Актрисата Неда Спасова пред Lupa.bg: „Защото обичам лошото време“ дава възможност на зрителя да разгърне въображението си

Неда Спасова е от хората, които предпочитат слънчевото и хубаво време край морето или пък в планината. Един филм обаче провокира талантливата и чаровна млада актриса да погледне с други очи на лошото време и да открие хубавите неща, които то може да ни донесе. Неда Спасова е в главната женска роля в новия български игрален филм "Защото обичам лошото време" - режисьорски дебют в игралното кино на Яна Лекарска. Неда си партнира с Владимир Михайлов, като двамата се превърнаха в любима екранна двойка на зрителите още от съвместното си партньорство в популярен сериал. В "Защото обичам лошото време" участват и други обичани от публиката актьори като Боряна Пунчева, Елени Декидис, Веселин Ранков и Иван Бърнев.

В специално интервю за Lupa.bg Неда Спасова сподели, че този филм е едно от най-ценните й преживявания в актьорски план. "Много рядко ми се е случвало да работя в такава приятна атмосфера, без да се притеснявам, с лекота, с много приятно настроение. Все повече и повече си давам сметка, че в България трудно се прави кино, въобще трудно се прави изкуство и ако не работиш със съмишленици, с хора, на които имаш доверие, си загубен. Нашата режисьорка Яна Лекарска постигна това като събра брилянтен екип. С колегите актьори – Владо, Елени, Боряна, Весо Ранков бяхме на вълната на доброто настроение", откровена бе Неда Спасова пред Lupa.bg.

С нея разговаряхме за героинята й Ирина и за един от основните проблеми, които са заложени във филма - човек винаги ли прави това, което се очаква от него и само от нашите решения ли зависи да бъдем щастливи. Неда Спасова разказа и за радостта си и емоциите от срещите с публиката, за темите, които самата нея я вълнуват като жена, човек и творец, за новата й театрална премиера "Скрити лимонки" и сподели, че за нея най-важното в този живот е да даваш.

Вече десет години усмихната и позитивна Неда Спасова разгръща таланта си в театъра и в киното.  През 2014 г. тя завършва НАТФИЗ, специалност Актьорство за драматичен театър в класа на проф. Маргарита Младенова. Играла е и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов", Театрална работилница „Сфумато", Младежки театър „Николай Бинев". От февруари 2018 г. е част от трупата на Театър "София." Неда е познато лице и от малкия и големия екран. Тя участва с главни роли в сериалите „Откраднат живот" и "Братя", както и във филмите "Дамасцена", „Останалото е пепел", „Ботев", „Случаят Тесла" и др.

Снимки: Личен архив

- Неда, какви неочаквани неща ти се случиха покрай снимките на филма „Защото обичам лошото време“? Ти самата как се отнасяш към мрачното и дъждовно време?

- Никак не обичам лошото време – дъжд, вятър, сняг. Но за мен този филм е едно от най-ценните преживявания в актьорски план. Срещнах се с изключителни професионалисти, в случая даже не включвам актьорския състав, за него е ясно. Техническият екип – хората зад кадър бяха страхотни професионалисти. Много рядко ми се е случвало да работя в такава приятна атмосфера, без да се притеснявам, с лекота, с много приятно настроение.

Нашата режисьорка Яна Лекарска събра приятелски екип. Все повече и повече си давам сметка, че в България трудно се прави кино, въобще трудно се прави изкуство и ако не работиш със съмишленици, с хора, на които имаш доверие, си загубен. Яна постигна това като събра брилянтен екип. С колегите актьори – Владо, Елени, Боряна, Весо Ранков бяхме на вълната на доброто настроение.

Жалко, че снимахме само 18 дни. Бих се радвала да можехме да прекараме повече време заедно, защото наистина ни беше много приятно, с много хубави емоции си тръгнах от този проект. Сега и на голям екран го посрещнах с хубави емоции.

