„Титан“ – първи сборник с разкази от писателя дисидент Сергей Лебедев

Мълчащата съвест ражда призраци, пише авторът на „Предел на забравата“ и „Дебютант“

Книги
11:05 - 30 Ноември 2023
1921
„Титан“ – първи сборник с разкази от писателя дисидент Сергей Лебедев

Първият сборник с разкази „Титан“ на руския писател дисидент Сергей Лебедев е висша форма на висока литература, но не това е неговата ценност. Съществуват такъв вид книги, които се раждат, живеят и отправят послания далеч над литературното поле. „Титан“ прониква дълбоко в тъканта на обществото. Тя е част от паметта, историята, настоящето и бъдещето. Това е книга от обществено значение, най-вече заради безпощадния й опит за справянето с миналото.

„Титан“ излиза на 4 декември под знака на издателство „Кръг“. Както и с предишните две книги на Лебедев – романите „Предел на забравата“ и „Дебютант“, които установиха руския автор като един най-добрите в Европа, и тук българският превод е на Денис Коробко. Художник на корицата пък е Албена Лимони. „Титан“ ще бъде сред новите заглавия на 401-ви щанд на „Кръг“ по време на Панаира на книгата, който ще се проведе между 5 и 10 декември в НДК.

Съветският и постсъветският свят, с неизказаното си изобилие от престъпления, са естествен хабитат за призрачни сюжети. С „Титан“ Лебедев създава нов жанр, чрез който преодолява смъртоносните последствия от историческото, реалното зло. Сборникът е пътепоказател в моралния хаос на постсоциалистическите общества.

В предговора авторът обяснява: „Усещането за наближаващия край на една епоха винаги дава живот на мистиката. (…) Съзнанието на хората търсеше образи, търсеше език за описване на трагедията – и прибягваше към мистични алюзии, които пра­вят зловещото минало реално и едновременно с това го отчуждават, превръщат го в обект на друг свят, друга реалност. Е, призраците наистина не се раждат сами за себе си. Ражда ги мълчащата съвест“.

Лебедев отваря „тъмният килер, в който се е запазило всичко изместено, изхвърлено, задраскано от живота и паметта за седемдесет години комунистическо управление“. Подобно на високо оценените му романи, разказите в тази книга дават думата на реликви, места, животни и лица в търсене на справедливост за бурното минало, наситено с непрекъснато и неназовано зло и наследено от съвремието.

В сгъстените до крайност, концентрирани до невъзможност за преглъщане истории това минало е чудовището под леглото, призракът зад прозореца, сянката върху слънцето. Сред сюжетите има както реалистични, така и мистични. Някои герои стават жертва на свръхестествени сили или на собствените си психични разстройства.

Лебедев ни повежда на зловеща разходка из няколко емблематични сгради: щабквартирата на КГБ Лубянка и дачата на Сталин в Кунцево. Различни моменти от съветската история се появяват в различни истории. А Титан е псевдоним на писател, недолюбван от съветската власт и изпратен в трудов лагер.

Разказите са плод на задълбочено и обстойно изследване, но не на някаква научна литература, а на живота, на обществото, на малкия човек и неговия бит, неговите обсесии и жалки, често безсмислени опити да бъде, всичко това отразено в архивите на ДС.

„Фактически през цялото време на същест­вуването си съветската държава е унищожава­ла хора и е унищожавала всяка памет за унищо­жените – пише Лебедев. – При това в архивите на Държавна сигур­ност и досега се пазят милиони архивно-след­ствени дела. Милиони измислени обвинения. Милиони лъжливи разпити, построени по един художествен канон: от отрицанието до при­знаването на несъществуваща вина. Тези дела, този метатекст с неговите стандартни сюжети и жанрове е може би глав­ното и най-страшно руско произведение на ХХ в. Свидетелство за злото, останало не­прочетено.“

През февруари тази година Лебедев представи в България при огромен интерес своите два романа. Той обсъди с публиката провалите на съвременното руско общество и остро разкритикува политика на Путин, както и своите колеги писатели в родината си.

Сергей Лебедев (1981 г.) е руски журналист, писател и дисидент, автор на шест книги. Още с дебюта си „Предел на забравата“ получава международно признание. Преводът му на български от Денис Коробко получи награда за ярки постижения от Съюза на българските писатели. Романът „Дебютант“ пък е номиниран за две от най-престижните европейски литературни награди – „Ангелус“ и „Ян Михалски“.