Руският писател дисидент Сергей Лебедев пред Lupa.bg: От авторитарен лидер Путин се превърна в луд тиранин

Руският писател и журналист Сергей Лебедев пристигна у нас по покана на българските си издатели от издателство "Кръг", за да представи лично двата си романа, издадени на български - „Предел на забравата“ и „Дебютант“. Той се срещна с десетки български читатели в столичната книжарница „Гринуич“, раздаде и много автографи, а също така разговаря и със студенти от Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

От няколко години писателят-дисидент живее в Германия, тъй като не е съгласен с политиката на Владимир Путин. Сергей Лебедев е роден през 1981 г. в Москва. От 14-годишен участва в геоложки експедиции в северната част на Русия и Казахстан в продължение на осем години. От 2000 г. до 2014 г. работи като журналист, заместник главен редактор на вестник „Първи септември“. Публикува стихотворения в списание „Звезда“. Още с дебютния си роман "Предел на забравата", издаден през 2010 г., получава международно признание - книгата е издадена на повече от 15 езика, а българският ѝ превод, дело на Денис Коробко, е награден от Съюза на преводачите за ярки постижения.

В родината на Лебедев „Предел на забравата” е посрещнат като голямо събитие в съвременната руска литература. Включен е в дългия списък на финалистите за националната литературна награда „Большая книга“, както и в списъка за приза „Национален бестселър“ през 2010 г. През 2016 г. „Предел на забравата“ е сред най-добрите 10 книги, преведени на английски език, според „Уолстрийт джърнъл“. Романът "Предел на забравата" е донякъде лична изповед на самия Лебедев за неговата семейна история - това е драмата на млад мъж, който научава, че един от най-близките му хора е бил палач в трудов лагер. Самият писател като геолог открива някогашни лагери на ГУЛАГ в Сибир и разбира, че негов чичо е бил началник на един от най-страшните сталински лагери.

Вторият роман на Лебедев „Год кометы” е издаден през 2014 г. Преведен е на английски и френски. Третият му роман „Люди августа“е публикуван в Германия през есента на 2015-а и през 2016-а в Русия. Той е включен в кратките списъци за литературните награди „Букър“ и „Нос“. Четвъртият му роман „Гусь Фриц“ излиза през 2018 г. и се радва на голям успех на английски и немски. 

Последната засега книга на Сергей Лебедев „Дебютант“ (2020 г.) е шпионски роман за съветските тайни служби, който поставя въпроса за морала в науката и руската действителност днес. Писателят се вдъхновява за книгата от случая „Скрипал“ – отравянето на двойния агент Сергей Скрипал и дъщеря му във Великобритания с препарат, създаден в Русия. В центъра на историята е възрастен учен на име Калитин, създал някога най-неуловимата и безпощадна отрова на света – Дебютант.

След разпадането на СССР Калитин бяга на Запад, но прекарва последните години от живота си в очакване на приближаващото възмездие. В Русия има заповед предателят да бъде убит, и то – със собственото му изобретение. "Дебютант" е разтърсващ и емоционален роман за света на руските шпиони и тайните служби. В тази брилянтно написана проза, по-актуална от всякога, Лебедев изследва вечните теми за природата на доброто и злото, за връзките между творец и създание, между наука и морал.

Сергей Лебедев даде интервю специално за Lupa.bg, в което сподели своята гледна точка за руската инвазия в Украйна и защо президентът Владимир Путин предприе този безумен акт. С г-н Лебедев разсъждаваме и какво бъдеще очаква Русия и защо страната се връща към сталинските времена на страх и на търсене на врагове.

- Г-н Лебедев, бих искала да ви върна година назад, когато на 24 февруари осъмнахме с шокиращата новина, че руската армия е нахлула в Украйна. Какво си помислихте в този момент и очаквахте ли подобна стъпка от страна на Русия?

