Бивш украински тенисист: Ще застрелям всеки руски войник, който видя на фронта

Новини
17:29 - 12 Май 2022
2129
Бивш украински тенисист: Ще застрелям всеки руски войник, който видя на фронта

Бившият №31 в тениса Серхий Стаховски се превърна в един от героите на войната още в нейните първи дни.

Украинският тенисист бе една от първите популярни личности в страната, които решиха да пренебрегнат хубавия си и охолен живот, за да помогнат на родината си.

36-годишният Стаховски, който е заработил над 5 милиона долара от наградни фондове през годините, дори бе в чужбина по време на руското нахлуване в родината. Той тъкмо бе сложил край на своята кариера и се наслаждаваше да заслужена почивка.

Тенисистът се намираше в Турция и лесно можеше да избегне мобилизацията, но реши да се завърне у дома, а като него постъпиха още доста популярни имена от украинския спорт.

За трудните решения и живота по време на война, Стаховски разказа пред "BBC".

"Не можех да гледам кадрите и новините , не можех дори да повярвам на това, което се случва. Непрестанно поддържах връзка с хора у дома, за да разбера как са и дали всичко, което виждам наистина се случва.

Направих всичко възможно да изведа родителите си от страната, пратих съпругата и децата си в Будапеща, където бях уверен, че всичко ще бъде наред.

Тогава моята съпруга ме попита какво мисля да правя. Още веднага тя бе убедена, че няма да получи отговора, който желае. Просто ме познава. Това, че съм по-известен от много други мои сънародници не ме прави човек с привилегии. 17 години играх Купа "Дейвис" с гордост, сега трябваше да продължа да играя за страната си, но друг мач.

Всъщност не се сбогувах, по онзи емоционалния начин. Измъкнах се, защото нямаше да издържа раздялата с децата си. Докато излизах най-малкото ми дете ме видя и попита къде отивам, аз просто отговорих, че веднага се връщам.

Отидох до Братислава, откъдето купих каски и жилетки, които пратих към украинската граница. Лично аз използвах приятел, който ме взе от границата и ме откара в Лвов, там прекарах първата нощ. На следващия ден бях в Киев, където ме назначиха към отряд във вътрешността на града. По-скоро помагах на цивилните, не бях в същински бой.

Не съм минавал военна подогтовка, но в тези седмици няма нощ, в която да не съм спал с автомата си до мен.

Нещата, които тези хора правят са варварски. Няма как да опиша омразата, която изпитвам към руската рмия.

Хората, които живеят в онези опустошени райони не го заслужават. Те не бяха част от войната, не искаха да участват в нея. Те бяха просто мирни граждани.

Ако видя руски войник ли? Убеден съм, че няма да има и секунда колебание какво трябва да направя.

Жена ми бе наясно с това какво трябва да направя. Не ме подкрепи гласно, но не се и опита на ме спре.

Оставих три деца и съпругата си в Будапеща, но аз съм тук да защитавам своята родина, хиляди други семейства и бъдещето на моя народ. Не виждам нищо велико или геройско, а просто правилното нещо, което трябваше да направя", сподели той.