Актьорът и двукратен носител на „Икар“ - „Златен глас“ Симеон Владов пред Lupa.bg: Щастието не се измерва в пари, откривам го в професията си и в моето хоби градинарството

Най-трудно беше да дублирам едновременно седемте роли на Еди Мърфи в „Смахнатият професор“

Култура
18:10 - 15 Януари 2024
10234
Актьорът и двукратен носител на „Икар“ - „Златен глас“ Симеон Владов пред Lupa.bg: Щастието не се измерва в пари, откривам го в професията си и в моето хоби градинарството

Симеон Владов е единственият до момента наш актьор, който е двукратен носител на престижната награда на Съюза на артистите в България "Икар" - "Златен глас", присъждана за дублаж. Популярният артист, който е едно от най-разпознаваемите лица на българската театрална и музикална сцена, празнува своеобразен 30-годишен юбилей в дублажа. Той озвучава филми във всички жанрове. През 1993 г. се явява на кастинг в БНТ и на следващия ден вече е на работа. Един от първите му филми е “Ловци на духове”, където дава гласът си на Дан Акройд, изпълняващ ролята на д-р Реймънд Стенц. 

В Международния ден на театъра - 27 март през 2009 г. печели наградата „Икар“ в категория „Златен глас“ за дублажа на сериала „Гордост“. През 2022 г. получава втора награда „Икар“ в категорията „Най-добър дублаж“ за всички седем роли на Еди Мърфи в "Смахнатият професор". 

Както с усмивка отбелязва възпитаникът на НАТФИЗ той е и доайен на свободните артисти в България, тъй като от 1995 г. е артист на свободна практика. В забележителната си кариера на актьор в театъра, киното и дублажа, Симеон Владов е и певец, и телевизионен водещ. В момента активно участва в проекта "Пеещи артисти" със записани пет песни досега, играе в хитовия мюзикъл на Софийска опера "Mamma Mia!", в първата джаз опера у нас "Вечеря в Манхатън" в Нов театър-НДК, написана от композитора Любо Денев, участва и в редица концерти.

През 2024 г. "златният глас" на България чества и още един юбилей - 10 години на моноспектакъла си „Любовта не може просто да отмине“. Симеон Владов се надява през пролетта да изиграе и стотното представление. За всички тези прекрасни събития в живота на актьора, за пътя му до НАТФИЗ и до театралната сцена, за сегашните мечти и радости Lupa.bg разговаря с известния артист.

- Г-н Владов, каква бе за вас 2023 година? Ако човек погледне само участията ви през декември в концерти и театрални постановки – вероятно нито един ден не сте имали почивка. Празничният месец започна за вас с участието ви в мюзикъла „Mamma Mia!”,  раздадохте се и в редица други спектакли и коледни концерти. За пръв път пяхте и в благотворителния концерт за „Българската Коледа”. С какви чувства изпратихте старата година?

- Декември при мен беше изключително натоварен, така е.  През 2023 се навърши една моя лична годишнина, свързана с част от работата ми като артист, най-обемистата част. През март станаха 30 години от работата ми в дублажа. За тези години съм озвучил хиляди филми и сериали в различни стилове и жанрове и десетки световноизвестни артисти. През миналата година сбъднах и една своя мечта - да участвам за пръв път в концерт на „Българската Коледа”. За страдащите деца в България трябва да се направи всичко! И всеки от нас, трябва да помогне с каквото може! Това, което аз мога да направя, освен дарените есемеси, е да изпея и даря песен за тях. Щастлив съм, че макар и с малко, съм помогнал за облекчаване страданията дори на едно дете.

Моята интерпретация на златния хит, изпят страхотно преди много години от Панайот Панайотов – „Момчето, което говори с морето” събра много адмирации. Песента е хубава и моя много любима. Силен текст на Недялко Йорданов, запомняща се мелодия, написана от композитора Константин Ташев. Беше чест и удоволствие да работя с Боби Иванчев, с диригента Левон Манукян, с музикантите от оркестъра на БНР, с всички талантливи колеги.

