е късно да научиш някакви неща. Изключително любовна ми е връзката с Влади (Михайлов, изпълнява ролята на другия син на Снежа - Драго, б.а), който се оказа невероятна личност, много ведър, човек с чувство за хумор. Много бързо влязохме в контакт. Много бързо се сработихме и с Йоанна Темелкова, също изключителна личност.

Със Стела Ганчева и с Тодор Танчев много се забавлявахме преди снимки. Аз съм човек, който до последно може много да се забавлява и да се смее, но когато кажат „Начало“ веднага да влезе в силно драматична роля. Мои колеги и приятели ми казват: „Ти си много смешен човек. Как може да си толкова смешна, пък да играеш все драматични роли?“

В сериала имам един много близък приятел – Искра Донова. С нея години наред се питаме: „Е, няма ли да снимаме в един филм заедно?“. Бяхме си говорили, че ходим на кастинги и в един момент се оказа, че снимаме в един и същи сериал. Настъпи такава радост. Един ден се засичаме в 8 часа сутринта след месец и половина снимки. И двете ни гримират - Искра я гримира едната гримьорка, мен - другата. Искра тръгва с единия снимачен екип, аз - с другия. И двете се засмяхме и си казахме: „Е, добре, че поне снимаме в един филм“. Наистина беше много смешно, тъй като на този етап не се засичаме никъде в сцените.

Младите колеги във филма също са прекрасни, макар и с тях също да нямам общи сцени. И Елена Иванова, и Христина Джурова, и Мартин Петков, и Дария Хаджийска са прекрасни. Мисля, че кастът е много добър.

Снимка: Фелия Барух

- В социалните мрежи зрителите оценяват положително факта, че в сериала няма брутални сцени на насилие, груби думи, псувни. 

- Да така е. Жанрът е криминална драма. Снимала съм в много филми, много текстове са минавали през ума и през сърцето ми. Бих казала, че това е един от най-добре написаните сценарии. Диалозите са невероятни. Аз съм човек, който прави всичко на терен, аз виждам текста и казвам: „Това няма да е текстът, ще е друг.“ Тук няма такова нещо. Много рядко се е случвало да обърна изречението, за да е говоримо. Възхитена съм от сценария и от диалозите. Когато прочетох сцените за кастинга си казах: „О, много искам да се снимам в този филм“, защото диалогът е перфектен. Благодаря на сценаристите за техния професионализъм и за това, което са написали. Толкова естествено, толкова фино влиза в цялото ти живеене текстът им. Огромно щастие е, че може да работиш с такъв текст. Ти не губиш време да го поправяш, ти просто му вярваш.

- В началото на разговора ни споменахте за знаците на съдбата. Родена сте на 6 май – Гергьовден. Чувствате ли се късметлийка за това, че сте родена на такъв голям празник? Чувствате ли се по някакъв начин галеница на съдбата?

- Отдавам огромна значение на това, че съм родена на Гергьовден. Не знам дали съм късметлийка през цялото време. Казват, че Бог обича силните хора и им праща изпитания. При мен нещата се случват, но се случват по-бавно и по-трудно, отколкото ми се иска. Мисля, че това е свързано с някаква особена сила и търпение, на които някой отгоре и вътре в мен непрекъснато ме възпитава.

- Телците сте известни с търпението си.

- Да, мисля, че съм изключително търпелива. (усмихва се). Датата 6 май ми носи късмет, обичам я много. В родилния дом тогава са се родили 9 бебета, от които 8 момчета. Аз съм единственото момиче. Всички молили баща ми да се казвам Гергана, той казал: „Ще е Деляна“ с „е“. Неясно защо. Рождената дата ми носи сила, за да мога да понеса изпитанията и да продължа нататък.

Приятелите ми казват, че съм срам за депресията, защото много бързо се сривам и много бързо излизам от подобни състояния. От малка вярвам, че не знам колко ще е дълъг животът, макар да вярвам, че животът е път през смъртта и че той продължава нататък. Но тук, в земния си живот, нямаме време много за депресивни състояния и човек трябва да прави нещо и да се опитва да се спаси, да върви напред, защото като се обърне след 5 месеца и види, че ги е изтървал, не смятам, че ще му е по-леко. Не че не ми се е случвало. С любовта всеки е изтърпявал някакви неща. Депресията е липса на любов. Всяко едно минусово състояние е липса на любов, защото любовта е която ни определя и която ни прави живи. Любовта в едно много по-широко понятие.

Снимка: Яни Димитров

- Знаете ли каква сте била в миналия си живот и каква желаете да бъдете в бъдещия, след като вярвате в прераждането?