Знам как сме работили, знам какво сме дали, знам каква е била атмосферата на снимачната площадка – това е изключително важно за крайния резултат. Обикновено си личи, когато атмосферата не е била добра, независимо колко е гениален сценарият и колко брилянтни са актьорите и режисьорът. Ако е имало лоша атмосфера по време на снимките, гарантирам, че резултатът няма да е уникален. Не знам дали нашият резултат е уникален, смятам, че е добър, смятам, че сме си свършили работата и виждам, че част от това нещо се дължи на страхотния екип на филма.

Неда Спасова и Владимир Михайлов по време на официалната премиера на "Защото обичам лошото време" в София

- Филмът вече един месец е по кината. Седмици преди официалната премиера вие имахте и много предпремиерни прожекции в различни градове на страната и екипът направи много срещи с публиката. Какво прочете в очите на зрителите след прожекциите?

- Хората в по-малките градчета – давам за пример Враца и Добрич, защото това бяха малките градове, в които ходихме, бяха много щастливи, че сме там да ги уважим, че те са уважили нашия филм, че сме там да се видим с тях, да си поговорим, да се снимаме. Особено в Добрич, никога не бях ходила там, буквално отидохме за един час, дори не можах да разгледам града, но една жена със сълзи на очите ни каза: „Благодарим ви, че дойдохте, тук никой не идва в този забутан град.“ Със сигурност Добрич не е забутан, но е много отдалечен, пътят до него е дълъг, няма достатъчно културни мероприятия и за тях тази прожекция беше един голям празник. Те също ни доставиха празник, защото ни гледаха с толкова много обич и уважение.

За прожекциите във Враца, аз съм оттам, бях притеснена, че залата няма да се напълни. Слава Богу, имаше две пълни прожекции една след друга. Видях много познати, приятели, хора, които не познавам и беше много хубаво, защото усещаш подкрепата на твоите съграждани, които са дошли не само заради теб, но и заради Владо и заради филма.

Иначе във Варна, в Бургас, в Пловдив, където също бяхме, публиката е свикнала да има повече такива събития. Пловдив е “центърът на културата”, там хората непрекъснато ходят по такива събития. И в Бургас и Варна е така. Разбира се публиката там също ни прие много топло. Във Варна беше 30 градуса в деня на прожекцията и слава Богу, че хората дойдоха на прожекцията ни. Благодарихме им, че въпреки хубавото време навън те са влезли в тъмната зала. (смее се)

Беше страхотно преживяване това турне! Много неща чухме за филма, които ние не сме си мислили и които умишлено не сме слагали във филма. По интуитивен път хората правиха различни асоциации, които бяха уникални. Аз продължавам да откривам някакви неща във филма, защото в него няма детайли, които да ограничат въображението на зрителя, да слагат в рамка персонажите и това според мен е най-ценното на този филм.

Моята героиня Ирина може да е счетоводител, може да е адвокат, може да е доктор, може да е всичко. Зрителят има възможността и свободата да направи своя сценарий такъв, какъвто го вижда и усеща. Обръщам се към колегите, които правят филми, да правят такива срещи с екипа, защото публиката има нужда да се среща с творците, седящи зад конкретен филмов проект.

Неда заедно с режисьорката на филма Яна Лекарска

- Българските зрители определено имат нужда от качествено българско кино и от такъв тип срещи с актьорите и екипа на филма.

- Определено разбрах, че хората имаха нужда да ни видят, да ни кажат, нещо, дори да ни направят някаква критика. Слава Богу критиката, която получихме, беше градивна, не злонамерена. Филмът ни не е съвършен. Имахме прожекция и среща с екипа в Дома на киното в София и едно момче каза: „Лакът ти за нокти след една година беше същият.“ (смее се) Стана ми мило. Да, лакът наистина е същият, не сме снимали след една година и не сме се сетили, че може би този лак трябва да е различен. Имаме такива дребни грешчици, но пък е приятно, че хората са ги видели. Това значи, че детайлно са гледали филма.

Моята героиня Ирина влиза нещастна в „Защото обичам лошото време“, но излиза щастлива, споделя Неда Спасова

- Когато Яна Лекарска ти даде да прочетеш сценария и те покани за главната женска роля с какво те грабна историята и образа на твоята героиня Ирина?