През годините не веднъж съм участвал в събития на сцената на Народния театър, но никога не съм ползвал някоя от гримьорните. Този път бях настанен в гримьорна с други колеги. Учудването и трепетът ми бяха големи, когато разбрах, че съм в гримьорната, която е ползвал проф. Любомир Кабакчиев - човекът, който ме прие във ВИТИЗ. Съвпадение?! Едва ли... Просто в живота няма случайни неща!

- Ласкаете ли се, когато ви наричат „златния глас“ на България?

- Веднага ги поправям и казвам: „Аз не съм златният глас на България, аз вече съм платиненият глас на България“, защото имам две награди "Икар" - "Златен глас“ на Съюза на българските артисти. (смее се). Засега съм единственият с два Икара за дублаж. Първият Икар „Златен глас“ получих през 2009 г. за дублажа на италианския сериал „Гордост“, където озвучавах главния злодей, изигран от актьора Франко Кастелано.

Втория Икар получих през 2022 г. за озвучаването на Еди Мърфи в „Смахнатият професор“ 1 и 2, където озвучавах всички негови роли – пет мъжки и две женски. Тази награда ми е много ценна, защото се определя от колегите от дублажа. За мен беше голямо удоволствие и удовлетворение, защото работата по образите на Еди Мърфи беше много сложна.

Еди Мърфи са го обличали като майката и са го снимали като майката, после са го обличали като бащата и са го снимали като бащата, след това като бабата и т.н. Той не може да играе едновременно всичките образи, докато аз трябваше да ги озвучавам едновременно. А имаше сцени, в които семейството се събираше на масата и всички говореха един през друг и аз бързо трябваше да сменям интонации, бленди, начин на говорене. Беше доста изтощителна работа, но след като ми дадоха Икар явно съм се справил.

Симеон Владов е носител на два "Икара" за дублаж. В Народния театър, където протича церемонията по награждаването, той се снима заедно със статуетката пред портрета на своя пръв учител във ВИТИЗ - големия актьор проф. Любомир Кабакчиев

- Това ли за вас беше най-голямото предизвикателство в дублажа?

- Да, това беше най-трудното нещо, което съм правил и най-голямото предизвикателство. Озвучавал съм и Антъни Хопкинс в два филма, единият от които е „Амистад“ – големият филм на Стивън Спилбърг. Озвучавал съм и Брус Уилис в „Съдружници по неволя“ и във всичките филми „Умирай трудно“. Той е интересен за дублиране, неуловим е за имитиране или озвучаване в хубавия смисъл на думата. Жалко, че има здравословни проблеми. Озвучавал съм и Брад Пит, и Джеръми Айрънс, Силвестър Сталоун във всички филми „Роки“, Джеймс Пюърфой в сериала „Последователите“ и още много други. И съм благодарен образно казано за тези срещи.

Едно от хубавите ми постижения, за което и колегите са ме поздравявали, е за дублажа на сериала „Луцифер“, където озвучавам Том Елис. Той много ми пасва на натюрела и мисля, че се получи много добре.

30 години в дублажа – това не е никак малко, озвучавайки световноизвестни артисти – не само американски, но и английски, и руски, и италиански, и френски и два Икара – мисля, че това е една забележителна кариера в дублажа. Много хора ме разпознават по гласа – и в градския транспорт, и в магазина, и полицаи са ме спирали да ми проверяват документите и в момента, в който проговоря, наострят ушите.

Симеон Владов е Хари в мюзикъла на Софийска опера "Mamma Mia!", поставен от акад. Пламен Карталов

- Гласът ви спасявал ли ви е от някакви неудобни за вас ситуации?

- Преди години ме спря млад полицай, защото така се случи, че минах на червено. Полицаят ме спря и ми взе документите, погледна ме, не ме позна и се загледа в тях: „Симеон Владов, о-о-о, „Али Макбийл“. Той се оказа фен на сериала. „О-о-о, Ричърд Фиш“. Той дори знаеше кой герой озвучавам“. И аз викам: „Ами, да“. И полицаят каза: „Г-н Владов, толкова е хубав сериалът. Вие така хубаво правите този образ заедно с всичките си колеги. Ама защо минахте на червено?“ И аз му отвърнах: „Много бързам“. „Е, закъде?“ „За дублаж“. „Е, айде, тръгвайте“. Друг път са ме спирали и са ме питали какво ще се случи в „Местопрестъплението Маями“. Като излезе първият турски сериал „Хиляда и една нощ“, където озвучавах героя на прекрасния турски актьор Халит Ергенч – Онур, в блока, където живеехме, ме наричаха Онур. И аз все обяснявах, че се казвам Симеон.