- Имам отговор - със сигурност е свързано със сцена. Първо вярвам, че съм създадена, за да работя това, което правя в момента. Чета от съвсем малка - от 4-годишна, имах 2-3 картона от библиотеката, защото нямаше кой да се занимава с мен и аз се научих да чета рано-рано. След което започнах да играя балет, да свиря на пиано, да рецитирам стихотворения. Голямата ми детска мечта беше да бъда актриса. След като тази мечта се е случила и след като през целия си живот съм правила това, което съм искала, съм благодарна на съдбата. Да, имам версия за следващия живот - много силно желая да съм оперна певица. За мен музиката е нещо по-силно от театъра и от киното. Свирила съм на пиано, обожавам музиката, все по-силно с годините се привързвам към класически произведения. Бих искала да пея на стадиони и в огромни зали. Но да пея опера.

- В коя опера първо бихте искали да се изявите?

- Искам да изпея Тоска. Това съм си пожелала за другия живот – пак да е свързано със сцена и да е свързано с пеене, защото това е огромен адреналин. Не че нашият сега е малък, но пеенето е огромен адреналин.

- Вие и сега се занимавате с музика.

- Да, режисьор съм на мюзикъли. В Музикалния театър поставих мюзикъла "Малката кибритопродавачка", с Румен Бояджиев-син работихме заедно върху либретото, докато той пишеше музиката. След това поставих представлението. Благодаря на тогавашния директор на Музикалния театър Марио Николов, който ме покани. Да, имам отношение към музиката и към музикално-сценичните изкуства. Бих искала да мога пак да поставям такива спектакли.

- Нещо планирате ли?

- Пиша собствено либрето, то ми е поръчано от един композитор. Надявам се да се случи. Това е част от нежните ми хобита. Трудно е, защото го пиша в стих, за да може да се пеят партиите и дотук, докъдето съм го написала, е интересно. Само да свърши този ковид, за да може да довършим проекта и да го осъществим. Пак е любовно, разбира се, мюзикъл е.

Снимка: Фелия Барух

- Какво е за вас Бургас, където сте родена и където сте израснала? 

- Бургас беше много театрален град. Аз съм свидетел на един много силен негов период. Явявах се на рецитали в пионерския дом. По-късно този младежки състав прерасна в студио към Бургаския театър, което се ръководеше от актьора и режисьор Митко Еленов. Получи се така, че повечето от нас, които участвахме в този драматичен състав към театъра, след това завършихме ВИТИЗ или пък работим нещо, свързано с изкуството. Творческата атмосфера в града също ме е изградила като личност. Аз съм от хората, които от много малка непрекъснато се явяваха на някакви конкурси. Първата ми роля ми беше Малкият принц, за което съм много благодарна. Аз бях мъничка и мислех, че ще съм само слушател, а изведнъж ме избраха за тази роля. Това беше изключително събитие в живота ми. И след театралното студио някак си естествено влязохме във ВИТИЗ.

Но какво е Бургас? Особен въздух, особена атмосфера. Свързвам града с мощното присъствие и с творчеството на Христо Фотев, за мен той е един от най-големите поети, които трябва да се изучават. Може би част от моята чувствителност е свързана с този град.

Аз доста години избягвах да ходя там, особено след като загубих родителите си. Там остана брат ми. Слава Богу той има прекрасно семейство с малко, чудно дете. После се оказа, че всичките ми приятели, с които се срещам в София, са свързани по един или друг начин с Бургас. И те ме върнаха към Бургас и към морето и разбира се всяко лято се виждам там с брат ми, със снаха ми и с детето, което е прекрасно.

- Кое запали у вас огъня на изкуството, така че още от малка да искате да бъдете актриса?

- Дядо ми и баба ми бяха учители. Един ден дядо донесе едно стихотворение и каза: „Научи това стихотворение, защото има конкурс и ако искаш може да се явиш“. Аз бях много малка и от много малка започнах да рецитирам. Мама го четеше, тя беше страхотна жена, имаше емоционален глас, искаше да пее в операта, но баща ми изревнува и не я пусна. Тя ме учеше на това стихотворение на Станка Пенчева, което трябваше да декламирам за 8 март и което бе посветено на майката и на дъщерята. 

"Мъничка, мъничка моя,
весело зайче, котенце мило,
в скута на мама сега се е свило."

Но като стигаше до финала „Мама ще бъде с коси побелели“ майка ми започваше да плаче и аз не можех да науча никога тези фрази от нея. Накрая си ги дочетох сама и ги научих. Но и аз започнах да плача на това място... След което започнах да се явявам на конкурси още в първи клас, ходих на балет, танцувах и много от малка се формирах като личност.

