„Хотел между тоя и оня свят“ или може ли да излъжеш смъртта?

Има ли спирка между земята и небето, в която простосмъртният очаква „присъдата“ си – дали да живее или да умре? Кой ще бъде пощаден? Какво ще отреди съдбата? Има ли справедливост или краят е случайна фаталност? Кой ще получи право на живот след безкомпромисното разголване на истината? Пред тези съдбоносни въпроси са изправени героите на брилянтния френско-белгийски драматург Ерик-Еманюел Шмит в неговата великолепна пиеса „Хотел между тоя и оня свят“. Дългоочакваната премиера на спектакъла под режисурата на Иван Урумов се състоя на 5 ноември в Театър „Българска армия“.

Постановката те хваща за гърлото още от самото начало с интересната сценография, дело на Нина Пашова, която е и автор на костюмите. Асансьор, поставен в средата на сцената, отвежда героите, преминаващи през своя катарзис, или към този или към онзи свят. А зрителите стават участници в своеобразната им игра между живота и смъртта. Изправени пред асансьора, символизиращ сякаш съдния ден, героите в тази пиеса ще трябва да разкрият докрай своята същност.

„Хотел между тоя и оня свят“ е една от най-поставяните пиеси на Ерик-Еманюел Шмит, както по света, така и у нас. Нейният успех се дължи и на факта, че почти криминалният сюжет държи изострено вниманието на зрителя, който следи с интерес случващото на сцената, и не изпуска действието до края. Френско-белгийският драматург ни пренася в един странен хотел без врати и с прозорци, които не се отварят, до който персонажите достигат само с един асансьор. Там всъщност е мястото, където героите, изпаднали в кома, очакват накъде ще поемат – нагоре или надолу. Някои чакат с месеци и с години. Там се срещат хора с най-различни съдби.

Едни разказват живота си и признават грешките си, други са далеч от подобен катарзис. Едни получават шанса да живеят, а други – уви не. А майсторството на Ерик-Еманюел Шмит е, че дори в най-драматичните ситуации той не оставя героите си да губят присъствие на духа и чувство за хумор. А самоиронията и сарказма правят спектакъла още по-интригуващ. А в хотела между тоя и оня свят има и любов, и тъга, и интриги, и флирт. Точно в тази спирка между земята и небето хората чувстват и страдат, но не усещат болка.

Всъщност от самия човек, от неговата физическа и психическа кондиция зависи дали ще продължи да живее и да се радва на благата на земята или ще трябва да поеме към неизвестния свят. Е, разбира се, нужен е и мъничко късмет, както и професионализъм от страна на лекарите, в чиито ръце често е животът на болни или пострадали при катастрофи хора. Силното и талантливо актьорско присъствие помага още повече за разгръщане на предизвикателната пиеса на Шмит.

Звездата на Народния театър Дарин Ангелов този път гостува на сцената на Театър „Българска армия“. Неговият герой е млад мъж на име Жюлен Портал, роден в заможно семейство, с добро образование, ерген е, който не се отказва от нито една от сладостите на живота. А най-голямата му слабост са жените. „Трябва да ми отнемат живота, за да си дам сметка за цената му“, разсъждава героят на великолепния Дарин Ангелов.

Още един звезден актьор – този път от трупата на Военния театър - Иван Радоев, впечатлява зрителите. Неговият герой е президент на корпорация, свръх богат, самоуверен, носещ строгата дискретност на хората, които смятат, че са достойни за уважение от останалите. „Аз винаги съм спазвал всички правила, а ето че този безмозъчен идиот на педали не ги спази...“, възмущава се бизнесменът, блъснат от улицата от невнимателен колоездач. Героят на Радоев има твърде много задачи на земята и е уверен, че съдбата му е отредила да живее.

Великолепно-ироничният Георги Къркеланов, в образа на Маг Раджапур, задава болезнените въпроси без отговори: „Защо Бог пази велико мълчание? И той ли е в кома? Защо не отговаря? Може би е в шоково състояние? Вкарайте го в реанимация! Съживете го.“ Облечен в копринена роба, героят на Къркеланов чете един и същи вестник всеки ден от шест месеца и внася особен колорит в спектакъла.

„Гадателства, хороскопи по поръчка, астрология, консултация по предците, въртене на маси, трансцендентална медитация, Маг Раджапур – всички хилядолетни науки на Близкия и далечния Изток. Предсказва бъдещето.“ Така се рекламира той. И може би единствен от „гостите“ в хотела между тоя и оня свят знае каква съдба го очаква. Или пък по-скоро сам я предизвиква, за да спаси едно младо момиче със слабо сърце, давайки й своето.

Симпатии предизвиква и Анастасия Ингилизова и нейната припряна героиня - чистачката Мари, пристрастена към чистотата. Ели Колева като Лора е очарователно червенокосо момиче. Движи се като привидение. Моето щастие се побира в шепата на ръката ми, споделя тя. „Понеже не мога да се разходя – опиянявам се от едно цвете. Слънчевият лъч, промъкнал се през прозореца, ме сгрява колкото цял ден, прекаран на плажа. Благодарение на ромоленето на дъжда по покрива съм преплавала през всички морета. Достатъчно е само да застанеш неподвижно и да забравиш всичко, което се е случвало и ще се случи“, споделя героинята й.

Облечена елегантно в бяло и със строго изражение Нети Добрева като Д-р С управлява хотела безпристрастно и хладнокръвно. С – като светлина и смърт – светлина, която връща хората сред радостите на земята или като онази с косата, която ги отнася към отвъдното. „Искате там горе да си дадат сметка за вашите заслуги?! Тук волята е в режим на дефицит. Животът е подарък, както и смъртта. Моля, заповядайте в асансьора“, са нейните най-чести реплики към гостите на странния хотел.

Младите актьори Ясен Атанасов и Владимир Матеев пък с мълчанието си изразяват едновременно надеждата и безнадежността на живота под нежната и същевременно изпълнена с напрежение музика на Дони.