Заедно със своята колежка Гергана Стоянова си партнират в дублажа, в проекта "Пеещи артисти" и на театралната сцена

- Част от веселите и интересни случки от вашата работа в дублажа залегнаха в спектакъла „Гласове под наем“, където си партнирате с ваши колеги от дублажа.

- Да, така е. Понякога с колегите правим лапсуси, казваме някоя смешна дума. Ако човек не се усеща, а другите го чуят и започнат да се смеят и се наложи да прекъснем записа, този, който е направил грешката, се чуди защо спираме.

Специално за мен най-интересното в дублажа са били хубавите филми с хубавите образи, с интересните и големите артисти, както и анимацията. Озвучавал съм много анимация, много нахсинхрони съм правил за големия екран и там за актьора е най-благодатно за реализиране на актьорските му заложби. В анимацията съм озвучавал всякакви животни – лъв, вълк, слон, магаре, делфин и дори вещица.

В спектакъла „Гласове под наем“ си партнирам с колеги от дублажа – добри артисти като Гергана Стоянова, Виктор Танев, София Джамджиева и режисьора Христо Ботев, който също играе. С други талантливи колеги пък си партнирам в „Брачни безумия“. Там на сцената сме заедно с Милена Маркова, Милица Гладнишка, но тя се отказа по лични причини и сега на нейно място влиза Албена Михова – също една прекрасна актриса. В пиесата участват също и Жанет Миовска, и Николай Тодоров.

- Гледате ли филмите, след като ги озвучите?

- Почти не. Даже много рядко се навивам да гледам и кино. Понякога приятели ме питат: „Гледали ли този филм, гледа ли този сериал?“ И аз казвам: „Вие луди ли сте? Аз цял ден съм озвучавал филми и да се върна вкъщи и да гледам някой филм, това вече е издевателство над самия мен.“

Кадър от клипа към песента "Любовта просия не търпи" по текст на Симеон Владов

- През пролетта на миналата година беше премиерата на песента ви „Любовта просия не търпи“, както и на клипа към нея. Заснехте видеото във Вършец, като чрез песента подехте каузата за възстановяване на емблематичното Царско казино в града. Как се роди вашата песен и защо прегърнахте идеята за реставрация на старите красиви сгради във Вършец?

- Песента „Любовта просия не търпи“, която е по мой текст, има интересна история. Написах го преди 27-28 години, още като завършвах Театралната академия. Тогава бях много влюбен, но любовната връзка приключи по неприятен за мен начин - бях изоставен, момичето замина за чужбина и след това аз написах този текст. Той е доста драматичен, много интимен, личен. По-късно се запознах с композитора Николай Антов, който беше ръководител на група „Север“ във Видин. С него работихме заедно в Пернишкия театър, където играех. Той видя моя текст, хареса го и написа песен.

Записахме я в едно видинско студио, всички наши приятели я чуха и много я харесаха. Това беше непрофесионален запис. През 2022 г. на 1 юли на централния площад във Видин имахме голям концерт, който се казваше „Пресътворените песни“. Заедно с колегите от оперетата Денко Проданов и Илона Иванова и с Яница Маслинкова, с която пък пеем заедно в мюзикъла „Mamma Mia!“ в Софийска опера, участвахме в концерта и пяхме песните на Николай Антов заедно със Симфониета – Видин под диригентството на Димитър Косев. Така неговата и моята мечта да се възродят песните му се сбъдна.

Заедно с продуцента Игор Марковски, който стои зад проекта "Пеещи артисти"

Една от тези песни беше „Любовта просия не търпи“. След като я записахме професионално в студио я представих на г-н Игор Марковски, който е продуцент на проекта „Пеещи артисти“, където участвам и аз. Той много хареса песента, каза, че тя е едно малко бижу и я включи в огърлицата от хубави песни на „Пеещи артисти“. Така „Любовта просия не търпи“ влезе в проекта „Пеещи артисти“ 2. Заснехме клипа в края на април м.г. в пролетен Вършец. Клипът е по сценарий на г-н Марковски.