Благодаря на майка ми, която ме водеше на всички тези кръжоци – да свиря на пиано, да играя балет. Децата трябва да има откъде да захранят. За съжаление в следващите поколения тези неща се загубиха. Театър, музика, рисуване, поезия - децата и младите трябва да знаят, че културата и изкуството ги издигат духовно. В този смисъл съм много благодарна на Бургас и на родителите ми. Едни хора искаха да ме правят балерина, но баща ми бе категоричен: „Не! Аз искам дъщеря ми да стане сериозен човек." Да последно държеше аз да не съм актриса.

Деляна Хаджиянкова игра съпруга на героя на Васил Банов в сериала "Дяволското гърло"

- Баща ви какво искаше да следвате?

- Той смяташе, че трябва да стана доктор и да бъда хирург. Когато ме приеха във ВИТИЗ татко се разплака и каза: „Аз винаги съм те подкрепял, но не исках никога да бъдеш разочарована. Не съм вярвал, че това ще ти се случи, тъй като в нашия кръг нямаше такива хора.“ А тогава беше трудно да се кандидатства във ВИТИЗ. И на баща ми съм му много благодарна. Дал ми е изключително много откъм усещане за красота. Той е човекът, който ме е учил на цветове, на съчетания. Той се занимаваше с вътрешен и с външен дизайн.

- И вие имате отношение към модата и към дизайна.

- Да, така е. На моменти това отношение е пагубно (смее се), понякога трудно се издържа. Всичките ми хобита са свързани с някакъв тип творчество. Всички тези таланти не са от нас. Смятам, че талантите са от Бога. Ти си един канал, ако успееш да хванеш тази честота, си длъжен да я обслужваш докъдето можеш и доколкото можеш, защото тя ти е дадена да я пренесеш, за да може да облъчиш някакви други хора с хубавите неща. В този смисъл вярвам, че хората, които имат един талант имат още някакви. Забележете - винаги хората, които се занимават с театър могат или да пеят, или да рисуват, или танцуват невероятно, или пишат някакви неща. И с музикантите и с художниците също е така.

Аз имам отношение и към дрехите. Преди доста години ме свързаха с една жена, която хареса моето мислене. Започнах да правя дрехи за Испания. Но кризата, която настъпи там уби абсолютно всичко. Занимавала съм се с украси, но това го правя като хоби. Винаги съм правела и нещо друго, освен театър и кино. Никога не съм искала да тежа на врата на театъра. Аз не съм на щат и затова не се върнах, макар сега да са едни много тежки години и човек да си плаща за тези избори. Вярвам, че човек може да прави още много неща, ако иска честно и почтено да си обслужва професията. И аз го правя. 

И в "Дяволското гърло" Деляна Хаджиянкова влезе в образа на майка на двама синове

- Вярвате ли, че корона кризата доведе хората до катарзис?

- Не вярвам, че тази криза свърши добри неща. Не вярвам, че хората станаха по-добри, не вярвам, че станаха по-толерантни и това се доказва. Тази криза много изнерви хората и всеки спрямо честотите си започна да реагира на всяка следваща ситуация, която му се дава. Човек е правил някакви избори преди този коронавирус и изведнъж всичко се променя. Не можах да стана фен на това театралните спектакли да се предават по интернет. За това има кино, има телевизионен театър, който се снима по специфичен начин, за да може зрителят да види очите на артиста и общите планове. Аз изгледах всичко на Метрополитън опера, което даваха и бях много щастлива. Но въпреки това вярвам, че спектаклите трябва да се гледат на живо, да си в тази зала и да ти спира дъхът. Колеги от различни театри ме каниха да правим нещо заедно в интернет пространството, но засега се въздържам.

Изкушавах се в един момент, защото имаме поети, които не са видели свой истински живот и на мен ми се искаше да представя някои автори така, както аз ги усещам. Не се изкуших, защото все още не вярвам на подобен тип онлайн спектакли. Не казвам, че няма да го направя в един момент, защото свободният творец мисли как може да се пласира. Не обвинявам никого. Само казвам, че искам театрите да се върнат с пълни салони, искам в оперите и музикалните театри по света салоните да са пълни, искам в галериите да влизат колкото хора желаят. Не вярвам, че 30 % зрители в театрите ще направят така, че да няма коронавирус.

Много мои представления паднаха заради тази обстановка. Преди месец в Хасковския театър, където съм гост-актьор, играх в спектакъла "Различен от всички" на режисьора Иван Савов, играхме при 50 % публика. Хората не искаха да излизат от салона, ръкопляскаха. Не смятам, че някой от тях в театъра можеше да се зарази с коронавирус. Знам, че има вирус, знам, че той е опасен, някои хора го карат леко, други - не, но смятам, че просто трябва да се спазват елементарните мерки и да спазваме хигиена. Защото ако вирусът е решил да мине през всички, ще мине. Доколкото можем нека се предпазим.