- И да, и не. От една страна винаги съм знаел, че руската армия е способна да направи нещо подобно от такъв мащаб. Доста време мина и нещата вече са позабравени, но това, което виждаме сега на телевизионните екрани по отношение на Украйна, по същия начин се случи преди 20 години в Чечня. И когато днес руската интелигенция вдига ръце и пита: „Как е възможно това? Как се случи това?” се оказва, че хората не помнят или по-скоро не искат да си спомнят събитията от преди 20 години. И ако внимателно се вгледаме в биографията на командващите, които днес ръководят руските войски, ще видим, че преди 20 години всички те бяха капитани, майори и подполковници, командващи руските войски в Чечня.

Но от друга страна, ако пренебрегнем съобщенията, че руските войски са струпани на границата с Украйна и че се готвят да нахлуят, тази стъпка изглеждаше толкова самоубийствена, че ти не можеш да я приемеш с разума си. Човек никога не може да повярва, че някой друг е готов да извърши самоубийство, каквото всъщност се случи.

Смятам, че руската интелигенция носи отговорност, че пропусна как Путин от авторитарен лидер се превърна в луд тиранин. Защото дълги години той експлоатираше имиджа си на офицер от КГБ – на студен и разумен човек, способен да пресмята какви биха били последствията. Сега виждаме нещо съвсем различно. Сега той е обзет от волята да твори зло.

- Смятате ли, че руско-чеченските войни през 90-те години са свързани със сегашната война между Русия и Украйна?

- Въпросът за чеченската война никога не бе поставян на дневен ред в руското общество, дори от опозицията. Много обичаме да говорим за епохата на Сталин и кой е отговорен за сталинските престъпления и кои са палачите, но някак си тази тема бе заметена. Тук нещата са съвсем различни – това, което се случи в Чечня през 90-те години е много добре документирано от журналистите и от правозащитниците. Хората, които са виновни за тези престъпления са живи, за разлика от палачите от сталинската епоха.

Не говорим за отделни военни престъпления, а за главното престъпление на двете чеченски войни – пролятата кръв, огромните жертви и страдания за цял един народ. И е изумително, че никой през тези 20 години не постави въпроса за това кой носи отговорност. Тази тема дори не влезе в риториката на опозиционното говорене.

Никой не каза очевидното, че това, което се случва сега, започна през 1994 г. Когато президентът Борис Елцин избра танковете, а не преговорите. Имаме да изминем дълъг път на осъзнаване – как тази страшна историческа приемственост ни доведе до 24 февруари 2022 г.

Има и още нещо. През последните 10 години руските медии промениха картината на съветското минало. Ние не успяхме да обясним на младите хора в Русия, че тоталитарната власт по времето на сталинизма е нещо ужасно. Ние не успяхме да осъдим престъпленията на сталиновата епоха. И тази безнаказаност е привлекателна за защитниците на сегашната система. Всъщност, можеш да правиш каквото си искаш, а след това да кажеш: "Ама аз не съм виновен!"

- Между Чечня и Украйна обаче има една съществена разлика - Чечня е част, субект на Руската федерация, а Украйна е суверенна държава и в този смисъл от гледна точка на международното право Русия има право да защитава собствената си територия, т.е. Чечня и да праща войски да пресекат сепаратистките движения, като това не е нахлуване в чужда територия. Но в случая с Украйна вече е нападение на суверенна държава.

- От гледна точка на Кремъл нещата не стоят точно така. По някаква причина от времето на Съветския съюз у нас остана усещането, че съседите ни принадлежат. Когато говоря с хора от поколението на моите родители те вътрешно пред себе си не могат да признаят, че Украйна е различна държава. И това е наш проблем и наш сюжет, с който ние трябва да се справим. Дори руската история, както сме я учили в училище и както ни се представя, е написана от гледна точка на това, че ние нямаме никакви самостоятелни съседи. Нас ни учат и ни втълпяват, че ние разполагаме с огромно пространство, където имаме приоритетни права.

- Смятате ли, че Путин вижда руско-украинската война като продължение на Втората световна война, като продължение на битката срещу нацизма, обвинявайки украинското ръководство, че възражда и реабилитира фашизма?