- При най-първия прочит си казах: „Боже, главна героиня, която не е с тежко детство, не е изнасилвана, бита, не е зависима, не дължи пари на държавата и на мутрите. Обикновено в българските филми имаме някакъв много категоричен външен проблем за главните герои. А в случая имаме една абсолютно нормална жена, с добър стандарт на живот, която не се чуди как да свърже двата края. Ирина е жена като повечето от нас. Разбира се, тя има проблем, но той е в нея, в нейните решения и в нейните избори. Той не е породен от външни обстоятелства, с които тя сама не може да се пребори.

Самата аз съм имала проблемите на Ирина – щастлива ли съм в това, което правя, харесва ли ми това, което правя, това ли е животът, който искам да живея. Мисля, че много от жените, особено на възраст 30+, се сблъскват с тези проблеми. Когато си по-млад всичко върви от само себе си, не му обръщаш внимание, но в някакъв момент започваш да се замисляш за някакви неща, както и самата Ирина, така и аз.

Предположих, че много жени се срещат точно с “правилата” за зрялата жена - очакванията към зрялата жена - как да се държи, какво да прави, а дали е щастлива и дали това я прави щастлива - това е друг въпрос. Когато започнахме да работим детайлно по сценария открих много неща още по-симпатични, чисто психологически, които сме се опитали да подадем като усещане към зрителя -  за нещастието на тази героиня, но не буквално.

Защото по някакъв начин Ирина влиза доста нещастна във филма, но мисля, че излиза много по-щастлива и това се отразява от зрителите. Те не знаят защо е щастлива, не знаят точно какво е станало, тук им оставаме свободата те да си представят. Но моята героиня е доста по-щастлива на финала. А финалът дава надежда и шанс, че можеш да промениш живота си стига да го искаш.

Героите на Владимир Михайлов и Неда Спасова - Борис и Ирина са приятели от детството, които се срещат след 20 години в малкото крайморско градче, където са прекарвали летата си заедно. Искрата на приятелството постепенно преминава в романтична тръпка

- Да открехнем на зрителите, които все още не са гледали „Защото обичам лошото време“, но имат възможност да го гледат сега по празниците в кината, а и след това, да не бързат да стават на финалните надписи, защото след тях има втори финал.

- Да, точно така. Беше много забавно като ходим на прожекциите да се срещаме със зрителите, казвахме на управителите на кината: „Да знаете, че има още един финал, той е 20 секунди, след надписите, не светвайте лампите на надписите, за да не си тръгнат хората.“ Има зрители, които казват: „Аз нямах нужда от този финал.“ Аз също съм от тези зрители.

Но има зрители, които казват: „Слава Богу, че го имаше този втори финал.“ Защото той вдъхва по-категорична надежда, че животът е станал по-хубав и по-щастлив. На мен ми е достатъчен онзи финал с Иван Бърнев, който казва това хубаво стихотворение на Александър Петров, пуска музиката и животът продължава с хубава музика. Но пак казвам - повечето зрители имаха нужда от втория финал и той свърши своята работа.

- И аз съм от тези зрители – вторият финал е много добър, не стои захарасано, а съвсем реалистично и се вписва в цялостната стилистика на филма да вдъхне надежда и оптимизъм.

- Радвам се, че така го усещаш.

- Неда, беше ли важно за теб, че с Владимир Михайлов се познавате добре като колеги и сте имали партньорство в киното преди „Защото обичам лошото време“, така че сега да изградите отношенията между двама приятели от детството, които се срещат след 20 години?

- Да. Когато се запознах с Яна и тя ми даде сценария и ми каза, че е поканила Владо Михайлов за главната мъжка роля. Аз казах: „Супер“. Защото с него вече се познаваме, а във филма става въпрос за хора, които се познават, макар и да не са се виждали от много време. Чисто партньорски беше много ценно, защото с Владо вече сме работили заедно, показали сме си магариите, знаем си актьорските навици и умения. Познаваме се много добре и най-важното е, че се приемаме такива каквито сме.