Снимка: Фелия Барух

Една моя близка казва: "Какъвто и да е този коронавирус, ако Бог го е допуснал, значи той е заради нещо." Не знам дали е права... А когато ме питате за корона кризата бих искала да споделя, че за творците се отпускат много малко пари. Особено за свободния творец, който разчита на някакви проекти, които вече е планирал през следващите месеци. Всяко едно неиграене или спиране на спектакли вече го изхвърля извън схемата на платежоспособния човек, ако няма зад гърба си мъж или съпруга, които да работят и да са добре платени или пък да има дивиденти от някъде другаде. Защото истината е, че за изкуството в България не се плаща достатъчно.

Моля се тази криза с коронавируса да приключи и грижата за изкуството да бъде по-голяма. Глобализацията в световен план има както своите добри, така и много лоши страни. Добрите са, че светът се отвори и можем да пътуваме навсякъде и да се чувстваме хора на света. Но заедно с това дойдоха и проблемите. 

25 години по-късно си давам сметка защо много хора по света правиха митинги срещу глобализацията, още когато тя започна. Защото те са били много по-напред политически, финансово и културно от мен и са предвидили, че това, от което аз се страхувам - че се убиват културни пространства, размиват се етносите, размива се националното чувство, всъщност е цел на глобализацията, а не е нещо, което се случва случайно. И изкуството, и културата в световен план започнаха да отпадат, да се размиват. Да, ти си човек на света, но малко не знаеш кой си, а този свят е красив с различните националности, с различните култури, с различните хора и няма нищо по-красиво от това, защото Бог така ни е създал. И оттам нататък като загубим кой кой е, всичко се обезсмисля. И тук е големият удар към твореца, защото му отнемат онази честота, заради която той съществува и той започва да се губи. Това е много сериозен глобален проблем, не е само български.

Деляна в ролята на Малката Надежда във филма на Бинка Желязкова "Нощем по покривите"

- Моята първа среща с вас в амплоато ви на кино актриса беше през 1988 г. във филма "Нощем по покривите" на режисьора Бинка Желязкова и сценариста Христо Ганев. Филм, който и досега ме вълнува. Изпълнявате ролята на "Малката" Надежда. Там си партнирате с Тодор Колев, Цветана Манева, Станка Калчева, Георги Стайков, Доротея Тончева, Любен Чаталов, Белла Цонева, Георги Калоянчев, Пламена Гетова, Васил Банов, Иван Петрушинов... Какво беше предизвикателството да участвате в този филм в началото на вашата филмова кариера?

- Този филм ми е сбъдната мечта. Има много неща в живота ми, които съм ги измечтала много силно. Те са ми се случили не тогава, когато съм очаквала, но се случват. Бинка Желязкова ми е сбъдната мечта. За добро или за лошо, аз съм от тези поколения, които са гледали нейните филми. Когато съм ставала актриса съм мечтала за нея. Мечтала съм за Бинка Желязкова и за Христо Ганев и съм си казвала: "Господи, сигурно никога няма да снимам при тях. Сигурно никога няма да се докосна до тези фигури." За мен участието в "Нощем по покривите" беше огромно събитие. Обадиха ми се за кастинг, бях някъде на морето. Явих се на кастинга и тръгвайки си от него си казах: "Те никога, никога няма да ми се обадят".

Мина един месец и аз даже си помислих, че снимките вече са започнали. Изведнъж обаче ми се обадиха и ми казаха, че съм поканена за ролята на "Малката" Надежда. Това е един от неописуемите адреналини. Почувствах се на седмото небе. Ако има такова вече го познавам. Бях много, много щастлива. Изключителна среща. Бинка Желязкова ме е научила на страшно много неща - като усещане за жена, дори в детайли, които хората не си представят. За мен Бинка Желязкова е изключителна жена, изключителна фигура. Аз в нейно име винаги съм с маникюр, винаги с лек грим, защото от нея знам, че жената винаги трябва да изглежда изключително добре, да е на ниво, макар тогава да съм била много млада. Защото "Малката" Надежда изобщо не беше някаква накипрена и гримирана Надежда. За мен беше огромна чест да работя с тези хора - и с Бинка Желязкова, и с Христо Ганев, и с всички колеги артисти. За мен това беше огромно училище. По-късно работих и с оператора Светла Ганева в една френска продукция на режисьора Ерве Бале. Светла е човек, когото много ценя. Тя е невероятен оператор и изумителна фигура, но тя няма как и да е друг човек с такива родители. Аз наистина обожавам тези хора.

- Има ли надежда за "Малката" Надежда?

- Бердяев, който е изключително нежен философ и когото аз много обичам да чета, във "Философия на свободата" казва, че активността се превръща в творчество, когато минава през свободата, а най-голямата свобода е във въображението. Затова да следваме въображението и да бъдем свободни да го проектираме в най-красивите си и нежни мисли и докато има любов ще съществуваме.