- Да, именно, това е същата метафизична картина на света, в която Русия е олицетворение на доброто, а целият останал свят ни е задължен, включително и България, защото сме я освободили от турско робство. Целият свят има морален дълг пред Русия и ако светът не смята така, то толкова по-зле за него. И не съществува никаква друга историческа картина, която би могла да обясни настоящето.

Самата идея, че Украйна не съществува, е част от реториката на сталинската държава. Тезата, която сега пробутва Путин, че светът ни е длъжен след Втората световна война, също е сталинска теория. Такова ожесточение, с каквото Русия се противопоставя днес на Запада, не е имало дори по време на Студената война. Няма да се изненадам, ако скоро прекръстят Волгоград отново на Сталинград и в Русия пак започнат да се издигат паметници на Сталин.

Ако махнеш електродите от главите на параноиците, то тогава осъзнаваш, че твоята войска е нахлула на територията на суверенна съседна територия. Но ако сложиш електродите ще установиш, че това е част от великата манихейска битка на руската цивилизация. Все пак в руското съзнание има модернизация през последните 30 години. Сега е невъзможна тази идеологическа мобилизация, която беше възможна през съветската епоха.

Но въпреки това непрекъснато сме заливани със заплахи – как Европа щяла да замръзне през зимата без руския газ, как ще гладува без украинското жито. В сталинските времена гладът и страхът са използвани за контрол в концентрационните лагери. Всички ние можехме да направим много повече и да не купуваме страховете, които ни пробутват. Това би било първата линия на съпротива.

Сергей Лебедев заедно със своя преводач на български език Денис Коробко, който преведе романите на писателя "Предел на забравата" и "Дебютант"

- Какъв е основният проблем на съвременна Русия?

- Основният проблем е, че ние трябва да въведем ред в собствената си страна. В Русия има страшно много вътрешни проблеми. Но вместо да погледнем навътре, ние сме тръгнали да завладяваме съседите си. Мисля, че линията между пропагандата и патриотизма е много просто. Ти имаш собствена родина – заеми се с нея и остави съдбата на съседите си на техния собствен избор и остави живота им в техните собствени ръце.

- Владимир Путин многократно повтаря, особено през последните години, че разпадането на СССР е огромна историческа грешка. Смятате ли, че войната срещу Украйна е крачка към възстановяването под някаква форма на т.нар. съветска империя?

- Владимир Путин взима това, което му позволяват да вземе. Ако през 90-те години Западът се беше отнесъл остро критично към първата чеченска война нямаше да има никакъв Владимир Путин. Русия беше крайно зависима, тя беше потънала в кредити и ако Западът беше заплашил, че ще изиска кредитите, това беше достатъчно Русия да се спре. На Русия бе дадена надеждата, че това ще проработи.

След това Путин възприе следната стратегия - той правеше крачка и гледаше каква ще бъде реакцията. Когато през 2008 г. френският президент Никола Саркози дойде в Грузия с намерението не да накаже Русия, а да преговаря за край на руско-грузинската война, това беше сигнал, че ще се договорят. Когато през 2014 г. Русия анексира Крим реакцията на Запада не беше достатъчно твърда. Тогава аз бях в Германия и разговарях с моите германски колеги и им казах, че е нужен много твърд военен отговор. Те казаха: „Но това ще доведе до война.”

От една страна виждате, че дори Александър Лукашенко не иска да се обединява обратно под шапката на Съветския съюз. Почти го присъединиха, но той не иска и никой не иска.

Путин отново взима това, което му дават. Засега не му се отдава да вземе дори Лукашенко. И реално никакъв Съветски съюз не може да бъде възстановен.

Но в какво се състои най-големият страх на печалния руски президент. В неговата книжка с възпоменания има един интересен момент от 1989 г. в Германия, когато в Дрезден той служи като резидент от КГБ. Тогава няколко хиляди жители на Дрезден обкръжават сградата на ЩАЗИ, където бяха държани и политическите затворници, а недалеч от тази сграда се намира и вилата на КГБ, където е работел Путин. И той пише, че през цялото време те чакали инструкции, а Москва мълчала.