И така подкрепихме каузата за спасяване не само на Царското казино, но и на Банския комплекс и за възстановяване на курорта Вършец, който в последните години е в окаяно състояние. Той е единственият наш курорт с европейски привкус, защото там има сгради, които са правени преди 120 години от наши талантливи архитекти по западни образци. Затова го наричаме „града на прашасалия аристократизъм“. И ние искаме да издухаме този прах и Вършец да стане „града на българския аристократизъм“.

С моята приятелка Гергана Въглярска, по чиято инициатива се създаде сдружението „Живи извори - Вършец“, решихме да помолим г-н Марковски „Любовта просия не търпи” да се снима там, за да можем да популяризираме каузата. Така много хора чуха за каузата „Вършец“ и аз станах нещо като лице и глас на тази кампания. Много хора от града и от цяла България се включиха и през август във Вършец направихме концерт на „Пеещи артисти“ в подкрепа на възстановяването на старите сгради.

Предстоят и други събития, тъй като тази година се навършват 100 години от откриването на сградата на Царското казино и 150 години от рождението на Дамян Иванов, създателя на парка във Вършец, който е вторият по големина обществен парк в Българя след Борисовата градина в София.

Заедно със свои колеги актьори и певци през 2022 г. Симеон Владов участва във Видин в концерта "Пресътворените песни"

- Ваша детска мечта е била да станете архитект. Включването ви в каузата „Вършец“ свързано ли е с желанието ви от детството да строите и да реставрирате стари сгради?

- Като малък бях едно от децата, което не знаеше точно какво иска. Харесваха ми много неща. Исках да стана пътешественик, исках да стана откривател, геолог, за да откривам природни съкровища, исках да стана и археолог, за да откривам и други съкровища, исках да стана и архитект, и космонавт, и лекар, и най-накрая се спрях на актьор и певец. Това ми беше най-голямата мечта в крайна сметка и направих всичко възможно тя да се сбъдне. За мен архитектурата е едно от изкуствата.

Много хора забравят, че архитектурата е изкуство. Лошо е, когато някои архитекти забравят, че това е така и правят грозни и нефункционални сгради. Защото една сграда, освен функционална, трябва да бъде и красива. И понеже във Вършец е пълно с такива сгради бижута, които са полуразрушени или разрушени, ние искаме това да се промени. За съжаление, ръководството на общината, което последните два мандата ръководи Вършец, сега спечели за трети път с машинации, с купуване на гласове. Даже в момента се водят дела за изборите, но живеем в България, където за съжаление всичко е възможно – и мошеници, лъжци и манипулатори могат да управляват малки градчета, че дори и държавата.

- Защо се включихте в проекта „Пеещи артисти“?

- От малък пея, занимавам се с музика, свирил съм на пиано. Когато исках да кандидатствам в Театралната академия – тогава ВИТИЗ, приятели ми казаха: „Защо не кандидатстваш и в Консерваторията? Ти можеш да свириш на пиано и да пееш.“ Замислех се и си казах, че може би е по-добре да стана актьор, защото един актьор винаги може да пее, докато един певец трудно може да играе в театъра и да снима. Дойдоха години, в които нещата се преплетоха и жанровете и стиловете се смесиха – певци стават артисти, а актьори се занимават професионално с музика.

През годините съм бил фронтмен на поп рок група, участвал съм в първата група на на Деляна Мичева – „Аква“. Бил съм и в Музикалната академия за човека на диригента Йордан Камджалов, там също активно се занимавах с пеене. След това се явих и на кастинг за мюзикъла „Mamma Mia!“ в Софийската опера и за моя радост го спечелих. И вече пет сезона играем „Mamma Mia!“. Аз играя Хари - един от бащите на главната героиня Софи и на сцената си партнирам с прекрасни колеги като Весела Делчева, Людмила Козарева, Еделина Кънева, Орлин Горанов, Владимир Михайлов и много други. Така че активно се занимавам с музика.