Беше много ценно, че с Владо се познаваме добре и сме работили заедно преди да снимаме "Защото обичам лошото време", сега донадградихме партньорството си, споделя Неда Спасова

Опитах се да си представя, ако аз трябваше да си партнирам с колега, когото не познавам, така добре като Владо, или той да си партнира с колежка, която не познава така добре, според мен нещата нямаше да се получат така хармонично.

В един такъв доста интимен и камерен филм наистина беше важно да не се притесняваш от партньора си. Нещо, което на мен понякога ми се случва, когато работя с нови колеги, които не познавам. В случая с Владо това изобщо не го е имало. Надявам се, че и той не се е смущавал от мен. Мисля, че донадградихме партньорството си в този филм вече, познавайки се и като хора, и като начин на работа, навици, маниери.

Яна каза, че изборът на мен и на Владо не е заради проекта, в който сме работили преди, а защото заедно ни е видяла като екранна двойка. А за този проект беше ценно и необходимо да познаваш добре човека, с когото си партнираш, защото 80% от филма сме само с Владо.

Неда заедно с Боряна Пунчева в кадър от филма

- Филмът спечели Наградата на публиката на София филм фест. Има и няколко номинации за наградите на Съюза на българските филмови дейци „Васил Гендов“, които ще бъдат раздадени в средата на май. Ти си номинирана за най-добра главна женска роля, Владо Михайлов – за най-добра мъжка, Яна Лекарска – за най-добър сценарий, филмът има номинация и за дебют и за най-добър игрален филм. Радваш ли се тази номинация?

- Радвам се изключително много. На мен това ми е първата номинация за кино и ми е първата номинация за главна роля. В театъра съм имала номинации за поддържаща роля и за дебютна роля, но за пръв път имам номинация за главна роля. Не смятам, че наградите са най-важното за успеха на един проект. Те са просто още едно стъпало нагоре за самочувствието на творците в този проект. Наградата на публиката на София филм фест мисля, че ни беше най-важната награда, защото този филм е за зрителите и за хората преди всичко.

Докато Яна монтираше филма си говорихме и тя сподели, че нашият филм е с особен статут – нито е арт филм за фестивално кино с по-ограничена публика, нито е масово кино – комедия или екшън. Самите ние не знаехме как ще се приеме филмът – той е някъде по средата, има артистични моменти, има поетични моменти, но същевременно е абсолютно достъпен за масовия зрител без претенция, без умозрителност. Затова казвам, че Наградата на публиката ни е най-важна, защото стигнахме до публиката. Този филм е преди всичко за българската публика.

"Защото обичам лошото време" спечели Наградата на публиката на София филм фест 

- И чуждестранната мисля, че няма проблем да го разбере.

- Интересно ми е как ще реагира чуждестранният зрител – дали ще разбере този ретро бит, който присъства във филма – прахосмукачка „Ракета“, бърдуче, чушкопек - подобни вещи, които са си много наши, балкански. Музиката е изцяло българска и звучат страхотни естрадни парчета, които са си също много наши. Предполагам, че за чуждестранната публика би бил интересен този бит, но емоционално бихме я докоснали с историята на филма, която няма време и пространство. Тя някакси е общочовешка.

- „Защото обичам лошото време“ връща героите на филма, а и зрителите към детството. Ти по какъв начин чрез този филм се върна към детството си и какво най-ярко изплува като спомен в съзнанието ти от детските ти години?

- Детството ми беше много приятно. А към тийнейджърството хич не искам да се връщам. Имала съм моменти като моята героиня – желание просто да избягам вкъщи. Моето вкъщи до студентските години беше Враца. Сега е София – тук е животът ми, работата ми, приятелите, колегите. Не мястото, а хората правят дома дом. Но докато бях студентка имах такива моменти, в които исках да избягам вкъщи във Враца, да съм си в моя дом, в моята стая, с моите вещи и с моите неща. Те са ми носили някакво успокоение.

