Артисти изследват самотата в съвременния свят

"Главният бич на съвременния човек е самотата и отчуждеността", анализираха още през 70-те години на миналия век руските писатели фантасти братя Аркадий и Борис Стругацки. Половин век по-късно темата за самотата е още по-актуална и болезнена и насочва мнозина творци към нейното изследване. Темата провокира творци от куклените театри в Стара Загора и Плевен да интерпретират „Самотата в съвременния човек/свят".

Спектакълът е изграден по текстове на поетесите Антония Антонова и Цветелина Вътева, а постановката се роди от първия у нас театрален уъркшоп, реализиран от Асоциацията на куклените актьори. Премиерата се състоя първо на сцената на Кукления театър в Стара Загора, а на 13 октомври предстои спектакълът да бъде представен и в Драматично-кукления театър "Иван Радоев" в Плевен.

Ръководители на творческата работилница са талантливият творчески тандем - режисьорът Веселка Кунчева и сценографът Мариета Голомехова. Текстът на песните е на Веселка Кунчева, Антония Антонова и Цветелина Вътева.

В постановката участват Анна-Валерия Гостанян, Валентин Василев, Деница Дончева, Елица Матева, Ива Николова, Иван-Александър Дойчев, Ивана Бобойчева, Йордан Тинков, Любомир Желев, Маргарита Костова, Марияна Петрова. Музиката е на един от най-добрите композитори на театрални постановки Милен Апостолов, вокалите на песните са на даровитите артисти Полина Христова и Цвети Пеняшки.

Четирима са асистент-сценографите - Ваня Плачкова, Елица Маринова, Сияна Пейчинова и Ясмин Манделли, като са използвани основно телени мрежи и осветление. Те пресъздават човешки взаимоотношения, сравнявайки ги с отношението на хората към материалното, споделят авторите на продукцията.

Провокирана от пандемичната обстановка и всичко, което се случи през изминалата година, темата на уъркшопа успя да фокусира процеса на работа в посока на това какво е да бъдеш човек дори и в най-нечовешките времена. И колко са важни отношенията ни със заобикалящите ни хора и с хората въобще.

Представлението провокира зрителя да осъзнае, че щастието не е материал или разменна единица, а се крие в отношенията между хората. Въпросът е дали преследвайки щастието и недоволството от неговата липса, човек може да провокира нещастие в хората около себе си и да самогенерира нещастие за самия себе си.

Благодарение на емоционалния текст и музика, на интересните режисьорски решения, на чувствените импровизации на актьорите, на магичната визуална среда спектакълът ни отвежда по отшелническите пътища на всеки един от нас, за да разкрият загадките ни вътре в нас. 

От много години режисьорът Веселка Кунчева успява да намери успешната синергия между кукления и драматичния театър и да провокира артистите да погледнат от различни ъгли и героите, и текста и да предложат свои решения за реализирането на постановката. Затова и всеки спектакъл под режисурата на Веселка Кунчева и в сътрудничество със сценографа Мариета Голомехова започва с възбуждаща фантазията на артистите творческа работилница.

Усещането за самота, което преминава като червена нишка през спектакъла, въвлича и самите зрители в това душевно изследване, преминаващо през различни емоционални състояния.

Сценографските решения на Мариета Голомехова са изключително оригинални - сцената е "оплетена" с телени мрежи, спускат се въжета - сякаш символ на самотата в съвременния човек, живеещ в свят, изпълнен със страх, материализъм и егоизъм. И въпреки това той търси изход от тази самота, за да намери пътя към щастието.

Снимки: Гергана Дамянова