Селфи за спомен след поредната емоционална среща с талантливите си колеги от "Mamma Mia", с които е изиграл над 60 спектакъла от общо 120 - Весела Делчева, диригента Светослав Лазаров, Аделина Томова, Ана-Мария Крайчева, Владимир Михайлов, Радослав Владимиров, Калин Душков и асистент-режисьора и хореограф Риолина Топалова


След „Mamma Mia!“ дойде поканата да участвам в първата джаз опера в България – „Вечеря в Манхатън“ на Любомир Денев в Нов театър НДК, където я постави известният режисьор Бойко Илиев. И там се явих на кастинг и ме одобриха. В този спектакъл също си партнирам с прекрасни колеги музиканти. Тогава дойде и поканата от г-н Марковски. Един ден той ми се обади: „Г-н Владов, искам да ви поканя за моя проект „Пеещи артисти“. Тогава – след първата песен от проекта "Ля Ля" на Людмила Сланева и Герасим Георгиев-Геро, аз записах втората по ред песен "Българският тъпан", а веднага след мен Татяна Лолова, светла й памет, записа третата песен от проекта - "Кутийка за спомени". 

За тези три години и половина аз вече съм един от хората с най-много песни в „Пеещи артисти“ – записах пет песни – „Българският тъпан“, „Рядък екземпляр“, дуета с Гергана Стоянова „Като птиците“, „Любовта просия не търпи“ и последната засега песен „Гурме любов“. Игор Марковски ми каза преди два месеца: „Г-н Владов, вие сте готов почти за албум“. И аз отвърнах: „Даже трябва да бъдат два – единият с индивидуалните песни, а вторият – с дуетите.“ (смее се)

- Кои песни изпяхте по време на концерта на „Пеещи артисти“ в НДК на 23 ноември м.г.?

- Изпълних „Любовта просия не търпи“, „Българският тъпан“, която е запазена марка и с нея се откриват концертите на „Пеещи артисти“ и дуета с Тодор Георгиев „Гурме любов“. Песента е по негова музика и по стихове на неговата съпруга Вили Георгиева. Това е една от закачливите песни в проекта. С него играем двамата готвачи в клипа. Така че общо участвах с три песни, както и на концерта през 2022 г.

Симеон Владов в клипа към песента "Гурме любов"

- Песента „Българският тъпан“, където пеете „По-добре беден български тъпан, отколкото богат тъпанар” символизира ли днешна България?

- Символът го е видял известният поет Георги Константинов, който е написал текста, музиката е на Красимир Гюлмезов. Много хора харесват тази песен. Тя придоби огромна популярност, защото в себе си има и социален елемент.

Българското общество е разделено социално – и икономически, и финансово, и духовно, и хората се припознаха – едни в българския тъпан, други – в богатите тъпанарите, които бият тъпана.

Даже съм получавал упреци от някои богати хора, които ме познават или които са мои фенове. Те са ми казвали: „Не всички богати хора в България са тъпанари, ние си плащаме данъците, ние осигуряваме работни места.“ И аз отговарям: „Да, така е, има такива като вас, но има и те за съжаление са голямо мнозинство, останалите богати хора в България, които не плащат данъци, уволняват хора или им плащат оскъдни пари като заплати, не правят благотворителни жестове и затова хората са ги приели като богати тъпанари. Така че не се сърдете, а доказвайте, че не сте богати тъпанари с всичко, което правите.“

Кадър от видеото към песента "Българският тъпан", която Симеон Владов записа за "Пеещи артисти"

- Ще ви провокирам за отговор на въпроса от песен, която изпълнявате – „Защо не можем да сме щастливи като птиците всяко лято“?

- Това е едно от най-хубавите стихотворения на големия наш поет Павел Матев. Явно хората не успяваме да бъдем щастливи, не само всяко лято, а не успяваме въобще да бъдем щастливи в този живот. Всеки един от нас в един момент от живота си е нещастен, в други моменти е щастлив. Според мен щастието е вътрешно усещане. Дори когато човек е тъжен и има проблеми или изпитва някаква мъка, той пак може да бъде щастлив, когато открива красивите неща и моменти около себе си.

Щастието е усещане към света, не се измерва в пари, не се измерва в предмети, не се измерва дори в събития. То се измерва по усещането да виждаш красивото, веселите и приятни моменти, красивите неща от природата, изкуството, от хората около теб. Повечето хора се стремят към щастието, но като че ли не могат да го достигнат, не знаят как.

- Вас какво ви прави щастлив? Често споделяте в социалните мрежи цветни природни пейзажи.