И по този начин и Ирина търси това успокоение. Тя е имала прекрасно детство с усмивки, с хубави вечери край огъня, където са се събирали двете семейства, за които става въпрос във филма. Тя затова и бяга, защото това й носи утеха, носи й спомена за миналото, което е било прекрасно в нейните очи. В момента в живота си тя не намира това спокойствие.

Имах такива бягания като моята героиня в миналото, гледам вече да живея в настоящето, тук и сега, независимо колко е трудно понякога, защото миналото може само леко да ме погали и успокои, но няма да ми реши проблема. Това е нещо и което самата Ирина разбира във филма. Тя бяга, за да потърси утеха и успокоение, но всъщност решението го взима сама и сама си оправя живота, миналото и спомените от прекрасното детство не й решават проблемите.

Владо Михайлов и Неда Спасова заедно с режисьорката Яна Лекарска и продуцента Калин Калинов се срещнаха със зрители от различни градове у нас 

- От екипа споделяте доста забавни моменти зад кадър. Ти имаш ли свой любим забавен момент от снимките на филма?

- Ние снимахме през май в село Горна Василица близо до Долна баня. Това е време, когато хората косят с косачки, плевят, режат клони. И нашият продуцент Калин Калинов обикаляше цялото село да моли хората да спрат за десетина минути, защото тези шумове много се чуваха и пречеха на звука във филма. По време на снимките не съм се замисляла, но сега си давам сметка, че Калин обикаляше селото и тичаше като луд по дворовете да моли хората да спрат за малко.

Докато снимахме в магазинчето сцените с Елени – то си е истинско магазинче, отстрани пък имаше курбан, колеха се агнета, вдигаше се шумотевица и там трябваше да помолим хората да спрат за малко. Беше много смешно, тъй като кучето Дора на нашия звукар Весо беше през цялото време с нас на снимки. Тя е страхотно куче, много кротко, не лаеше и се разхождаше свободно. И на няколко пъти влизаше в кадър. И даже единия път снимахме общ план и ние с Владо си говорим репликите и изведнъж Дора минава.

Владо я поглежда и продължава да си е в роля, аз я гледам и аз си продължавам репликите, но по лицето ми вече се появява неувереност и спирам кадъра и викам: „Кучето не ни притеснява, така ли?“ (смее се) Оказа се, че екипът на монитора е гледал само нас и въобще не е видял сладката Дора, която си преминава спокойно като статист в кадъра.

Филмът беше заснет през май и юни 2023 г. край морето. Оператор на филма е Младен Минев

- Паралелно с филмовата ти премиера ти имаше и театрална. В Театър „София“, който сега гостува на различни сцени, участваш в най-новия спектакъл „Скрити лимонки.“ Твоята героиня в пиесата обича кактуси. Как се срещнахте с нея по пътя?

- Оказа се, че има жени в България, които са маниаци на тема кактуси. Членувах в няколко групи за кактуси и кактусолюбители. Аз не съм маниак, имам два кактуса вкъщи и както героинята ми казва в пиесата „Те нямат нужда от нищо.“ Отвреме навреме трябва да се сещаш да ги напръскаш с вода, това може да се случва и веднъж в месеца. Те са толкова непретенциозни растения. Моите кактуси са на десет години, нищо не им правя. Истината е, че не цъфтят, може би, за да цъфтят трябва да положа малко повече усилия, но е факт, че са живи и нямат нужда от нищо.

Актрисата в спектакъла "Скрити лимонки" на режисьора Николай Поляков в Театър "София"

- Кактусът като символ на външен непукизъм и вътрешна нежност – отвън той има бодли и реално е защитен от околния свят, но ако махнеш бодлите му той става крехък и раним. Така е и с хората – слагаме някаква външна маска на непукизъм или надменност, а всъщност сме раними.