Според мен за него моментът, в който източногерманците, които той смяташе за втора ръка хора, изведнъж въстават и се вдигат на бунт по умен начин, точно както биха действали професионалистите от спецслужбите, е доста травматичен. Те обкръжиха сградата на ЩАЗИ, поставиха патрули, така че да не бъдат изнасяни никакви документи от сградата и в продължение на 3 дни принудиха ръководството на ЩАЗИ да се предаде.

Това е основният страх на Путин – че тези, които той е свикнал да смята за не субекти и за някакви твари, изведнъж се превръщат в исторически и политически субект и имат право на самоопределение. И в този смисъл, когато украинското общество показа, че е способно да се съпротивлява и да устоява на натиска, за руския лидер това представлява екзистенциална опасност от много високо ниво.

- Знаете обаче, че днес в Русия смятат, че Западът я е излъгал, когато в края на 80-те и в началото на 90-те, непосредствено преди разпадането на СССР през 1991 г., западните лидери обещаха на съветския ръководител Михаил Горбачов, че НАТО няма да се разширява на Изток. А днес Русия възприема НАТО за основна заплаха за стабилността в Европа и за себе си. Какво всъщност се промени от 90-те до днес и как НАТО отново се превърна в заплаха за Русия, както по време на Студената война?

- Знаете ли, че в началото на 90-те никой от руските граждани не се вълнуваше от въпроса за разширяването на НАТО на Изток. Смешно е да караш европейски коли, да се обличаш с европейски дрехи и да говориш по европейски телефони, да бъдеш част от това пространство и да мислиш накъде ще се разшири НАТО.

Но това, което виждаме сега е част от обясненията за войната и се заключава в това, че Западът винаги е бил наш враг. Това е в резултат на продължителната масова пропаганда на държавно ниво и от заглушаването на гласа на всички независими медии. Мога да си представя подобна ситуация от 1991 г. Когато в продължение на 70 години преди това на съветските хора се обясняваше, че Западът е враг и когато този облъчващ механизъм временно беше изключен, всички в Москва щурмуваха отварящите се магазини на западни марки и стояха на дълги опашка пред "Макдоналдс."

- Защо беше отровен Алексей Навални?

- Той беше следен много време преди това. Той можеше да бъде отровен във всеки момент. Навални беше отровен заради беларуските протести. Защото половин Беларус излезе на улиците. Путин се страхуваше, че това ще се прехвърли върху Русия. А това можеше да се прехвърли чрез лидерството на Алексей Навални. И затова той беше отровен.

Реално Путин може да се опита да възстанови Съветския съюз, но той реагира на опасността, която в неговата световна карта се явява екзистенциална заплаха – това са свободните хора, които свободно избират своята собствена съдба. Целият му жизнен опит и цялата му професионална подготовка говорят, че хората не са свободни и хората не се явяват субекти на своя живот и на своята съдба и те трябва да бъдат управлявани. Основната дума в речника на КГБ е обект.

- А всяването на страх основна тактика.

-  Да, точно така. Да не забравяме, че Путин е служил в КГБ и е научил урока, че най-лесно манипулираш хората чрез страха.

- Възможна ли е скорошна смяна на властта в Русия? И какво бъдеще изобщо очаква Русия?

- Това е огромен проблем. Ние сме граждани на страна, която притежава първия или втория по големина ядрен арсенал в света. Когато живееш в Русия ти не мислиш всеки ден, че страната разполага с 3000 ядрени ракети. Но в един момент това придобива особена важност. Защото ако Русия не разполагаше с този ядрен арсенал, то войната вече щеше да е приключила и то с поражение за Русия на бойното поле. Единственото нещо, което позволява цялата тази безнаказаност е ядрената ракета.

И в този смисъл има разлика между гражданите на Русия и гражданите на България – вие просто не разполагате с ядрено оръжие. Въпросите за бъдещето на Русия минават за съжаление не само през Русия, но засягат и нейните близки съседи. И това бъдеще зависи от деструктивните чудовищни възможности, с които разполага Русия. За момента не съм оптимист за развитие на ситуацията.