- Аз си намирам щастливите моменти и щастливите мигове, защото животът особено в днешно време и тук при нас е доста труден, доста тежък, много стресиращ, особено за артист, който има много ангажименти и се бори с всякакви неща от живота.

Едно от моите хобита е градинарството. Там намирам най-голяма утеха, намирам най-голяма красота и то ми действа като релаксиращо занимание, един вид нирвана. Градинарството може би е най-хубавата професия на света. Това го казват много хора. Преди години имаше изследване във Великобритания, според което най-тъжните и най-мрачните хора били банкерите, а най-щастливите са градинарите.

- Неслучайно крал Чарлз III се занимава с градинарство.

- Да, усетил е накъде отиват работите. (смее се) Колкото и пари да имаш си нещастен, ако нямаш поне едно хубаво хоби като градинарството. Имам и колекция от кактуси и други растения и заниманието с тях ми създава комфорт и хубави моменти. Имам и къща с градина в Ботевград, откъдето съм. Там ходя отвреме навреме да се занимавам с истинско градинарство. Насадил съм много екзотични растителни видове. С моята приятелка Гергана Въглярска, която е журналист и преди години е издавала луксозното списание „Градина“, имаме идея да го направим в интернет формат. Нарекохме тази платформата "Цветен лабиринт".

Все повече и повече хора се интересуват от градинарство. А освен цветята и декоративните неща, то включва и зеленчукопроизводството, плодните дръвчета, интериорните и екстериорните цветя, как да направиш градина и т.н., също така и това, което береш от градината как да го приготвиш. Темите около градината са неизчерпаеми.

Друго мое хоби е да събирам минерали и кристали с интересни форми и цветове. Вече имам цяла колекция от интересни екземпляри. Това също ми доставя удоволствие. По едно време домът ни се беше превърнал в каменна кариера и на терасата нямаше къде повече да сложа кактуси и други цветя, но аз продължавам да купувам и да обогатявам колекцията си.

- Какви бяха за вас годините на следване във ВИТИЗ при проф. Любомир Кабакчиев, Димитрина Гюрова и Пламен Марков?

- Аз влязох във ВИТИЗ, но излязох от НАТФИЗ, защото Театралната академия се смени името. Прие ме проф. Любомир Кабакчиев, не се познавахме с него, просто той е видял нещо в мен и ме прие. За съжаление той почина през лятото на 1986 г., аз закъснях с излизането от казармата и трябваше да презапиша годината, защото класът на Любомир Кабакчиев го взе тогавашният ректор на НАТФИЗ проф. Надежда Сейкова.

Като всеки преподавател тя гледаше да се освободи от хора, които не е избирала за класа си и които имаха някакви причини да не бъдат в началото на годината на лекции. Но аз направих хитър ход, след като тя ми каза, че трябва да презапиша годината, защото съм закъснял два месеца, аз я помолих да бъда сценичен работник в Учебния театър. Тя зяпна от учудване и каза: „Добре, назначавам ви от другата седмица“.

Така цял сезон бях сценичен работник и строях декорите заедно с колегите.

И следващата година като презаписал студент ме прие проф. Димитрина Гюрова. Дори имаше спор между нея и проф. Елка Михайлова, която водеше другия клас, която също искаше да ме вземе в нейния клас. Но проф. Гюрова се пребори. Асистент й беше Пламен Марков, който тогава беше млад, нямаше още титли, беше само десетина години по-голям от нас, студентите.

Завърших при нея с дипломните си спектакли „Училище за жени“, режисиран от Пламен Марков и с една много хубава пиеса от Тенеси Уилямс „Време за нагласа“, поставена от проф. Димитрина Гюрова. И в двете постановки играех главни роли. В нашия клас бяха също така Санчо Финци, Натали Дончева, Радена Вълканова, Биляна Стойчева, Евгени Господинов и други колеги, които за съжаление не се занимават с театър. След завършването на НАТФИЗ получих покана от Пернишкия театър и четири сезона играх на негова сцена, а от 1995 г. станах актьор на свободна практика и съм доайен на свободните артисти в България.

- Как вашето семейство прие желанието ви да бъдете актьор?