- Има и такава асоциация разбира се. Моята героиня в спектакъла е зарязана от мъжа си заради друга жена, тя в един момент започва да го обвинява, да “проявява бодлите” си – какъв беше проблемът, аз не исках нищо от теб и бях като кактусите - кротка, тиха, само от време на време с нужда от малко водичка. И моята героиня започва да се сравнява с кактусите, които са безкрайно непретенциозни растения и сигурно най-лесните за отглеждане. Но те все пак имат бодли и тази сърцевина, която не виждаме заради бодлите тя е привлекателната в кактуса.

Неда прави впечатляваща роля и в постановката "Невинно малко убийство" в Театър "София" под режисурата на Надя Панчева

- Оригиналното заглавие на пиесата е „Бомби“. У нас го поставихте като „Скрити лимонки“. Какво би взривило Неда Спасова и какво би я изкарало извън релси в живота?

- Общочовешките и социални несправедливости - захвърлени животни, ударени деца, ограбени възрастни. Това са неща, които нарушават закона, не са морални, не са човешки. Такива неща наистина ме изкарват извън контрол. Понякога реагирам много остро, когато някой нарушава нормалните права на друго живо същество – човек или животно.

Когато се проявява неморално отношение, нараняващо достойнството или физически нараняващо друго живо същество това ме изкарва извън релси. Имала съм моменти, когато в такива ситуации съм била много агресивна и не мога да контролирам поведението си чисто емоционално. Опитвала съм се да помогна, да реша проблема и да кажа на човека, който е наранил друг човек, че не е прав. Не се замислям какво ще си помислят другите за мен в този момент, защото виждам някаква несправедливост, каквато не отговаря на общочовешките морални принципи, не само на моите.

Неда на площад "Свети Петър" във Вечния град - Рим

- Прави впечатление, че често участваш в различни благотворителни каузи, споделяш каузи за събиране на средства за болни деца или възрастни, за бездомни животни. Явно това е и твоето разбиране да помогнеш по някакъв начин на нуждаещите се.

- Това е най-малкото, което мога да направя – някой да ме помоли за негов роднина, приятел или близък да споделя по социалните мрежи. И особено като имаш хора, които те следват, харесват, споделяш и с тях тази информация, за да може да си помагаме. Светът така е устроен – за съжаление, за да се излекуваш от някакви тежки болести трябват стотици хиляди левове.

Следвам страници на приюти за бездомни животни, защото те също се нуждаят от помощ. Държавата няма никакво отношение към бездомните животни в България. Има общински приюти, но те са с ограничени възможности и капацитети. И оттук нататък има фондации и сдружения, които работят благотворително. И на тях също трябва някой да им помогне, за да се купи храна за животинките, да ги ваксинират и т.н.

Опитвам се да помогна, колкото мога. Нямам уникални възможности, но ако мога да споделя някаква информация за дарения винаги ще го направя и никога не съм отказала такава помощ.

Морето и хубавото време зареждат талантливата и чаровна актриса

- Как ще прекараш великденските празници?

- Сигурно ще отида за малко до морето, да видим дали времето ще е благосклонно или ще е лошо. Надявам се поне да не вали, нищо че обичам лошото време. (смее се).

- Какво би пожелала на хората за празниците?

- Преди всичко да са живи и здрави. Да се опитват да намерят спокойствие, баланс и хармония със себе си, с душата си и да дават. Дали ще им се върне – ще им се върне.

Както в онзи хубав разказ „Серафим“ на Йовков, в който героят събира цял живот пари за ново палто, че неговото е раздърпано и окъсано. И накрая съседът му казва, че му трябват пари за лечение на жена му, която е болна и Серафим му ги дал.

Съседът му казал, ама как ще ми ги даваш, ти нали си събираш за ново палто. И Серафим казал: „Хубаво си е то, мойто палто. Аз като го позакърпя пак, ще прекарам с него и таз зима. Пък ако ми е писано, с него може и пред бога. То там, на онзи свят, туй палто може да ми помогне. Може пък там да ми дадат ново палто, златно, тъй да се каже, скъпоценно...“ Така че нека хората да дават. Това ми е много любим разказ и се опитвам да си го наложа като начин на живот.