Бактерия ни разболява през риба от Черно море

Патогенна бактерия, която може да предизвика различни заболявания при рибите, дори и при човека, е открита при поредното проучване на биоразнообразието в Черно море миналия месец. Тя е от рода псевдомонас, обясни пред „Монитор“ доц. Виолин Райков от Института по океанология към БАН.

Това са предварителни резултати, но според учените тя води до различни заболявания като туморни образувания и вътрешни кръвоизливи.

„Това са болестни състояния. Рано е да правим по-сериозни изводи, вероятно бактерията е в симбиоза с някои видове, но това означава, че е необходима и по-сериозна термична обработка на рибите при консумация, за да не попаднат тези микроорганизми в човешкото тяло“, предупреди доц. Райков.

Според учените интересното от новото изследване е, че са открити различни бактерии при мидите и рибите, но пък те са от един и същи род. Това показвало, че има предпочитание на различните видове към конкретни микроорганизми. Бактерията псевдомонас пък е няколко вида - поне 7-8.

Целта на новото прочуване е била в няколко насоки и е по програмата за събиране на данни и във връзка със спечелен проект по Фонд „Научни изследвания“. Тази година то цели установяването на няколко вида стресови фактори за организмите. Изследвани са 7 промишлени вида.

На първо място е проучван т.нар. оксидативен стрес. Става дума за намаляване на кислорода в средата и установяването как това влияе на физиологичните процеси при видовете.

„Имаме само предварителни данни, тепърва ще ги анализираме, но е необходимо време. Оксидативният стрес определено влияе върху развитието на организмите. Има различни нива на ензимите в отделните части на приземните слоеве в морето. Но всички тези видове стрес действат върху процесите заедно, не отделно“, обясни още доц. Райков.

В същото време учените не са открили намаляване на популацията при рибите. Оказва се, че тези, които изследват, са с устойчив улов. Това обаче се дължало донякъде и на факта, че у нас няма квоти за улов освен при цацата и калкана. Направено е обаче изследване при големината на окото на риболовните уреди при улова на барбуна и в момента се обсъжда увеличаването му с цел да се задържат по-големи индивиди и да не намалява ресурсът.

„Само у нас е 8 см, а в Турция е 13 см. Оптималният размер на нашите популации е около 12 см, така че допустимият размер на окото на уредите трябва да се увеличи с 4 см. Това обаче е свързано със социално-икономически ефекти, с разходи на рибарите, но да се надяваме, че ще доведе до запазване на рибния ресурс. Целта е да се ловят барбуни, които поне веднъж в живота си са дали поколение и са достигнали полова зрялост“, каза още ученият. Според него това няма как да стане веднага, а и рибарите трябва да бъдат подпомогнати от държавата.

„Тук не става дума за задължаване, рибарският бизнес е доста крехък и би трябвало държавата да предложи компенсаторни механизми, с които да регулира нещата и да подпомогне тези хора. Ако продължаваме по същия начин да използваме рибните ресурси, те се изчерпват. А морската храна остава най-чистата храна, колкото и е замърсена водата”, каза доц. Райков.

Според него в момента рационална експлоатация има само при трицоната, всички други видове са в състояние на свръхексплоатация. В същото време много трудно може да се наложат квоти, а това е един от начините за контрол.

Едни от застрашените видове у нас са делфините и акулите, но при делфините популацията им не зависи от лова, а от храната.