- Майка ми, светла й памет, беше много против да се занимавам с актьорство. Преди да вляза в казармата ме приеха Счетоводство и контрол в Икономическия институт „Карл Маркс“. Майка ми казваше: „От теб нищо няма да излезе, макар че имаш отлична диплома от гимназията в Ботевград“. И аз кандидатствах в Икономическия само да й докажа, че ще успея. Тя беше спокойна, че отивайки в казармата аз съм приет във висше учебно заведение.

Но аз, без да й казвам, кандидатствах във ВИТИЗ. Сестра ми, тайно от майка ми, носеше литература в поделението в Горна Малина, за да мога да се подготвя за ВИТИЗ. Подготвих се абсолютно сам и бях много щастлив, когато ме приеха, защото наистина проф. Кабакчиев и екипът му са открили в мен някакви дарби и таланти и са ме приели без да ме познават.

- В момента сте в разгара на репетициите за нов спектакъл – „Напразни усилия на любовта” от Шекспир, като режисьор е вашият професор от ВИТИЗ – Надежда Сейкова. Кога се очаква да бъде премиерата?

- Да, започнах ново театрално приключение в живота ми. Преди няколко месеца получих покана от неуморимата, талантлива и креативна Милена Червенкова да участвам в тази постановка в Арт театър, чийто директор е тя. Милена мечтае премиерата да бъде около 94-я рожден ден на професор Сейкова, който е на 28 февруари. Засега премиерата е насрочена за 8 март.

Когато Милена ми се обади да ме покани за ролята на Краля взех решението веднага. Репетираме в дома на проф. Надежда Сейкова. Тя удивлява всички ни с жизнеността си, пъргавия ум, чувството си за хумор и пиетета към словото и театъра на Шекспир. Общуването с нея е школа по театър в истинския смисъл на тази дума. Удоволствие е да я гледам и слушам, а удоволствието става двойно, когато си партнирам с колегите - всичките талантливи и много готини.

Симеон Владов заедно със своята преподавателка в НАТФИЗ - видната режисьорка проф. Надежда Сейкова, с директора на Арт театър Милена Червенкова и с колеги, с които репетира спектакъла „Напразни усилия на любовта” 


- Защо любовта не може просто да отмине, както се казва и едноименният моноспектакъл с ваше участие?

- Радослав Гизгинджиев написа пиесата специално за мен. Това бяха четири пиеси, написани за неговия проект „Любов“ – два моноспектакъла за мъже и два за жени. Те излязоха на сцена 2013-2014 г. и от тези четири моноспектакъла само моят продължава да се играе. Тази година честваме 10 години на „Любовта не може просто да отмине“ и се надявам до април-май да изиграя и стотното представление. То е един бутиков спектакъл, който се харесва на зрителите, защото докосва струните на душата на много хора.

Първото представление за тази година е на 17 февруари, събота, от 16 часа на сцена „Антракт“ в „Театро отсам канала“. Каня зрителите да заповядат. На двете сцени на театъра работим доста активно с г-н Александър Пеновски - един истински съвременен меценат на изкуството, на когото много благодаря за съдействието и подкрепата.

Тази година Симеон Владов отбелязва 10 години на своя моноспектакъл "Любовта не може просто да отмине"

- Предизвикателство ли е да сте сам на сцената?

- Голямо. Но аз вече имам опит с моноспектаклите. Преди време в „Червената къща“ играх в „Най-сетне край“ от Петер Турини. Самият Йосиф Сърчаджиев, който ми е бил кумир, когато бях млад актьор, дойде след спектакъла, без да се познаваме, да ми стисне ръката. Тогава той ми каза: „Това, което вие направихте тази вечер, много малко актьори в България могат да го направят“.  Това мен беше един страхотен комплимент.

- Какви творчески проекти ви предстоят през тази година и какво си пожелавате?

- Предстоят записи на нови песни за "Пеещи артисти" 3, тъй като все повече композитори желаят да работят с мен. Предстои и създаване на нови театрални спектакли, които са в процес на обсъждане с талантливи колеги, с които ще работим. Ще имам и турнета из цяла България, готвя се и за снимки за платформата "Цветен лабиринт", предстоят и записи на нови аудио книги за Сторител. Пожелавам на всички здрава, успешна и щастлива 2024 година. И да се четат повече книги, да се ходи по-често на изложби, театър и кино!