Изобщо не смятам, че след като някога режимът на Путин рухне, всичко мигновено ще си дойде на мястото и ще се оправи. Не, няма да се изправи мигновено и за това ще са нужни много големи усилия, но аз за момента не съм способен да размишлявам за това какво би предприела руската политическа класа.

Смятам, че това, което направи Путин е толкова самоубийствен и толкова безумен акт, че все някога това ще бъде осъзнато и от тези, които сега отказват да мислят върху този проблем. Дълго време може да бъдат експлоатирани митовете за враждебността на Запада, за продължението на Втората световна война, но те в един момент ще рухнат. За съжаление за сметка на живота на много украински и руски войници.

Пропагандата може да се удържи една-две години, но хората ще започнат да питат какво всъщност се случва. Всички чухме речта на Путин пред Федералното събрание на 21 февруари. В нея нямаше нито дума за бъдещето. Не стана ясно какъв е сценарият за бъдещето. Никакъв! И въпросът за бъдещето, който и вие задавате, и който умело се избягва от руската държава, е основният проблем. И това е въпросът, който може да взриви ситуацията – защото хората ще се изморят от неизвестното. Може да чакаш нещо, но когато знаеш какво ти се предлага. 

Сега обаче е твърде рано да се правят изводи за политическото бъдеще на Русия. Защото много хора са включени във войната, много са бенефициентите от войната, целият държавен апарат в една или друга степен е въвлечен в подготовката на войната и това е огромен проблем. Украинската война е извън мащабите на чеченската война. Цялата руска държава е въвлечена във войната срещу Украйна.

Защото трябва да се удържа икономиката, да се обезпечава снабдяването на населението с продукти и т.н. Нямам отговор на въпроса какъв ще бъде политическият лост, който ще позволи да се търси решение. Не виждам политическа група в Русия, която в момента да е способна на това. Прогнозата ми е твърде песимистична, но такава е ситуацията. Ако Русия продължи да върви по този път, дори много добър човек да замени Путин, рано или късно той ще се превърне в същия тиранин. 

- Във вашия роман "Дебютант" вие казвате: „Най-добрата отрова е страхът“. Отровата и страхът ли са метафора на днешна Русия, за съжаление?

- Основният проблем е, че ние не искаме да признаем пред самите себе си, че този страх е константа в живота на руснаците. Ако говорите с руснаци и ги питате как се чувстват през 20-годишното управление на Путин до войната в Украйна, те ще започнат да ви убеждават, че никой от нищо не се е страхувал. Истината обаче е, че има страх от все по-нарастващата роля на специалните служби и от беззаконието на държавата и този страх парализира всякакви опити за съпротива. Неслучайно в руската култура няма образ и разказ за Съпротивата, за съпротивата като традиция и политически фактор.

Дисидентството днес е форма на протест, това е морален и етичен избор, но руското общество като цяло мълчи. Дори църквата, която би трябвало да заклейми насилието, запази мълчание. Професионалното общество, което изкарва прехраната си със слово, също не каза нищо. Прекалено дълго убеждавахме другите, че не се страхуваме да говорим, но в момент, когато е жизнено необходимо да кажем "не", ние мълчим".

- Какъв е животът в емиграция и кога бихте се върнали в Русия?

- Ще ви отговоря красиво. Аз имам немски корени и затова в този смисъл не съм съвсем емигрант в Германия. Това е връщане там, където моите предци са отишли в търсене на по-добра съдба. Преди 100 години много хора от моето семейство напуснаха Русия и тази семейна история се повтаря и днес.

- Имате предвид, че вашите деди са избягали от Русия след идването на болшевиките на власт през 1917 г.?

- Да, точно така. В този смисъл сега знам как те са се чувствали тогава. Не че ще се почувствам по-добре от това, но то ми дава представа за миналото. По повод на това кога ще се върна в Русия - не знам, сега не бих могъл да ви дам отговор.

Снимки: Агнес Методиева